ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ С АРЖЕНТИНА


Аржентина е първата латиноамериканска държава, с която България установява дипломатически отношения през 1931г. Преди нея, извън Европа ние имаме такива отношения само със САЩ и Иран.
Писмени вести за Аржентина срещаме още във възрожденския ни печат през ХІХ век. Първото съобщение е от 1856г. в “Цариградски вестник”, последвано от редица други вестници и спипания. Пише се за бунтове, въстания, сваляне на президенти и др.
От 1922г. в София работи аржентински почетен консул (Оскар Ибара Гарсия). До края на Втората световна война официални визити между държавни институции и от двете страни няма. Контакти се осъществяват само по линия на българските емигранти.

БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В АРЖЕНТИНА

Известно е, че първата вълна на нашата икономическа емиграция за Северна и Южна Америка е в самото начало на ХХ век. След САЩ и Канада най- много българи се отправят в Аржентина, Уругвай и Бразилия. По- големи групи се заселват през 1923г., след 1930г. и след 1989г. Емигрантите отиват там да търсят работа или бягат от репресии. По техни сведения в началото на 40- те години те са над 30 хиляди, но тези данни вероятно са завишени. След 1945г. не малка част от тях се завръщат в родината си.
Месторождението на българските заселници е добре документирано: най- много са те от Търновски, Ловешки, Плевенски, Врачански и Търговшки окръзи. Преобладават младите- до 30 годишни. Бедни, повечето неквалифицирани, но няма неграмотни. Според аржентински сведения, процентът на грамотните българи в сравнение с другите емигранти, е доста по- висок.
Българската общност има определен стремеж към по- високо образование. Второто поколение се насочва много по- малко към търговия, отколкото към професии на интелектуалния труд: лекари, инженери, адвокати, преподаватели, които отначало носят по- малки доходи, но са по- престижни и перспективни.
Най- хомогенна българска група се установява в провинция Чако, където е съсредоточено производството на памук. Там се оформя нещо като “малка България”. Трудолюбиви и инициативни, сънародниците ни стават собственици на земя, правят и нововъведения- българин е първият стопанин управлявал трактор в Чако.
Една част се насочва към месопреработването в Берисо, други се отправят към петролните рафинерии на Комодоро Ривадавия. Буенос Айрес е основното място за пребиваване, където се съсредоточават строителни работници, дребни търговци, производители, интелигенция.
Българите са социално активни. През 30- те години са защитници на непосредствените икономически интереси на памукопроизводителите и на другите обществени слоеве. Това се изтъква и от ръководителите на местните синдикати и на политически леви организации.
ИЗЯВИ НА БЪЛГАРИ В АРЖЕНТИНА

От постоянно живеещите в Аржентина българи най- известни са някои от ранните заселници като: професор Никола Маринкиев, специалист по философия и социология, писал още през 30- те години за Ботев, по- късно и за 1300 годишната история на България, идвал няколко пъти в родината си; губернатор на провинция Чако дълго време е д-р Тенев, известни са художниците Елиезер Алшек, Бронка Гюрова и Иван Василев- вече покойници. Внукът на именитата ни актриса Адриана Будевска- Гийермо Ганчев е директор на полицията в Буенос Айрес и др.
Българите са създали свои културни дружества- “Хр. Ботев”, “Ив. Вазов”, “В. Левски”, които и до сега съществуват. Те откриват и курсове за изучаване на български език, издават вестници на родния си език. Дошлите през 90- те години създават Асоциация “Хан Аспарух”. Стараят се да поддържат и запазят българското си самосъзнание.

ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

През първата половина на ХХ век българската емиграция е първото и солидно свързващо звено във всестранните ни взаимоотношения.
През 1931г. група българи, заедно с аржентински интелектуалци сформират Българо- аржентинска търговска камара със скромната задача за “изучаване и поощряване на стокообмена между двете страни”. Една търговска къща от Габрово прави поръчка до аржентинска фирма за 8 хиляди кг. вълна. По държавна линия се осъществява ограничена търговия: изнасяме тютюн, цигари, фасул, сухи сливи, анасон- за около 1,4 млн. лв., а внасяме сурови кожи и кожени изделия, дъбилни вещества, вълна, памук- за около 1,5 млн. лв.
През 1946г. заминава за Аржентина и за Латинска Америка въобще първата българска делегация. Целта и е само проучвателна.
Наша правителствена делегация участва на церемониите за встъпване в длъжност на аржентинския президент Елиа през 1963г. Тогава се подписва и търговско съглашение, при което двете страни си предоставят взаимен статут на най- облагодетелствана нация в търговските си отношения.
За погребението на президента Перон през 1974г. тринадесетчленна делегация е в Буенос Айрес. Подписва се спогодба за икономическо и техническо сътрудничество за 5 години. Предвижда се сътрудничество в областта на земеделието, животновъдството, хранителната промишленост, риболова, металургията, химическата и фармацевтичната промишленост. Аржентински предприятия ни предлагат напълно автоматизирани средства за превозване на добитък, хидравлични препарати за хуманна и ветеринарна медицина.
От 1982г. действа смесена Българо- аржентинска комисия за икономическо и научнотехническо сътрудничество. Аржентина взима участие в Пловдивския панаир. Стокооборотът се увеличава и достига до 50 млн. валутни лв. Салдото е в полза на Аржентина. По традиция ние внасяме дъбилни екстракти, памук, полуобработени кожи, понякога царевица, кораби и др. Нашият износ за Аржентина е електротелфери, телефонни апарати, подемни машини, сода каустик, химически продукти, торове, медикаменти и др.
Политическите контакти между двете страни са стабилни. При посещението на българския министър на външните работи (1975г.) в Буенос Айрес е уредена наша промишлено търговска изложба, предизвикала определен интерес сред деловите среди. Трайни контакти съществуват между Гражданския радикален съюз и БЗНС, между парламентарни и младежки групи от двете страни. Сключена е и културна спогодба за продължаване на традиционните контакти в тази област.
През 1985- та на посещение у нас е вицепрезидента на Аржентина Висенте Иполито Мартинес. Проведените многобройни срещи по държавна и обществена линия с него спомагат за набелязване на проекти за цялостно взаимно сътрудничество.
След радикалните политически и икономически промени в България през 1989г. настъпва известно смущение в икономическото сътрудничество мужду двете страни макар, че президентът Желев посети през 1992г. Аржентина, Бразилия, Венецуела и Уругвай придружен от голяма 40- членна делегация. От страна на Аржентина бе проявен интерес към Черноморската икономеческа зона, където България би могла да бъде благонадежден посредник.
В края на 90- те години България получи експертна помощ от аржентински специалисти при приватизацията. Особено активни са консултациите по проблема за въвеждане на валутния борд в България. Неколкократно идват техни подготвени кадри, наши също са на консултации в Буенос Айрес.
При посещението на министъра на външните работи на България в Аржентина, Бразилия и Уругвай през 2000- та година отново се поставя въпросът за ролята на България като посредник за вноса износа на латиноамерикански стоки в Европа. В Буенос Айрес се подписва договор между българския Съюз на работодателите и Съюза на аржентинските индустриалци и Търговската индустриална камара.

КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ
Те имат най- стари, дълготрайни традиции, дължащи се главно на нашите емигранти. На първо място трябва да поставим взаимното опознаване в областта на ЛИТЕРАТУРАТА.
Пионерът в това отношение е Борис Шивачев (1902- 1932) и неговите забележителни “Писма от Южна Америка”. Той е и първият преводач директно от оригинална испаноезична литература у нас, неин ревностен ценител и попоуляризатор, и съответно представил наши писатели и техни творби в испаноговорящия свят. Пребивава в Аржентина през 1920- 1924г. Негови разкази са помествани в аржентинската и испанската периодика.
Кратко е живял в Аржентина и Иван Аржентински (1910- 1989), но достатъчно за да остане с този псевдоним и да и посвети голяма част от творчеството си: “Моята
аржентинска младост”, “Далечна Патагония” и др.
По- дълго пребивава там Тодор Ценков (1903- 1987). Цялото негово творчество е посветено на тази страна: “По света за хляб”, “Кокичета сред тропиците”, “Великият океан”, “С превързани очи” излязъл там на испански език и после на български у нас, “Под аржентинско небе” и др.
Обстойна информация за живота на българите в Аржентина и тяхната обществена и културна дейност ни дава журналистът Христо Гоневски (1907- 1988) в книгата си “Далеч от роден край”. Той ни запознава с обществената и политическа ситуация в Аржентина през 30- те и 40- те години. Ценни са сведенията и снимките на българските активисти с Пабло Неруда, проявил интерес към издателската им дейност.
Лекарят- писател Александър Карпов (1904- 1980) броди из Аржентина и ни оставя книгата си “Вечери в пампасите”.
Значителен е броят на българи пребивавали кратко в Аржентина и написали повече или по- малко за нея.
Един от първите българи посетил тази страна през 1904г. е цирковият ни феномен за онова време Лазар Добрич. В спомените си “Смъртният скок” описва приключенията си в тази страна. Любопитни са впечатленията на общественика- публицист Михаил Думбалаков за ситуацията в Буенос Айрес през 1906г., които ще прочетем в книгата “През пламъците на живота и революцията” от 1933г.
От пребивавалите за кратко време стойностна е книгата на Светослав Минков “Другата Америка” (1938г.). Авторът участва на Световният конгрес на Пенклубовете в Буенос Айрес през 1936г. Словото и портретът му са поместени във всички големи вестници. Писателят ни запознава с града, с видни културни дейци. Книгата му, преведена на френски е прочел Стефан Цвайг, с когото Минков се сприятелява. Австриецът му изпраща ласкав отзив за написаното в нея.
Впечатления от Аржентина споделят и писателите Никола Фурнаджиев и Димитър Димов, Никола Инджов, Никола Ланков, журналистите Неда Ралчева, Емил Александров, Жоржета Пехливанова и др.
Поетът- драматург Иван Радоев написа пиесата “Светът е малък” чиито герои са българи живеещи там.
За аржентинската литература са писали научни изследвания, популярни статии и предговори към преведени книги Жак Битев, Александър Муратов, Румен Стоянов, Людмила Илиева, Емилия Ценкова, Фани Наземи, Емилия Юлзари и др.
Анализи за политическото, икономическото и социалното положение в Аржентина са правили Румен Аврамов, Пенка Караиванова, Таня Липова, Веселин Илиев и др.

ПРЕВЕДЕНА АРЖЕНТИСКА ЛИТЕРАТУРА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Аржентинското художествено слово е широко известно и познато у нас още от началото на ХХ век. И това е главна заслуга на живелите и пребивавали там наши сънародници. Вече споменахме, че пионерът е Борис Шивачев. Още през 1933г. той превежда първата аржентинска художествена творба- “Продавачката” на Хосе Кесада. До края на Втората световна война излизат още три творби- и трите на Мануел Галвес.
След Втората световна война количеството на аржентинските преведени книги се увеличава, особено през 70- те и 80- те години. Най- много творби, 7 самостоятелни книги, българинът познава на Хулио Кортасар, което отговаря напълно на значимостта и забележителният талант на писателя. Следва го по брой на излезли у нас произведения Хорхе Луис Борхес- 4 самостоятелни. Добре познати са също така Алфредо Варела, Юнке Алваро, Ернесто Сабато, Аролдо Конти, Ектор Агости и др. Общо с отделни, самостоятелни книги са преведени 25 автори, като творбите им са 43 на брой.
В сборниците “Аржентински разкази” има други 45 автори. Освен това еднократно присъстват 9 други автори, без да включваме епизодично появилите се в периодиката ни творци. Това важи особено за поезията. Като цяло можем да кажем, че аржентинската литература е добре популяризирана у нас и то от много години.

