Стреляща камера, избухлива пура, отровен водолазен костюм... Това са все експонати от музея на кубинското МВР в Хавана, внушителна част от чиято експозиция е посветена на 637-те досега неуспешни атентата срещу кубинския лидер Фидел Кастро.
"По преживени покушения съм истински олимпийски рекордьор", похвали се наскоро Кастро пред приятеля си Уго Чавес, президент на Венецуела, докато го съветваше как да се пази от заговорите на политическите си врагове.
Враговете на самия Кастро пък вече почти са се отчаяли от неуспешните си опити да го ликвидират. Според Ройтерс сред антикастристката емиграция в Маями дори бил плъзнал слух, че 74-годишният "команданте ен хефе" (главнокомандващ) си бил направил афро-карибска магия и станал безсмъртен.
Въпреки това последният засега опит да го очистят бе предприет неотдавна - по време на Иберо-американската среща в Панама през ноември м. г. Заговорът бе разкрит, панамците хванаха замесените в него кубински емигранти, а Хавана се ядоса, че така и не й ги предадоха.
Музеят на МВР в Хавана е включен в маршрутите за зачестилите през последните години на Острова на свободата западни туристи. Според музейния персонал хората искрено се изненадвали, като виждали представените вещи и документи, свидетелстващи за заговорите срещу Фидел Кастро от 1961 г. насам. "В очите на посетителите кубинският лидер се възправя като един истински Джеймс Бонд, който винаги се измъква невредим от най-главозамайващи премеждия", сочи репортер на Ройтерс.
Ключовата част от експозицията за антикастристките атентати се базира на предизвикалия голям скандал в САЩ през 1975 г. доклад на специалната комисия на американския Сенат под председателството на сенатора Франк Чърч за

ТАЙНИТЕ ОПЕРАЦИИ НА ЦРУ В ЧУЖБИНА

Екземпляр от доклада радва сега и музейните любители в Хавана. От него личи, че ликвидирането или поне дискредитирането на кубинския лидер е станало фикс-идея на американската разузнавателна централа още веднага след провала на десанта в залива Кочинос през 1961 г. Плановете за реализирането й са един от друг по-главозамайващи и сякаш са преписвани от шпионските романи.
Имало е идея по време на митинг да се пробута на запаления по онова време пушач Кастро пура, просмукана от отровни химикали, които предизвикват дезориентация в пространството. Това обаче така и не било осъществено. Малко по-късно му приготвят цяла кутия с пури, инжектирани със смъртоносната отрова ботулин. Тя дори е връчена на подготвен за целта агент-изпълнител, но той не успява да се добере до получателя. (Кой знае дали заради тези случаи кубинският водач вече от години се е отказал от пушенето?)
Най-оригинална е операцията "Брада". Според експертите на ЦРУ от зората на кубинската революция популярността на нейния водач се дължала на брадатия му лик. Затова е изработен специален препарат, който предизвиква

ОКАПВАНЕ НА ВСИЧКИ КОСМИ ПО ТЯЛОТО И ГЛАВАТА

Било е планирано с него да се намажат обувките на Кастро при едно пътуване в чужбина. Предвиждало се е това да стане, когато в хотела той остави "кубинките" си в коридора за почистване. В последния момент обаче планът се провалил, защото Кастро отменил пътуването.
Цяла серия с конспирации се върти около любовта на "команданте ен хефе" към морето и спорта. Било е решено да бъде пробутана на Джеймс Донован, който след акцията в залива Кочинос е водел преговорите на САЩ с Куба, отровна водолазна екипировка за подарък на Кастро. Костюмът бил напоен с разтвор, който предизвиква хронично кожно заболяване, а в аквалангите имало туберкулозни бацили. Донован обаче не бил в течение на заговора и по своя инициатива купил и подарил на Кастро по-хубава според него екипировка.
По-късно ЦРУ проучвало възможността да инсталира мина, маскирана като рапан, на плажа в залива, където обичал да се гмурка Кастро. Заради страстта му към бейзбола и навика му да се включва в отборите на терена се родила и идеята по време на мач да му бъде метната

ТОПКА СЪС СКРИТА ВЪТРЕ ГРАНАТА

При посещението на Кастро в Чили през 1971 г. бил осуетен и опит да бъде убит от стреляща телевизионна камера в момент на директно предаване.
Имало също план да бъде гръмнат през 1994 г. на Иберо-американската среща в Картахена, Колумбия, както си говорел с приятеля си - писателя нобелист Габриел Гарсия Маркес.
Най-артистичният проект за сваляне на режима на Кастро бил да се използват религиозните чувства на кубинците и слуховете за второ пришествие. Емигрантски самолети от Маями трябвало да пръснат над Хавана листовки, в които да обяснят, че Христос е антикастрист, а после от морския хоризонт щели да изригнат

"ОГНЬОВЕ НА БОЖИЯ ГНЯВ"

Всъщност ролята им трябвало да се изпълнява от фойерверки, пускани от американска подводница. Хипнотизирани от "волята на небето", кубинците щели да въстанат и да свалят режима.
Проектът е съчинен в ЦРУ през 60-те години и така и не е реализиран, но емигрантите в Маями си спомниха за него в навечерието на визитата на папа Йоан-Павел Втори в Куба през 1998 г. И само налагащите се огромни разходи прекърши амбицията им да го осъществят.
Повечето от тези случки са намерили място и в двете видеофилмчета, които се прожектират на посетителите в хаванския музей на МВР. Едното е посветено на мерките за личната сигурност на Кастро, другото е за конспирациите на ЦРУ общо срещу държавния строй в Куба.
Разбира се, осуетяването на заговорите е представено като резултат от дейността на денонощно бдящите за сигурността на държавата и нейния лидер кубински специални служби. Това може и да не е чак толкова пресилено, като се има предвид, че кубинските емигрантски групировки в Маями (които след скандалния доклад на Чърч от 1975 г. с ентусиазъм заместват ЦРУ в "мокрите поръчки" срещу Кастро) непрекъснато се дебнат една друга за внедрени агенти на Хавана. Може би дело на тези агенти е и снабдяването на музея с конкретни веществени доказателства за "контрареволюционните заговори", превърнати в експонати -

ГЪРМЯЩ САПУН, ОТРОВЕН ШАМПОАН,

миникамера, скрита в цигара, стреляща с игли писалка...
"Историята не познава друг подобен лов, устроен за световноизвестна политическа фигура, както този срещу "команданте ен хефе" Фидел Кастро" - това е мотото, което посреща посетителите в музея. За кубинци входът е 1 песо (50 американски цента), за чужденци - 2 долара. Напливът от задгранични туристи не секва, приходите на музея растат. От няколко години кубинската икономика се отвори частично за пазарни механизми и революционната екзотика се харчи отлично. След като от базара пред катедралата в старата част на Хавана можете да си купите Че Гевара щампован, бродиран, гравиран, пирографиран, защо да не си купите и значка от музея за "безсмъртния" Фидел?