Вечер, посветена на творчеството на големия аржентински писател Хорхе Луис Борхес (24.08.1899-14.06.1986), се състоя на 8 юни в Конферентната зала в Ректората на СУ "Св. Кл. Охридски".
Д-р Еухенио Лопес Ариасу (Университет на Буенос Айрес, Аржентина), славист, поет и преводач, изнесе едночасова лекция на тема „Национален и универсален. Борхес: две взаимосвързани поетики“. След лекцията беше представен сборникът „Тльон, Укбар & Orbis Universitarius. Четейки Борхес, който чете света“ със съставители гл. ас. д-р Лиляна Табакова и гл. ас. д-р Красимир Тасев.
Събитието беше организирано от Катедрата по испанистика на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Къщата за литература и превод и Институт Сервантес – София, съобщава сайтът на СУ uni-sofia.bg.
Вечерта беше открита от доц. д-р Татяна Пантева, ръководител на Катедрата по испанистика, която приветства присъстващите и сърдечно благодари на специалния гост на събитието Георги Господинов за огромната радост, която ни е доставил в навечерието на 24 май със спечелването на наградата „Букър“. Доц. Пантева открои трите събития, дали повод за организирането на вечерта: творческия престой на д-р Еухенио Лопес Ариасу в Къщата за литература и превод, излизането от печат на сборника „Тльон, Укбар & Orbis Universitarius. Четем Борхес, който чете света“ с доклади от международната конференция в чест на великия аржентинец, провела се през 2020 г., и стогодишнината от издаването на първата книга на Борхес - стихосбирката „Треската на Буенос Айрес“.
Последваха приветствия от Мария Луиса Сантос, директор на Института Сервантес – София, и Н. Пр. Алфредо Атанасов, посланик на Аржентина в България.
Госпожа Сантос изрази радостта си от провеждането на вечерта и удовлетворението си от сътрудничеството с Катедрата по испанистика и Къщата за литература и превод.
Посланикът на Аржентина в България изтъкна огромното значение на литературата за разбирането на света в настоящия контекст и особено на творчеството на Борхес, което отдавна е прескочило национални и времеви граници.
Водещата на вечерта д-р Лиляна Табакова даде думата на д-р Еухенио Лопес Ариасу, който понастоящем гостува на Къщата за литература и превод, тъй като провежда академично изследване на рецепцията на Борхес на Балканите. Д-р Лопес Ариасу има специални заслуги за разпространението на руската и българската литератури отвъд океана, тъй като в негов превод в Аржентина са издадени произведения на Ф. Достоевски, Ал. С. Пушкин, Хр. Ботев и К. Павлов.
В лекцията си, озаглавена „Национален и универсален. Борхес: две взаимосвързани поетики“, д-р Лопес Ариасу разгледа творчеството на великия си сънародник от гледна точка на опозициите, които го бележат, и разликите между ранния и зрелия период на автора. Анализира две стихотворения: “El truco“ (1923, 1969) и “El ajedrez“ (1960) и се спря по-обстойно на темите за съдбата, основаната на времето метафизика, универсалността и междутекстовостта. Не пропусна да направи реверанс към българските автори, като прочете стихотворението „Повторенията“ на Иван Теофилов, вдъхновено от Борхес, и като изказа тезата, че Борхес е „господиновианец“.
Доц. Йордан Евфтимов (НБУ) представи новоизлезлия сборник „Тльон, Укбар & Orbis Universitarius. Четейки Борхес, който чете света“ (УИ „Св. Климент Охридски“). В изданието са събрани докладите от провелата се на 19 и 20 октомври 2020 г. международна конференция, посветена на 120-годишнината от рождението на Борхес. Съставители на сборника и автори на информативното въведение са д-р Лиляна Табакова и д-р Красимир Тасев от Катедрата по испанистика.
Доц. Ефтимов насочи вниманието към разнообразната проблематика на текстовете в изданието, която по думите му съответства на идеите на съвременния свят, и към фантазията на авторите, вдъхновена от Борхес. Той подчерта, че освен писател аржентинецът е бил и преводач, и изтъкна приноса на преводачите му на български за богатата му рецепция в България.
Изказване направи Георги Господинов, който сподели, че за него творчеството на Борхес е много лично: той е оказал огромно влияние върху собственото му битие на писател и е белязал поврата на 90-те години в българския културен живот.
Кратко изказване направи и Анна Златкова, преводачка (заедно с Роза Хубеш) на „Вавилонската библиотека“, първото издание на Борхес в България (1989 г.), и на още няколко Борхесови сборника. Тя подчерта, че преводачите на аржентинския есеист на български са няколко и че всички имат заслуги за рецепцията му.
Както лекцията на д-р Лопес Ариасу, така и представянето на „Тльон, Укбар & Orbis Universitarius. Четейки Борхес, който чете света“, бяха посрещнати с голям интерес от публиката. Вечерта завърши с оживени разговори в неформална обстановка.
Снимки: Владимир Дворецки и Стефан Пресиянов, Институт "Сервантес" - София
