„Яго е нашето любимо бебе. Умира да ни целува и да се гушка”.
Яго веднага потвърждава думите на чаровницата Тамара Нуниес. Лепва й мокра целувка по бузата, после се изправя зад нея и я прегръща недвусмислено, съвсем по мачовски, през бедрата.
Тамара се превива от смях. Тя е нашият гид в Националния аквариум в Хавана. А Яго е 300-килограмов морски лъв (впрочем, тук е прието да наричат неговия вид морски вълк) – звездата на спектаклите, които Аквариумът изнася в своя побиращ 1000 зрители специален „вълкарник”. В представленията участват и по-малки събратя и посестрими на Яго. Виждаме ги да се плискат в съседния на неговия басейн – всекидневното им „жилище”. Те също са важна част от шоуто. Публиката първо вижда именно техния танц във водата и във въздуха. После водещият кани доброволец от седалките да си поиграе със завързани очи с „малкото братче” на току-що видените изпълнители. С кърпа на очите доброволецът преживява същото като току-що демонстрираното ни – мокра целувка, мокра прегръдка. Само дето не вижда от кого. А когато му махат кърпата, човекът се оказва лице в лице с грамадната муцуна на двуметровия Яго. „Повечето хора първо замръзват от ужас, докато осъзнаят, че това е най-доброто създание на света. Случвало се е да се хвърлят в басейна, за да избягат от него. И винаги родителите реагират с повече страх от децата. Малките веднага усещат, че той е безобиден,” разказва Тамара с усмивка, докато Яго дава целувка и на мен, полагайки после за около минута мощна глава някъде между врата и рамото ми. Галя го по лъскавата козина, той примижава и усещането е за пълна хармония помежду ни.
След малко Яго се изтяга до ръба на басейна и се прозява. В зиналата му паст с лекота би се побрала човешка глава. Внушителното морско животно направо се разтапя, подлагайки коремче за почесване на любимия си треньор Армандо Собрадо Лопес.
Всички, които се занимават с морските бозайници в Аквариума, са именно треньори, а не дресьори. „Така е, защото общуването ни с животните е пропито от обич и грижа, а не от стремеж за подчинение,” обяснява Армандо. Тук винаги има и млади стажанти, които минават курс за обучение при всички питомци, а после се специализират по определен вид. Взаимозаменяеми са – ако някой отсъства, веднага друг поема задълженията му и животните го приемат добре, защото са свикнали с всички действащи и обучаващи се треньори.
Армандо също отнася своите целувки от Яго. Дава му поредната порция от ежедневните 18 кг риба и го отпраща да се прибира в обиталището си (басейн и нещо като пещера към него). Яго послушно се затътря по алеята.
Тамара ни повежда покрай изкуственото езерце, заето от около 30 морски костенурки, някои направо гигантски. Най-голямата живее тук от 40 години.
Рождената дата на Националния аквариум на Куба, разположен в хаванския квартал Мирамар, на самия бряг на морето, е 23 януари 1960 г. Това е едновременно и зрелищен атракцион, и средище за възпитание на децата в любов към природата, и вибрираща емоционална връзка между човека и морския свят, и научно звено за изследване на морето и обитателите му, работещо в синхрон с разположения наблизо Океанографски институт.
За различните видове риби е възпроизведена естествената им жизнена среда и всичко в нея е натурално и живо – включително коралите и растенията. Това е една от уникалните черти и голяма гордост на хаванския Аквариум. Другаде по света обикновено се правят изкуствени възстановки.
Тук винаги е пълно с деца. Изнесените „на терен” природонаучни кръжоци и живото общуване с морските обитатели са част от училищните програми. А през ваканциите Аквариумът посреща по стотина деца дневно за нещо като летни училища. За малките пациенти с тежки заболявания пък се организират „гастроли” по болниците – там се изнасят видеопредставления на Аквариумните обитатели, съпровождани от обяснения на весели палачовци. Всичко това е без пари – в Куба образованието и здравеопазването са безплатни. Има и специални занимания за малчугани в неравностойно положение, които именно чрез контакта с рибите и животните се учат да се социализират и да преодоляват дори физически проблеми – примерно, в двигателния апарат. Треньорите често водят на работа със себе си и собствените си синове и дъщери, за да помагат именно на проблемните деца чрез увличане в общи игри.
