Ацтеките обитавали територията на днешните Мексико, Белиз, Гватемала, Хондурас и Салвадор.
По същите земи някога живеели и маите. Ацтеките обаче били толкова напреднали в развитието си, че когато испанските конкистадори стъпили в Мексико, нарекли територията им “империя”. Годината била 1519.
Испанците открили, че ацтекската столица Теночтитлан е космополитен град, по нищо не отстъпващ например на Венеция. Градът бил

НАРЯЗАН ОТ КАНАЛИ

по които плавали лодки. Не липсвали и каменни водопроводи. Ацтеките дори си имали и пазари, където стоката се продавала по обем или на бройка.
Трудът им бил горе-долу като при социализма. Земите били обща собственост. На полето работили всички, за да изхранват себе си и обществото. Изключение били само жреците и военачалниците.
Само главата на семейството имал право да получи парче земя. След смъртта му обаче то било връщано на колектива.
Запускането на земята се наказвало с един вид робство. Този, който обработвал лошо парцела си, бил принуждаван да работи за другите.
Подобни сурови мерки се прилагали и за други провинения като например бягство от семейни задължения.
Всичко това ацтеките успели да развият само за три века. Те окончателно се установили по земите на днешно Мексико в средата на XIII век, когато окончателно прекратяват своето номадство.
И вместо да рушат направеното от предшествениците им, те само усъвършенстват видяното и наученото.
Така ацтеките построяват уникалните си пирамиди, които според специалисти не отстъпват кой знае колко на древноегипетските. Най-величествената е Пирамидата на Слънцето. Тя е посветена на

БОГА НА СЛЪНЦЕТО

Уицилопочтли. Срещу нея е пирамидата, посветена на неговата сестра - богинята на Луната Койолсауки.
Според ацтекската митология Уицилопочтли всеки ден се ражда, сражава се и се саможертва. По тази причина хората вярвали, че той може да се възражда чрез принесен в жертва човешки живот. За всеки ацтек било чест да умре в името на бога на Слънцето.
Затова всяка вечер по Алеята на мъртвите се извършвало жертвоприношение. Да умре се падало на най-храбрия войник или на най-красивото момиче. Жертвата изминавала пътя от пирамидата на Койолсауки към тази на Уицилопочтли. Пред подножието на последната било изваждано сърцето на щастливия избраник.
Но не само свои хора били жертвати в името на бога на Слънцето. Всеки ден били убивани по няколко десетки военнопленници.
Именно с тази цел - набавяне на хора за жертвоприношение, били водени войните от ацтеките.
Но хората в долината Анауак, където се намира съвременната столица Мексико сити, далеч не били само кръвожадни воини. Те добивали злато, сребро и мед, произвеждали бронз, били отлични каменоделци, бижутери и керамици.
Във висшите училища на ацтеките се изучавали религия, история, право, медицина и музика. Всичко това ставало в името на бога Кетцалкоатл - перната змия, символизираща мъдростта, изкуството и науката.
Всичко това заварват конкистадорите, предвождани от Ернан Кортес, стъпили в Мексико през 1519 г. Испанците, които дотогава не са срещнали значителен отпор, срещнали ожесточената съпротива на ацтеките. Разбира се, след две години ацтеките отстъпили пред по-съвършеното оръжие на европейците.
През 1521 г. ацтекският вожд Моктесума, неизвестно защо известен в Европа като Монтесума, се признал за победен и приел с почести Ернан Кортес. Вождът обаче отмъстил по своеобразен начин на завоевателите. Той нагостил нищо неподозиращите конкистадори с някакви ястия, в резултат на което пришълците масово се изподрискали. И днес разстройството в Мексико е популярно като

“ОТМЪЩЕНИЕТО НА МОКТЕСУМА”

И макар испанците да побеждават в битката на оръжията, във всичко останало те се сливат с ацтеките. Затова датата 13 август 1521 г., когато Моктесума капитулира, се смята за раждането на съвременната мексиканска нация.
По тази причина на Площада на трите култури в Мексико сити е поставен следният надпис: “Не бе победа, нито поражение, бе мъчителното раждане на мексиканския народ.”

СЕЗОНИТЕ ИМ БИЛИ 5 ПО 73 ДНИ

Ацтеките са имали и уникални познания по астрономия. За това свидетелства техният Слънчев календар, известен още като Слънчевия камък. В средата му е изобразен богът Уицилопочтли.
До 1444 г. годината при ацтеките имала 365 дни. След това била въведена високосната година.
Ацтеките имали 18 месеца по 20 дни плюс още пет “безполезни” дни. Сезоните били пет, всеки от по 73 дни, в зависимост от положението на Слънцето.