Японец ли е Китаеца от Перу?


Японец ли е отстраненият поради "морална непригодност" бивш президент на Перу Алберто Фухимори, когото в родината на инките наричат El Chino (Китаеца)? Самият той, приютен в дома на японската си изгора - писателката Аяко Соно, държи да получи право на жителство в Япония. За целта са изровени семейните регистри на селцето Кауачи - родното място на родителите му, емигрирали в началото на 30-те години в Перу. Докаже ли Фухимори, че те наистина са били японци, ще може да остане в земята на самураите. Поне докато страстите в Перу се укротят и дойде време за парламентарните избори догодина. Както самият Фухимори каза в интервю за японски медии, той "още не е решил" дали все пак да не се кандидатира в тях.
Големият майтап ще настане, ако от регистрите в Кауачи внезапно лъсне, че не само родителите му, но и самият Алберто Фухимори е роден в Япония. Такава версия бе лансирана в перуанските медии още през 1997 г. Според нея свидетелството за раждане на тогавашния президент било подправено, за да излезе, че е роден в Перу и че може да стане държавен глава там. Преди да се разрази скандал обаче, майката на Фухимори прави публично изявление, в което уверява, че е родила сина си в Перу и никъде другаде. Както пише "Вашингтон пост", "в страна, където думата на майката е свята, това бе достатъчно за приключване на случая".
Но ето, че сега загадката отново е изтупана от прахта. Ами ако "Китаеца" Фухимори все пак се окаже роден японец? Тогава цялото негово 10-годишно управление начело на Перу е незаконно. Историята май не помни друг такъв казус.
Впрочем, на Фухимори не му е за пръв път да стряска света с екзотични изненади. Самото му избиране за президент на Перу няма прецедент. Той е

ЕДИНСТВЕНИЯТ ПОТОМЪК НА ЯПОНСКИ ЕМИГРАНТИ, СТИГНАЛ ТОЛКОВА ВИСОК ПОСТ

в чужда страна. И единственият азиатец, когото презрителното латиноамериканско клеймо "El Chino" не можа да спъне по пътя към върха.
Той шокира всички, когато на изборите през 1990 г. с лекота надви световноизвестния перуански писател Марио Варгас Льоса, който също се бе запътил към президентския дворец. 52-годишният тогава инженер-агроном Фухимори спечели населената предимно с индианци и метиси държава край Андите с технократския си прагматизъм, с ясния си и достъпен език, с внушението за задаващо се "японско чудо", което да пребори стигащата по онова време до 8000% инфлация, бедността, корупцията, тероризма.
Той наистина се зае да осъществява обещаното, с което още в първата година от първия си мандат успя да постигне растеж вместо обичайния спад в популярността. През април 1992 г. обаче правилата на демокрацията станаха тесни за Фухимори. И той

БЕЗ ПРИТЕСНЕНИЕ СИ СПРЕТНА ВЪТРЕШЕН ПРЕВРАТ

- пусна войската да разгони парламента, който не винаги го подкрепяше, да смени неудобните съдии и да наложи промени в конституцията, които да увеличат пълномощията му. "Неговият стил роди нова школа за "твърда ръка" в Латинска Америка - на издигнатите чрез избори авторитарчици, които пренебрегват ролята на закона в търсене на политическа стабилност, на лична власт или и на двете," сочи "Вашингтон пост".
Критиците на Фухимори са принудени задълго да млъкнат обаче, когато на 12 септември през същата 1992 г. неговите силови хватки дават зашеметяващ резултат - заловен е Абимаел Гусман, лидер на най-кръвожадната терористична групировка в Перу, а може би и в Латинска Америка - "Сендеро луминосо". Къде с позволени средства, къде с по-скоро непозволени, хвърлената срещу остатъците от "сендеристите" армия успява бързо и буквално да им види сметката.
Плюсовете в битката с тероризма натежават и при повторното избиране на Фухимори за президент през юли 1995 г. Имиджът му не може да бъде накърнен дори от избухналия предишната година