„Никой не бива да остане изолиран или ощетен. Всички деца трябва да растат в любов към природата. Ние сме едно голямо семейство и Аквариумът е вторият ни дом,” казва Тамара. Тя си спомня как по време на т.нар. Специален период – непосредствено след разпадането на бившия соцлагер, когато Куба остава съвсем сама, икономиката й е на ръба на оцеляването и всички разходи са максимално ограничени – питомците на Аквариума нещо не харесват закупената за тях риба, изпълнила складовете, и отказват да я ядат. А средства за друга няма. И треньорите и служителите започват сами да излизат в морето и да ловят нова риба за любимците си...
С делфините се запознаваме по време на тяхна тренировка в работния басейн, а не в делфинариума за 1200 зрители, нито пък в 120-местния ресторант с грамадна стъклена стена, зад която усмихнатите бозайници показват танцовите си умения. Сребристите им гладки тела хвърчат нависоко, обучаващите ги млади треньори и стажанти периодично ги галят, сочат бузите си за целувки или се гмуркат, за да повтарят заедно фигурите за вечерния спектакъл.
Майра Монтойо Фернандес, зам.-директорката на Аквариума по научната дейност, е приятно изненадана да срещне тук българи. Знае, че навремето заработилия през 1984 г. варненски Делфинариум е бил зареден точно с питомци на хаванския Аквариум. Но няма никакви сведения за по-нататъшната им съдба. През 2005 г. изготвила схема с научни данни за хаванските делфини, разпращани от години по света за други сродни центрове. Писала и до Варна. Но не получила отговор и сега се надява на нас за установяване на връзка.
Тамара ме води по стъпалата досами водата. Заставам край младите стажант-треньори и един от делфините с устрем плонжира в краката ми. Удивително гладък и мек е при погалване. Тракащ смях се носи от усмихнатите „бутилконоси” муцунки на приятелчетата му, надничащи от басейна.
На никого от нас не му се тръгва. Позитивната енергия тук е толкова силна, че ти се иска да зарежеш всичко и останеш да живееш с делфините.
Куба е вълшебен остров – и заради слънчевите си хора, и заради отлично съхранената си чиста природа, и заради богатото биомногообразие, изпълващо топлите лазурни води на Мексиканския залив от север и на Карибско море от юг. Всяко заливче, всеки коралов риф или нос по нащърбения релеф на острова, наподобяващ кайман – вид местен крокодил – омайва с флората и фауната си, включително подводните. За любителите на дайвинга или дълбинното гмуркане, наричано тук buсeo, Куба е раят на земята. За тях са изградени специални водолазни центрове във всички водещи хотели и курорти из островния шелф, обхващащ около 70 000 кв. км. Така е и в прочутия Варадеро, разположен в съседната на Хавана провинция Матансас, и в известния с подводната си „коралова градина” Гуардалавака, прославил отдалечената източна провинция Олгин, и из cayos-ите – така се наричат малките рифови островчета, пръснати като огърлици по северното и южното кубинско крайбрежие (почти всеки cayo вече е превърнат в туристически блян), и в дълбоките спокойни заливи по карибския бряг – какъвто е, примерно, влезлият в историята Залив на прасетата (Bahia de Cochinos). Той гръмва в световните новини на 15 април 1961 г., когато именно тук дебаркират около 1500 кубински антикастристи, подготвени и финансирани от ЦРУ, чиято цел е да се закрепят на парче кубинска земя, да обявят временно правителство и да поискат намеса от САЩ за смяна на властта в Куба. Само за 72 часа обаче те са разбити от Революционните въоръжени сили, командвани лично от Фидел Кастро. 1200 от интервентите са пленени, около стотина загиват в сраженията, останалите се оттеглят в морето. По-късно правителството в Хавана разменя пленниците срещу внос на храни.
