Ако има място на света, където легендите се оказват истина, това е Куба. И слънцето й е неудържимо като темперамента на хората й. И морето й е лазурно като в детска рисунка. И мулатките са дългокраки поне колкото Наоми Кембъл. И фиестите са на всеки ъгъл. И времето, разбъркано в коктейлите мохито, Cuba libre, дайкири, тече лежерно, любвеобилно, усмихнато, танцуващо...
Магията започва да действа още с първите глътки натежал от сладки аромати и разнежваща влага кубински въздух. Скованост, умора, предразсъдъци остават в по-скучния и безвкусния от световете, откъдето идвате. Онова, което ви обгръща тук, е същинският сочен живот, който досега се е случвал, докато вие сте били заети с нещо друго – точно както е предупреждавал неслучайно увековеченият в бронз в един хавански парк Джон Ленън. На тази земя дори банален групов обяд за туристи може да се превърне във възхвала на насладата от живота. Просто, запалени от забавляващия гостите оркестър, от един момент нататък в танците се включват дори сервитьорите, работниците от кухнята и случайните минувачи край ресторанта...
Разбира се, в Куба не всичко е песен. Но слънчевият характер на народа й помага дори и най-резките завои на историята да се приемат като част от ритъма на салсата. Невъзможно е по улиците да се срещне намусен кубинец, всички са засмени и готови за приятелски разговор на каквато и да е тема. Въпреки че битието на тези хора никак не е лесно – страната им вече близо пет десетилетия живее в условията на икономическата блокада, наложена от САЩ две години след победата на Кубинската революция през 1959 г. Според кубинското ръководство блокадата е натрупала през всичките тези години над 200 млрд. долара щети за кубинската икономика. Цяла поредица от американски закони затяга примката около острова като особено безпощаден е “Хелмс-Бъртън” от 1996-та, който сакнционира и трети страни, търгуващи с Острова на свободата. В този подход всичко е гротескно. Например, САЩ винят Куба за ограничения достъп на гражданите й до интернет, а всъщност проблемът идва от американска страна – при опит да влезете в Google от острова получавате отговор, че тази услуга не се предлага за Куба.
На острова се отказва правото да използва американски технологи – включително оптически кабели и животоспасяваща медицинска апаратура. Тя няма право на никакви стоки, произведени където и да е по света, ако в компонентите им има дори и 10% американски продукти. Холивудски знаменитости като Оливър Стоун или Майкъл Мур са били санкционирани с милионни глоби за визитите си в Куба – защото там няма право да стъпва нито един американец.
На гласуването в ООН миналата есен по въпроса дали да се вдигне блокадата “за” се обявяват 184 от 192 държави. Против са САЩ, Израел, Маршаловите острлови и Палау, Микронезия се въздържа, а Салвадор, Ирак и Албания отсъстват. България от години последователно гласува вкупом с останалите от ЕС за премахване на ембаргото. Впрочем, тъкмо със страните от ЕС, както и с Канада и с Латинска Америка, в момента Куба поддържа най-оживени и плодотворни отношения, включително и в бизнеса. Именно от тези региони са основните чужди инвеститори, чиито вложения в кубинската икономика успяват да заобиколят американското ембарго и в момента са около 5 млрд. долара.
За да се оцени постигнатото от Куба днес, трябва да се върне лентата малко назад – към 1989-та, когато се разпада соцлагерът и карибската социалистическа република практически е изоставена на произвола на съдбата. Дотогава цялата кубинска икономика е обвързана със страните от СИВ. В момента, в който тази система престава да функционира, всички бивши “соцбратя” изчезват от Острова на свободата без да довършат започнатите обекти, без да се издължат с договорени доставки, без да осигурят поддръжка на вече внедрена своя техника. Настъпва т.нар. “специален период” за кубинците – икономически срив и отглеждане на зеленчуци за прехрана в саксии по балконите.
Излизането от дупката започва в средата на 90-те, когато ръководството на страната решава да въведе пазарни елементи в икономиката и я отваря за външни капитали. През 1995 г. е приет Закон за чуждите инвестиции. Той лансира преди всичко смесените предприятия и разпределя участието в тях 50:50 между чуждия инвеститор и кубинската държава, която така си гарантира и сигурен контрол, и сигурен приход. Най-атрактивен се оказва секторът на туризма, където днес доминират компании от Канада, Испания, Италия, Франция, Великобритания. Из цяла Куба са пръснати китни хотели, потопени сред приказната местна природа. В страната действат около 400 смесени предприятия в 37 сектора на икономиката с участието на капитали от 45 страни. Наред с туризма има вложения и в промишлени отрасли като производството на никел например. Най-новото и най-перспективно изкушение за инвеститорите е проучването на крайбрежния кубински шелф за нефтени залежи. Сателитни снимки подсказват, че в териториалните води на острова има доста черно злато и сега испанци, норвежци и китайци се опитват да стигнат до него със сонди.
