Херонимо Кортес Фунес е роден на 1 април 1940 г. в аржентинската столица Буенос Айрес. По образование е юрист, завършил е Националния университет. Професионалната му дейност включва частна адвокатска практика и преподавателска дейност. Заемал е редица постове във външното ведомство на Аржентина. Владее английски и френски, ползва немски и португалски. Носител е на орден "Исабел ла Католика".


Представете си една държава, двадесет и пет пъти по-голяма от България и с население колкото пет Българии. Малко е трудно за възприемане, нали? Когато бях още "юноша бледен", в ръцете ми попадна една книга, озаглавена "Argentina, potencia mundial" ("Аржентина, световна сила"). Знаех какъв огромен потенциал притежава този гигант на Латинска Америка, колко огромни богатства крият недрата й, та изобщо не се учудих на претенциозното заглавие. Още повече, че в годините на Втората световна война тя натрупа огромни резерви от злато и валута от износа на месо за воюващите страни в Европа. Но от тогава измина половин век, а Аржентина продължава да е символ на финансови провали и военни експерименти. Как да си обясним това? С този въпрос започна разговорът ми с Херонимо Кортес Фунес, посланик на Аржентина в България.

- Когато военните дойдоха на власт през 1976 година, те донесоха със себе си големи обещания за икономически възход, базирани на теориите на Адам Смит и други икономически светила. На първо място, подчертаха те, Аржентина не трябва да пилее сили по разни губещи индустрии, а да съсредоточи вниманието си върху селското стопанство, където е силата й. За целта ще смъкнем данъчните бариери, ще отворим страната за свободния внос и с парите от родния износ ще живеем добре. За нещастие, резултатите бяха отчайващи. Хиляди индустриални работници останаха на улицата, а селското стопанство от екстензивен тип, каквото е нашето, отказа да се побере в рамките на стопанствата от тип "ранчо", в които се опитаха да го вкарат. И така, страната започна да трупа дългове. В същото време започна да се набляга на елиминиране на ролята на държавата като двигател на икономиката. За държавата бе оставена само ролята на полиция, данъци и правосъдие, една философия от преди Френската революция, валидна за цяла Латинска Америка. Без да съм последовател на Перон, ми идват на ум едни негови думи, които не мога да отрека: "Икономиката или е в ръцете на държавата, когато обслужва цялото общество, или е в ръцете на частния капитал, когато обслужва неговите интереси". Бяха приватизирани дори атомните електроцентрали. Звучи много добре, когато защитаваме конкуренцията, но за каква конкуренция може да става дума, когато едно от конкуриращите предприятия погълне останалите пет. Тогава отново сме свидетели на монопол, макар и на едно единствено предприятие. Целта на държавната собственост е нейният всеобщ характер - да иска еднаква цена за една и съща услуга от цялото общество. Следва последователността - това означава държавна намеса винаги, когато от едни се иска да заплащат по по-висока тарифа, отколкото от други.

- Споменахте един от най-тежките проблеми на Аржентина - външния дълг. На колко възлиза той сега?

- Има сериозно намаляване на външния дълг: от своя максимум (около сто и осемдесет милиарда долара) той спадна на около сто и пет милиарда. И още нещо, в което ми е трудно дори да повярвам: след сериозен спад в производството напоследък, през последната година отбелязахме ръст на производството във всички сфери от 9,1 процента, една сериозна цифра, която вече прави страната привлекателна за външните инвестиции.

- Но един от съветниците на Тони Блеър твърди, че Аржентина ще трябва още дълги години да възстановява доверието на чуждите инвеститори...

- За щастие този процес се оказа много по-бърз и ние с лекота намираме нови заеми и при много по-изгодни условия, отколкото преди.

- Питам всичко това, защото десетина години преди България Международният валутен фонд взе под крилото си Аржентина и въведе там валутен борд, така че всеки провал на Вашата страна бе посрещан у нас като предупреждение за рисковете, които очакват може би и нас. Дори мнозина твърдят, че последните трудности на Аржентина се дължат именно на валутния борд, доколкото съседна Бразилия девалвира валутата си и вашите стоки станаха неконкурентни на бразилския пазар.