Основната битка се води на Плая Хирон (плажа Хирон – името идва от френския пират Жилбер Жирон, подвизавал се в района през ХVІІ в.). Днес на мястото има музей за събитията от 1961-а със самолет и танк, пракирани отпред. А цялата околна зона с белите пясъци край ултрамариновия прибой и с кораловите скали за гмуркачи е любима туристическа дестинация. Такова едно магическо кътче е и близкият комплекс за отдих и дайвинг „Калета Буена” („Хубаво заливче”). Стена от рифове спира вълните далеч от брега, а прозрачната спокойна вода е пълна с многоцветни риби, костенурки, ракообразни, чудни водорасли и други подводни растения.
Всичко това е част от издадения в Карибието полуостров Сапата. На него пък е разположен закриляният от ЮНЕСКО природен резерват „Сиенага де Сапата” или „Тресавището на Сапата”. Това наистина е пълно с блата, езера, реки и буйна растителност място, ширнало се на 6000 кв. км и обитавано от 15 вида бозайници, 258 вида птици, 43 вида рептилии, над 1000 вида безгръбначни и т.н.
Хората обаче тук са малко – едва около 9000. Това са предимно рибари и служители в туристическия бранш. Преди революцията районът е бил един от най-бедните в страната, а след нея – един от първите, благоустроен с болници и училища като най-нуждаещ се.
Голяма местна гордост днес е езерният курортен комплекс Гуама, който включва най-голямата в Куба ферма за крокодили (тук се отглеждат около 40 000 зъбати хищника с ценна кожа), почивни бунгала, имитиращи индиански наколни колиби във водата, но снабдени с климатици и с всички други удобства, както и възстановка на древно селище на избитите от конкистадорите индианци таинос.
Гуама е името на индиански вожд, предвождал битките на своите с испанците. До нареченото на него ерзац-село със сламени колиби като някогашните се стига с моротница, която лети в продължение на 11 км из речни ръкави сред гъмжащи от птици и животни тропически гори. Селото е разположено на тинесто островче насред Езерото на съкровището (Laguna de Tesoro). Според легендата таиносите потопили богатствата си в езерото, за да не ги дадат на испанците. И до днес никой не ги е намерил.
Из острова, край който стърчат наколните туристически бунгала плюс ресторант, бар и дискотека, се ходи само по сковани от дъски пътечки. Крачка встрани означава риск от засмукване в блатистата почва. Артистично пръснати наоколо статуи в човешки ръст – дело на прочутата скулпторка Рита Лонга, починала през 2000 г. – възпроизвеждат индианци в традиционни занимания: лов, риболов, шаманство, игри, майчини грижи и т.н. В една от колибите докарани като таинос актьори по набедрени превръзки и пера изиграват пред туристите и магически ритуал за „прогонване на зли духове”. Всеки гост излиза от него, мацнат по лицето с местна червена глина.
Когато катерът върне посетителите на сушата, следва посещение на основания през 1962 г. развъдник за крокодили. На входа срещу десет кука (кукът е конвертируемо песо, равно на един долар) може да си направите снимка за спомен с предлагани от гледачите малки и все още безобидни крокодилчета, със залепени за всеки случай с тиксо муцунки. Големите езкемпляри, достигащи до 4-5 метра, се наблюдават само през гъста метална мрежа, ограждаща езерото им. По глинестия бряг са налягали, често един върху друг, стотици крокодили, припичащи се на слънцето. Изглеждат лениви и сънени, сякаш нарочно застинали, за да са по-удобни за снимане. Но когато един от гледачите започва да ги храни, хвърляйки пилешко от специално мостче над мрежата, светкавичните реакции на страховитите им челюсти смразяват кръвта на зяпачите. За реванш на финала на екскурзията можете да се отбиете в един от двата ресторанта до изхода, в които сервират специалитети от крокодилско месо. На вкус напомня пилешко.
Заради крокодиловия силует на Куба зъбатото и своенравно земноводно се смята за национален символ, а най-популярното младежко списание за култура се нарича „Кайман барбудо” („Брадатият кайман”) – брадат като партизаните на Фидел Кастро...