Връзките с Китай са особено топли и многостранни. Това личи дори по един бегъл поглед към улиците – някогашните “камейос” (“камили”), странни хибриди между камион и автобус, които навремето бяха основен градски транспорт в Хавана, вече са заменени от спретнати китайски автобуси.
Ако обаче решите да обобщавате пред кубинци, че страната им е тръгнала по т.нар. “китайски модел”, ще сбъркате. Те не обичат такива сравнения, патриоти са и държат да наблягат, че изборът им за реформи си е само техен. Смеят се на анализите в американските медии, че сегашният им лидер Раул Кастро, който пое кормилото на властта от брат си Фидел след разболяването му през 2006-та, е именно привърженик и “мотор” на промените “по китайски” и припомнят, че когато този процес започва през 1995-та, Фидел си е все още начело на държавата. Все пак признават, че през последната година по инициатива тъкмо на Раул е настъпило видимо раздвижване в решаването на куп проблеми, спъващи битието им – от течовете във водопроводната мрежа до ниските държавни заплати.
Днес Куба прилага много от механизмите, познати ни от “перестроечния” етап на “зрелия социализъм” – както “стопанска сметка” в предприятията с по-добро заплащане за по-качествен труд, така и стимулиране на “стопанската инициатива на гражданите” с откриване на пазари, частни заведения, школи за танци, с даване на жилища под наем, с търговия на занаятчийски стоки и услуги и т.н. Има обаче и специфични нюанси. Например, всеки работещ в най-печелившия сектор – туризма, а това са около 9% от цялата работна сила в страната, внася солидна част от бакшишите си в някое училище или болница. Кубинците са твърдо решени да запазят на всяка цена именно социалните си постижения, с които най-много се гордеят – безплатното образование и здравеопазване. Но иначе са напълно в крак с пазарните принципи и с лекота и усмивка успяват да измъкнат от всеки щракнал ги на улицата турист поне по едно конвертируемо песо за позирането.
Въпросното конвертируемо песо, наричано накратко “кук” (CUC - cubano convertible), е валутата, с която в Куба пазаруват главно чужденците. Срещу 1 евро получавате около 1,3 “кука”. Кубинците също могат да си купят “кукове” срещу обичайните неконвертируеми песоси от заплатите си. В обменните бюра “Cadeca” им ги продават по курс 1:24. Така че на жива печалба си е всеки, който успее да ви измъкне 1 “кук” за каквото и да било – за 4 колоритни наниза герданчета от местни зърна в естествени цветове, за упътване как да стигнете до катедралата в Стара Хавана, за банкнота от 3 обикновени песос с портрета на Че Гевара върху нея...
Оживената търговия с образа на митичния латиноамерикански революционер върви с пълна пара из всички сергии по туристическите маршрути. Най-често Че грее по неизменните тениски. Но го има, примерно, и като медальонче от крокодилска кост. Да не говорим за многобройните негови снимки, които вървят по-успешно от стандартните картички с изгледи. А специално за любителите на революционна романтика има и разработена туристическа обиколка по местата на бойната слава на Че в Куба, включваща задължително Санта Клара. Битката за този град в края на 1958-ма открива пътя на въстаниците към Хавана. Че щурмува пазената от 3000 войници на диктатора Фулхенсио Батиста Санта Клара с 30 свои бойци – и побеждава. Именно затова днес точно тук е издигнат и мемориалът на “героичния партизанин”, както го наричат кубинците. В мемориала са пренесени и погребани останките на Че, открити от кубински и аржентински археолози през 1997 г. в Боливия – страната, в която е убит през 1967 г.