- Да, така беше, но за щастие ние излязохме от порочния омагьосан кръг и сега икономиката ни прогресира. Всъщност валутен борд съществува във всяка страна - дори в Китай, чиято валута е вързана за долара. Целта на валутния борд е да възвърне доверието в местната валута, но това зависи от прилагането му. Сега, след дълго подценяване на ролята на Централната банка, хората постепенно възвръщат доверието си в местното песо. Цел на валутния борд е и да не позволява на държавата да прилага валутната си политика, като печата нескончаемо местни пари, защото тя и да иска не може да печата долари или евро.

- Мисля, че една от бедите на Аржентина е, че всички бяха готови да й дават нови и нови заеми, докато към България, една източна и не дотам развита страна, те не бяха така щедри.

- Има нещо вярно в подобни твърдения. Но нека не забравяме, че когато военните взеха властта в Аржентина, външният ни дълг възлизаше на седем милиарда долара, а при оттеглянето им дългът вече беше нараснал на тридесет и седем милиарда долара, при това при огромния лихвен процент от 21 на сто. На всичко отгоре този период съвпадна и с петролната криза и последиците й за целия свят, включително и за нас. Но сега, когато външният ни дълг беше подложен на предоговаряне, доверието във валутата ни бързо нарасна. На огромната цифра от 36 милиарда долара порасна и износът на страната ни. И ако преди бяхме принудени да прибегнем към валутен борд като гаранция против спадове на валутата ни, сега, обратното, без всякаква намеса сме принудени да избягваме нейното ревалоризиране, за да не станат отново стоките ни непродаваеми. Само намесата на Централната банка, която ежедневно закупува между 30 и 50 милиона долара, не позволява ревалоризиране на местното песо. Вместо политиката на постоянно коригиране, ние възприехме линията на постоянна експанзия.

- Може би това е последица на лявата политика на правителството на президента Кирхнер, която е част от така наречената лява вълна в Южна Америка, обхващаща също Венецуела, Бразилия, Уругвай...

- В днешно време думите ляво и дясно загубиха значението си, още повече след появата на така наречения трети път на развитие.

- Може би думата трябва да бъде прогресивни режими?

- Може би. Защото някаква дума все пак трябва да използваме. По-важно е да уточним каква трябва да е ролята на държавата - отказът на държавата да се грижи за прехраната на гладните, за здравеопазването и за образованието и тъй нататък се сблъсква с концепцията от преди Френската революция за ролята на хората като поданици на държавата или за ролята на държавата като произтичаща от волята на народа. Или, казано по-просто, трябва да се реши кое е по-важно: да се продаде всичкото мляко, издоено от кравата - или да се остави част от него за теленцето, та то да порасне.

- Ще ви върна към една тема, която е особено близка на българския читател. В началото на двадесети век българската емиграция в Аржентина беше една от най-многобройните и влиятелните, особено в провинция Чако, където на нея се дължи началото на отглеждането на памука. Многобройните издания на български език по онова време, заедно с предаванията по радиото на български език говорят за това. И все пак тази емиграция не даде такива бележити фигури, като политика Теодоро Петкоф във Венецуела или сегашния министър на енергетиката от български произход в правителството на Бразилия. Това за известно претопяване ли говори?

- Не става дума толкова за претопяване, макар че и при нас след толкова смесени бракове надали някой може да твърди, че е запазил расата си без примеси. Нашата политика е насочена към запазване на произхода на всеки, ние уважаваме и двойното поданство, пък и често дори за нас е много трудно да посочим произхода на един или друг човек. Аз например дълго време смятах един изтъкнат наш художник за руснак, вероятно заради името му, Иван Василев, а той се оказа българин, ако добре помня, роден някъде към Варна и избрал Аржентина за своя втора родина.

- Последният ми въпрос е свързан с неотдавнашното неочаквано посещение на военния министър на САЩ Доналд Ръмсфелд в Аржентина. Вестниците писаха включително за възможното установяване в Аржентина на военни бази на САЩ, включително в района на Гуарани, където са едни от най-големите запаси на сладка вода на планетата. Възможното създаване на американски военни бази на българска територия увеличава интереса към подобни преговори.

- Трудно ми е да коментирам тази тема. Всяка страна има свои интереси и ги защитава. Плюс това България е член на НАТО, а Аржентина не, макар че предишният президент Менем говореше за Аржентина като Голям съюзник на НАТО. Но сега за сега чужди военни бази на аржентинска територия няма.

- Но България е член на НАТО, а не на САЩ, макар че става дума за американски бази...

- Това е въпрос, който всяко правителство решава без чужда намеса, така че ми е трудно да правя коментари.