АРЖЕНТИНСКИ ПИСАТЕЛИ ГОСТУВАЛИ У НАС

Пръв е Алфредо Варела- още през 1948г., който е и първият латиноамерикански писател идвал в България. По- късно често ще ни гостува. Следват Аристобуло Ечегарай, Рубен Вела, Ариел Кансони, Аврам Вентура, Карлос Горостиса и други- най- вече по повод участието им в Международните писателски срещи в София. В България те се срещат с наши културни дейци, посещават исторически обекти и т.н. След завръщането си в Аржентина те са популяризатори на българската литература и радетели за взаимното ни опознаване.
Аристобуло Ечегарай издава през 1959г. книга с репортажи “Сега” и “Там”, в които споделя впечатленията си от видяното. В родината си той спомага и за издаването на “Антология на българския разказ” през 1978г.
Голяма е заслугата на аржентинските писателски среди, че те първи, още през 1954г. превеждат и издават на испански език 20 стихотворения на Н. Вапцаров с бележки от Хулио Галер. В Буенос Айрес през 1971г. излиза и “Време разделно” на Антон Дончев.
Списанието “Делфин и корморан” се оформя като трибуна за представяне на български автори. Сред тях са Александър Муратов, Божидар Божилов и др. Излиза и сборник “Събрани стихотворения” включващ 21 поети от ХХ век. Заслугата за това е на Рубен Вела, Аврам Вентура, репресирания Ариел Кансони и др.

КОНТАКТИ В ОБЛАСТТА НА МУЗИКАТА

“Магията на българските гласове” е позната в Аржентина още от първата половина на ХХ век. В именития оперен театър “Колон” в Буенос Айрес гостуват през 30- те години Надя Свиларова и Надя Ковачева. Концерти изнася и Славка Величкова, която отива в Бразилия и там завършва земния си път през 80- те години. Фурор предизвиква и участието на Илка Попова през 1938г. Тези наши певци са учили в Италия и показват високо гласово и артистично майсторство. Претенциозната аржентинска публика, слушала всички световни певчески корифеи приема възторжено нашите артисти.
След Втората световна война в “Колон” Райна Кабаиванска пее в операта “Бохеми”, а през 70- те години Гена Димитрова участва трикратно в спектаклите “Трубадур”, “Андре Шение”, “Дон Карлос”, “Турандот”. Вестниците изобилстват от отзиви за “мощният и глас, с голям капацитет, свеж и силен” и я определят като “безпогрешна изпълнителка със съвършенство и индивидуалност”. В “Дон Карлос” Гена пее с Николай Гюзелев- друга наша знаменитост. В “Колон” пее и тенорът Петър Гугалов. Оперни постановки прави режисьорът ни Михаил Хаджимишев. На турне в Аржентина е и танцовият състав на Завода за земеделски машини от Стара Загора.
През 90- те години се увеличава аржентиското присъствие в концертните ни зали. По време на Софийските музикални седмици ни гостува “Секстето Майор”, оркестър познат в много страни. Голяма трупа от Националния фолклорен балет предизвиква неповторима преживяване за българските зрители. Те ни показват уникалния чар и виртуозност на тангото въплътени в прочутите “Компарсита” и “Компадрито”. Представят ни също така и селски фолклор.
Двукратният ни гост, композиторът- органист Херман Торе проявява интерес към народната ни музика и поддържа връзки със свои колеги от България.
В Музикалния театър “Ст. Македонски” в София Светлин Ивелинов поставя балетен спектакъл по известния съвременен аржентиски композитор Астор Пиацола.

ВРЪЗКИ В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО

От живеещите в Аржентина най- изявени са вече споменатите ни художници Елиезер Алшех, Бронка Гюрова и Иван Василев.
Наши изложби по- рядко са показвани в Аржентина. През 1983г. гостуваме със “Съвременна българска графика и плакат”. Художникът ни Стефан Кънчев, специалист в приложната графика е награден за пощенската марка “Салвадор Алиенде”.
Българска етнографска изложба предизвиква възхищението на посетители и специалисти.
По- добре са представени аржентински художници у нас. Двукратно ни показва изложби големият художник- живописец, график и илюстратор Бернардо Халиот. Вниманието си той насочва към обикновените хора. Особено се запомни композицията му “Тримата Пабло”- има предвид Пабло Пикасо, Пабло Неруда и Пабло Казалс.
През 90- те години контактите между художниците са главно еднопосочни- почти само те присъстват в наши зали. Така през 1994г. във Велико Търново бяха представени 51 платна. В Сливен се провежда Седмица на Аржентина, където също се прави изложба на книги, пощенски марки и платна на съвременни аржентински художници. Интерес предизвиква и изложбата “Душата на Аржентина в книги и образи”.