Разбира се, всички туристически програми тръгват все пак от столицата Хавана – перлата на Карибието още от времената на испанците. С нищо несравнимо изживяване е разходката из старата част на града, която е под закрилата на ЮНЕСКО. Тук е достолепната катедрала с бившия дворец на губернатора по съседство, из чието патио отекват нежните болера на виртуозни музиканти в белоснежни одежди. Тук са колоритните хавански баби с тюрбани на главите и с пури между зъбите, които ще разцъфнат в най-белозъбите си усмивки пред фотоапаратите ви (срещу “само едно песо”, разбира се). Тук е умаленото, но абсолютно точно копие на вашингтонския Капитолий, издигнато във времената на диктатора Мачадо и превърнато днес в природонаучен музей. Тук са пленително красивите сгради на операта и на хотел “Инглатера”. Тук са улиците “Прадо” и “Ла Рампа”, из които вечер дефилират издокарани като кинозвезди младежки компании, докато се разтворят в поредната улична фиеста зад ъгъла или хлътнат в някой от многобройните танцови клубове. Тук са отворени вече и магазини на известни европейски марки за дрехи и козметика. Тук са и двeте любими заведения на Хемингуей – по-семплото “Ла бодегита дел медио” и по-изисканото “Флоридита”. Няма кубинец, който да не ви подхвърли легендарната фраза на автора на “Старецът и морето”: “Mi mojito en “La Bodeguita”, mi daiquiri en “El Floridita” (“Мохитото ми в “Бодегита”, дайкирито ми във “Флоридита”). Досами “Флоридита” е “Къщата на рома”, където само за 3 “кука” или по-малко от 3 евро можете да си купите първокласен “Хавана клуб” и сами да се пробвате в забъркването на магическите кубински коктейли.
Хавана има безброй лица и те могат да бъдат видяни всякак. Ако човек е дошъл с отворено сърце, ще попива жизнелюбието на кубинските мачос с техните комплименти, типичното местно “псссссст” и звучните възклицания след всяка жена на улицата, ще се любува на танцуващата походка на газела, с която кубинките гордо ги отминават, без обаче да крият искрите в погледите си, ще се опива от пяната от страст, с която пръските на прибоя всяка вечер ръсят любовните двойки по прочутия крайбрежен булевард “Малекон”...
По-придирчивите гости на Хавана обаче може и да се подразнят от напуканите и излиняли фасади на приказните дворци в Старата Хавана, зад които шумят винаги пренаселените и преливащи от емоции хавански комуналки. Но който е бил застиган на “Малекон” или на “Прадо” от внезапно изсипал се от продънилото се небе тропически дъжд, лесно може да си представи какво става, когато пък дойде сезонът на ураганите. И как колкото и да се ремонтират и кърпят фасадите – а това наистина се прави често, в момента повече от половината сгради поне по крайбрежния булевард са изцяло реновирани – никоя боя и мазилка не може да издържи дълго на несекващите карибски фъртуни.
Пътешественици, настроени да виждат само боклука под килима, не са за Куба. Такива постоянно ще дуднат за купонната система и никога няма да разберат кубинците, които им обясняват, че тя всъщност е форма всеки един гражданин на страната да е осигурен с най-елементарното – 30 вида хранителни продукти и стоки от първа необходимост на символични цени. Който има странични доходи, може да си купи и още от същото, но вече на други цени, от пазарите. Това и правят практически всички кубинци. Защото никой от тях не разчита само на държавната си заплата. Или работи още някъде, за предпочитане в смесена фирма с чуждестранно участие, или върти дребен частен бизнес, или има роднини в Маями, които редовно пращат помощи на семействата си. Вярно, това последното от няколко години стана сложно, защото Джордж Буш рязко оряза средствата, които кубинците от САЩ имат право да превеждат на близките си у дома.
Най-независимият начин да се опознае добре Хавана, а и цяла Куба е да се наеме кола под наем. Цените варират – от 70 до над 300 “кука” на ден, в зависимост от марката. Разбира се, най-забавното за хора с възможности е возенето в ретро-автомобили, произведени през 50-те. Кубинците, които десетилетия наред са ги поддържали живи от немай къде, защото заради ембаргото не са могли да си позволят други, днес с удоволствие печелят от туристическата тръпка към тези стократно кърпени и пребоядисвани антики.
Изборът на хотели е много богат – от класическите “Насионал”, “Капри”, “Ингратера”, “Абана либре” до съвсем новите от чуждестранните хотелски вериги като например испанските “Мелия” или “Сол”. За носталгично настроените пътешественици несъмнено е “Насионал”, известен още като “хотелът на Ал Капоне”. Именно там е отсядал легендарният американски мафиот във времената, в които Куба е била “казиното на Америка”. Хотелът напълно е запазил автентичната си някогашна атмосфера, но същевременно разполага и с всички екстри на съвременния лукс. Цените варират от 120 “кука” за самостоятелна стая до 1000 “кука” за президентски апартамент.