СКАНДАЛ СЪС СЪПРУГАТА МУ СУСАНА ХИГУЧИ

(също с японски корен), която публично го обвинява в авторитаризъм и решава да се кандидатира за сенаторка от опозиционна партия. Фухимори изхвърля първата дама от президентската резиденция и обявява, че нейната роля вече ще се изпълнява от дъщеря им Кейко. През ноември 1995 г. разводът със Сусана Хигучи е оформен и формално, а бившите вече съпрузи стават най-люти политически врагове.
През август 1996 г. Фухимори прокарва много оспорвана поправка към конституцията, която да му разреши и трети мандат. А на 17 декември същата година започва драмата със завземането на резиденцията на японския посланик в Лима по време на прием от бойци на ултралявата групировка "Тупак Амару". Сред взетите първоначално към 400 заложници е и българският посланик Димитър Станоев. Терористите после пускат повечето от тях, но задържат 72-а, включително брата на Фухимори.
Преговорите се точат чак до април 1997 г. Условието на похитителите е властите да пуснат от затворите заловените им съмишленици от "Тупак Амару". По заповед на Фухимори, докато парламентьорите протакат, спецчасти прокопават тунел към окупираната резиденция и с изненадваща акция

ИЗБИВАТ ВСИЧКИ ТЕРОРИСТИ ПЛЮС ЕДИН ЗАЛОЖНИК

Няколко от останалите са ранени.
Според Фухимори акцията трябваше да умножи славата му на борец с тероризма. Според критиците му обаче тя само подсили твърденията им, че президентът е опасен, защото не се спира пред никакви рискове и никакви жертви заради амбицията си да демонстрира сила.
Това мнение с годините започват да споделят все повече перуанци. Което с особена сила пролича в президентските избори през април т.г., когато Фухимори се кандидатира за трети мандат. С просто око бе видно, че властта му се изплъзва. Опозицията, издигнала за президент Алехандро Толедо, бе категорична, че е спечелила още на първия тур над 50% от гласовете. Оповестяването на резултатите обаче подозрително се забави, а когато това най-после стана, бе обявено, че Фухимори е взел 49,84%, а Толедо - 40,39%. И двамата трябваше да идат на балотаж. Оскърбеният Толедо обяви бойкот на втория тур.
Нещо подобно няколко месеца по-късно стана в една балканска страна, след което по Си Ен Ен тръгнаха революционни кадри оттам, а местният вожд бе обявен за свален. В Перу пък Фухимори си се яви на втория тур, обяви, че го е спечелил и продължи да управлява.
Е, накрая

ВСЕ ПАК ДОЙДЕ И НЕГОВАТА "ЕСЕН НА ПАТРИАРХА"

На 14 септември перуанска телевизия излъчи касета, на която приближеният на Фухимори шеф на разузнаването - Владимиро Монтесинос, бе заснет как купува гласа на опозиционен депутат в полза на президентски проект. Грандиозният скандал принуди Фухимори да подгони Монтесинос и да обещае, че самият той пък ще свика извънредни избори и няма повече да се кандидатира.
Духът обаче вече бе изскочил от бутилката. Група млади офицери направиха опит за преврат, а обикновените перуанци заляха улиците с протести срещу омръзналия им президент и с плакати, на които пишеше: "Китаеца да се маха!"
И той се махна. Замина като държавен глава на Перу за азиатско-тихоокеанския икономически форум в Бруней, на връщане се отби в Япония и там внезапно обяви, че подава оставка като президент и остава в родината на родителите си.
Парламентът в Лима не прие оставката му, а обяви официално, че го отстранява от поста поради "морална непригодност". Бившата първа дама и настояща сенаторка Сусана Хигучи бурно аплодира решението. По улиците ликуваха от политическия линч над бившия президент, когото вече открито наричаха диктатор.
В Перу дойде времето на реванша. Обвиненията на Сусана Хигучи за злоупотреби на бившия й мъж сигурно вече ще бъдат чути. Е, Япония и Перу нямат споразумение за екстрадиция и докато не стъпи в Лима Фухимори може да е спокоен. Но за да остане при самураите, трябва да се разчетат регистрите от Кауачи. А там може да цъка бомбата с неясното му рождено място, което пък току-виж взривило цялата политическа система в Перу заради 10-годишно незаконно президентство... От японското чудо отърване няма.

Авторски анализи