След сто дни на горещия председателски стол на Европейската комисия /ЕК/ Жозе Мануел Дурау Барозу все още търси политическа насока и ясно послание, казват неговите колеги и критици. Бившият португалски премиер навлиза утре в стотния си ден начело на комисията, но опитите му за оживяване на деморалзираната комисия и за по-ясна политика срещат съпротива на няколко фронта. Барозу встъпи в длъжност с позицията, че ще даде приоритет на икономиката. След като извлече поуки от трудното начало с Европейския парламент обаче, той изглежда не желае да обяви либералното си икономическо кредо или да се захване с големите европейски страни като Германия, Франция и Италия, които най-бавно реформират своите икономики.
"Той не се възприема като десен неолиберал. Той наистина вярва в това, което казва, а именно, че е реформист центрист", казва дългогодишен негов сътрудник. Може би заради това в деня, когато Барозу обяви за свой приоритет икономическите реформи, които да засилят растежа и създаването на работни места, комисията тактически отстъпи по ключови предложения за либерализиране на услугите и регулиране на химикалите. Причината бе противопоставянето на Франция и Германия. Впоследствие Барозу замаза собственото си послание и каза, че опазването на околната среда и социалната политика са също така важни въпроси от дневния ред.
Според заместник-председателката на комисията, шведската социалистка Маргот Валстрьом, сегашната ЕК не трябва да се страхува да признае, че е по-консервативна от предишната, ръководена от Романо Проди. "Вярно е, че тази комисия е по-дясна от комисията на Проди. Това отразява политическата реалност в Европа", каза тя пред журналисти. Барозу наследи една отслабена институция, чието влияние спадна след разцвета, постигнат под ръководството на Жак Делор. Причината за това бе слабото ръководство и непрекъснатата намеса от националните правителства.
Франция и Германия прекрачиха строгите граници на допустимия бюджетен дефицит при председателството на Проди и Барозу трябва да се примири с това, като едновременно отпусне правилата и се опита да води възможно най-стриктна бюджетна дисциплина. Барозу среща също силната съпротива на богатите страни към предложенията на комисията за увеличаване на бюджета на ЕС, така че да бъде компенсирана цената на миналогодишното разширяване.
Според сътрудниците му, Барозу усеща, че стремежът му да даде приоритет на така наречената Лисабонска стратегия среща отпор в лицето на статичната бюрокрация в комисията и страните членки, които са склонни да защитават индустриалните гиганти или да избягват недоволството на работниците. Барозу също така трябва да успокоява засегнатите страни, когато някой от неговите комисари направи спорно изявление, застрашаващо референдумите за ратификация на Европейската конституция.
Това важи особено силно за Франция. Тъй като не иска да влиза в противоречия с Берлин и Париж, Барозу не прие призивите на част от комисарите, които поискаха да бъдат назовани и порицани страните, които изостават в изпълнението на поставените цели.
Пол Хофхайнц, председател на Лисабонския съвет - частно финансирана група за натиск, чиято цел е икономическата либерализация, смята, че Барозу прави всичко по силите си, но си дава сметка, подобно на Делор, че за да успее, му е необходима френско-германска подкрепа. Той премахна голяма част от неяснотите в посланието на комисията, каза Хофхайнц пред Ройтерс. "Всички се опитват да му лепнат определението неолиберал. Той е изправен пред планина от предрасъдъци и клишета и ще му е необходимо по някакъв начин да се пребори с тях - нещо, което все още не е направил. Той обаче показва, че е решен да го стори."
48-годишният десноцентрист е изправен също пред политически проблеми. През юни той бе компромисният трети вариант за поста, след като европейските лидери се скараха за това кой да наследи Проди. Барозу направи отначало силно впечатление като по-разбираем от мънкащия Проди, но попадна под ударите на европейските депутати при разпределянето на местата в комисията. Барозу бе принуден да оттегли екипа си през октомври и да предложи на гласуване в Европарламента нов състав на комисията. Тогава той извади двама спорни кандидати и размени ресорите на други двама.
Отношенията му с Европейския парламент остават обтегнати. И трите леви групи - социалисти, комунисти и зелени - гласуваха срещу работната програма за 2005 г. на комисията. Аргументът им бе, че тя е прекалено либерална. "Барозу бе избран, защото е либерал, атлантик и интернационален държавник. Ден след ден обаче той показва неспособността си да разбере каква е ролята на председателя на Европейската комисия", казва френската социалистка, председател на влиятелната икономическа и валутна комисия, Перванш Берес. /БТА/