Неизменно изкушение за чужденците, разбира се, е и посещението на прочутото бар-вариете “Тропикана” с фееричната му програма. За там е необходима задължителна предварителна резервация. Цената е около 60-70 “кука” на човек (за групови посещения има отстъпка), а на входа ще ви вземат и още по 5 “кука”, за да можете да си правите снимки вътре.
За да се опознае истинската Куба, Хавана не стига. Съвсем друга атмосфера, заредена с много романтика и колониална архитектура, носи вторият по големина град – центърът на източната провинция Ориенте Сантяго де Куба. Заради неговата отдалеченост от Хавана обаче включването му в туристическата програма е свързано или с оскъпяване на пътуването с вътрешен самолетен полет, или с удължаване на престоя покрай дългия автобусен преход дотам.
Съвсем достъпна обаче и много вълнуваща е обиколката на долината Винялес в сравнително близката до Хавана провинция Пинар дел Рио с фантастичните й, израстващи сякаш от нищото къдрави хълмове, и с най-старата й фабрика за пури.
Завладяващ е и досегът със старините на острова – като обявените от ЮНЕСКО за част от културното наследство на човечеството градове Тринидад, Санкти Спиритус, Сиенфуегос.
Тринидад до средата на ХІХ век е бил процъфтяващ център на производство на захарна тръстика, но след един тогавашен срив на световните цени на захарта градчето запада дотолкова, че дори не заслужава да направят до него отклонение на жп линията. Изолирано, то се съхранява тъй автентично, че днес е направо като извадено от едновремешна картинка – с калдаръмените улички, с керемидените покриви, с ярките фасади, с винаги отворените прозорци на къщите, през които всекидневието на жителите се разкрива без тайни. Допълнителна екстра на Тринидад е издаденият в Карибско море полуостров Анкон с едноименния хотел там – потопен сред палми и разположен досами лазурния прибой.
В Санкти Спиритус може да се види единственият по рода си мост в средновековен стил, а пък край облъхнатия от някогашно колониално френско присъствие Сиенфуегос е уникалната Гуама – ферма за крокодили и древно индианско наколно селище, където може да се снимате с малко крокодилче на рамото със залепена за всеки случай челюст, а камуфлажни “индианци” ще изгонят злите духове от вас с непонятни заклинания.
Най-маниашко изживяване за онези, които търсят пълно отплуване извън пространството и времето, предлагат курортите, накацали по многоброййните cayos – малките островчета около големия остров Куба. До Кайо Санта Мария например се стига по 48-километров път по насип през самото море. А като стигнете целта – чака ви нирвана в потънал сред палми хотелски комплекс с всички екстри на брега на приказното море. Испански, канадски, френски хотелски вериги отдавна вече са си заплюли този рай из островчетата, без разбира се да забравят и най-стария и прочут кубински курорт Варадеро, където условията за отдих също са омагьосващи.
Разположен на полуостров Икакос, който прилича на пръст, насочен към Флорида, Варадеро се намира едва на около 100 км източно от Хавана. Най-добрите и известни хотели, включително прочутата “къща на Дюпон” – някогашната вила на американския милионер, днес превърната в суперлуксозен хотел и ресторант, са в източната част на полуострова. По плажовете на курорта, посипани с най-финия и бял пясък на света, никога не е скучно – имате възможност да се включите в уроците по танци, които ви предлагат мургави младежи, да си купите току-що извадени от морето гигантски рапани в умопомрачителни разцветки, да похапнете прясно наловени омари. Предлагат се и допълнителни екстри – разходки с корабчета, обяд в морето, подводен лов. Ако искате да отидете в Куба само за морски отдих, имате възможност да кацнете от Европа директно на летището във Варадеро. Определено обаче си заслужава да видите повече от острова – просто няма къде другаде да вкусите живот като тукашния.
Много са българските туроператори, които от години вече возят наши туристи към Куба и предлагат всякакви маршрути из нея. Цените на пътешествията са различни – в зависимост от сезона, броя на звездите на хотелите, големината на групата. Можете да си осигурите например 11 дни на Варадеро в 3-звезден хотел с пакета аll inclusive само за около 1130 евро. Но може и 6 дни при същите условия и на същото място да ви излезнат 1800 евро. Има вариант да опознаете Хавана, долината Винялес, Гуама, Сиенфуегос, Тринидад и Варадеро за 1300 евро (без летищните такси), но можете да направите същото плюс посещение на Санта Клара срещу 2350 евро. Изборът на възможности е много богат. Единственото условие да намерите своята е, да поискате да откриете истинската Куба. Онази, която, ако бъде оставена да се развива на мира, много скоро ще се изтегли с туризма от премеждията, които историята така богато й е сервирала.