Аржентински бизнесмен от български произход е в дъното на удивилата света през 1982 г. война между Аржентина и Великобритания за забитите почти до Антарктида голи острови, които аржентинците наричат Малвински, а британците Фолклендски. 25-годишнината от онзи конфликт, който коства живота на около 1000 души, отново припомни историята на търговеца с корабен скрап Константино Давидоф – един от многобройните потомци на български преселници в Аржентина. През 1982 г. той купува от британска фирма няколко стари кораба, намиращи се на спорните островите, които аржентинците считат за свои, но които са под британска власт от 1833 г. За да си вземе скрапа, Давидоф наема аржентински военен кораб, защото търговският флот не разполага със съдове, пригодени да плават в антарктически води. Пристига на островите с бригада работници, които да разглобят корабите и да ги подготвят стоманата им за превоз.
Според легендата една вечер Константино и работниците му се почерпват и не удържат на напора на разбудилите се патриотични чувства – издигат на забита на сушата стара мачта аржентинското знаме. Тутакси бдителни британски морски пехотинци от фолклендския гарнизон се намесват и притискат “нашествениците”, към които са подозрителни от самото начало заради пристигането им с военен кораб. Управляващата по онова време в Буенос Айрес военна хунта пък с радост съзира повод да отклони вниманието от вътрешните си проблеми с 30-те хиляди “безследно изчезнали” нейни противници и на 2 април 1982 г. праща свой десант на островите “за защита на аржентинските граждани”. Великобритания, където тогава на власт е “желязната лейди” Маргарет Тачър, не се колебае с отговора и на 5 април към островите потегля внушителна въздушна и военно-морска армада. Последвалите бойни действия са изпълнени с драматизъм, като един от най-покъртителните епизоди е потопяването от британска подводница на аржентинския флагман “Генерал Белграно”, при което ледените океански вълни поглъщат между 300 и 400 аржентински моряци.
Британското военно надмощие води аржентинците до капитулация на 14 юни. Последствие от това поражение е и падането на аржентинската хунта няколко месеца по-късно. Във Великобритания пък Тачър укрепва позициите си дотолкова, че на следващата година печели нов мандат.
Аржентинците обаче и до днес продължават да смятат островите за принадлежащи им по право. Днешното правителство в Буенос Айрес начело с президента Нестор Кирчнер, който по време на диктатурата е бил арестуван, признава, че военната операция на хунтата е била грешка. Но не спира да повтаря, че британското владеене на Фолклендите (Малвините) е “форма на колониализъм” и че те трябва да бъдат върнати на Аржентина чрез преговори в рамките на ООН.
Великобритания не проявява склонност към отстъпчивост по темата. Може би защото в шелфа на островите е открит петрол, 13 пъти надвишаващ запасите в Северно море.
Отбелязването на 25-годишнината от войната отново противопостави Буенос Айрес и Лондон. Аржентинското й припомняне беше семпло и тъжно – церемонията се състоя в най-южния град на страната Ушуайа, откъдето навремето аржентинските сили са тръгвали към островите и откъдето са повечето от аржентинските жертви. В Лондон, напротив, имаше помпозно честване с участието на принц Чарлз, Тони Блеър, Маргрет Тачър. Буенос Айрес се обиди на изреченото от Тачър: “Преди 25 години британските сили извоюваха велика победа в благородно дело. Честта и интересите на Великобритания бяха защитени. Цялата ни нация и до днес се радва на този успех”.
И до днес се носят слухове и за Константино Давидоф. Някои аржентинци, припомняйки деловите му връзки с британски фирми, твърдят, че той е бил британски агент и нарочно провокирал войната, за да циментира британското владичество на островите. Някои британци пък са убедени, че всъщност работниците на Давидоф са били преоблечени аржентински командоси, нарочно изпратени от жадуващата за героична война хунта.
Истината сигурно още дълго ще остане по-потънала и от “Генерал Белграно”.