КИНЕМАТОГРАФСКИТЕ НИ ВРЪЗКИ СА СРАВНИТЕЛНО ДОБРИ, НО ПОДЧЕРТАНО ЕДНОПОСОЧНИ. ТЕХНИ ФИЛМИ СЕ ГЛЕДАТ У НАС

Веднага след Втората световна война, през 1945г. на българския екран излиза “Вратите се затварят”. Гледахме и “Реките текат мътни” по известния роман на големия приятел на България Алфредо Варела. Много популярен става и филмът “Във възрастта на любовта” с участието на известната актриса- певица Лолита Торес.
През 50- те и 60- те години се прожектират “Кървава жътва”, “Център нападател”, “Паула Каутива”, “Ако замлъкне певецът”.
На проведената “Панорама на латиноамериканското революционно кино” през 1973г. са включени 10 аржентински филма. Всички те са социално ангажирани.
На търговския екран през 80- те години се представят филмите “Време за реванш”, “В очакване на катафалката”, “Корабът Росалес”, “Юг”. По това време се провежда и “Първа седмица на аржентинския филм”, а две години по късно следва и “Втора седмица”. Филмите обикновено третират проблеми от тогавашната политическа ситуация в Аржентина- времето на терора.
Аржентински филми се включват в провежданите Панорами на испанския и ибероамериканския филм от края на 90- те и до сега. Представят се: “Факундо- сянката на тигъра”, “Събуди се любов”, “Моебиус”, “Жената сомнамбул”, “Честито”, “Външност”, документалния филм по случай 100 годишнината от рождението на именития Хорхе Луис Борхес “Книги и нощта” и др.
По телевизията се показват и аржентински сериали, които обаче трудно се възприемат като сериозни творби.
Аржентинците имат по- малка възможност да гледат български филми. Все пак през 1972г. в Буенос Айрес се провежда “Седмица на българския филм”. Показват се 9 наши кинотворби като: “Козият рог”, “Сбогом приятели”, “Птици и хрътки”, “Златният зъб”, “Горещо пладне”, “Таралежите се раждат без бодли”, “Осмият” и др. На “Козият рог” е връчена награда за най- добър чуждестранен филм прожектиран в Аржентина през 1974г. Публиката е изумена от играта Антон Горчев и Катя Паскалева, както и от самото съдържание на филма.
Наши кинотворци са снимали документални филми с аржентинска тематика. Военният кинооператор от Първата и Втората световна война Минко Балкански пътува до Южна Америка, като през 1930г. снима документалния филм “От Генуа до Огнена земя”. Минко прави кадри на лов на тюлени в Огнена земя и снима консервна фабрика в Аржентина. Поради преждевреминното си завръщане обаче не успява да донесе завършени филми.
През 1958г. режисьорът- документалист Юли Стоянов пътува със снимачен екип с кораба “Васил Левски”. Още на пристанището те запечатват на лента срещи с наши сънародници и с местни жители. Незабравими следи оставят и разговорите на Стоянов с писателя Аристобуло Ечегарай, идвал в България и написал репортажи за страната и хората ни.
През 1988г. режисьорът Христо Ковачев засне “Светът е сън за нас”. Това са срещи и разговори наситени с емоции и носталгия, сълзи и умиление. При общуването с български заселници се преплитат минало и настояще, мъка и радост.
Документален филма за посещението на вицепрезидента Т. Ковалджиев през 1998г. в Аржентина правят и журналистката Соня Колтуклиева и операторът Любомир Станоев.
Владимир Стоичков и Емил Бонев снимат през 1999г. “Три докосвания до Буенос Айрес”. Авторите ни срещат с българи заселили се там през последното десетилетие. На фона на красивата аржентинска столица сънародниците ни разказват за впечатленията си от тамошната действителност и трудностите които са изпитали в началото на кариерата си.
В заключение можем да кажем, че всестранните контакти между България и Аржентина се развиват нормално, като даже се разширяват съобразно с обективните възможности и перспективи.





Контакти с България