Михайлина Димитрова

48-годишният португалец, адвокат по образование, Жозе Мануел Дурау Барозу започва политическата си кариера още преди падането на диктатурата през 1974 г. - като студент, активист на нелегална маоистка партия.
През 1977 г. Барозу напуска партията, която се превръща в комунистическа формация, и се отдава на академичната си кариера. Постепенно започва и идеологическата му трансформация от идеите на левицата към ценностите на консерватизма. През 1978 г. Барозу заминава за Швейцария, където получава диплома по европейски науки. По-късно учи в Джорджтаунския университет във Вашингтон и се завръща като асоцииран професор в юридическия факултет в Лисабон. През 1980 г. Жозе Барозу влиза в Социалдемократическа партия на Португалия /СДП/. В периода 1987-92 г. той е държавен секретар във външното министерство по време на правителствата на Социалдемократическата партия. В този период той играе основна роля за слагане на край на 15-годишната гражданска война в бившата португалска колония Ангола. От 1992 г. до 1995 г. Барозу е външен министър. След като партията му губи властта, изнася лекции по право във Вашингтон.
Завръща се в родината си и през 1999 г. става лидер на СДП.
От 2002 г. до 2004 г. е премиер.
Барозу се ангажира с проевропейска политика и икономически реформи. Като премиер има репутация на реформатор, който не се страхува от непопулярни мерки за съкращаване на бюджетния дефицит. Рейтингът на Барозу спада значително по време на войната в Ирак заради подкрепата на Португалия за САЩ.