„Брат брата не храни, но тежко на този, който го няма,” гласи класическа българска поговорка. Но под нея едва ли ще се подпише новият президент на Перу Олянта Умала, който тези дни може би си мечтае не само да няма братя, а направо да е сираче. Причината е в цял един букет от скандали, който му поднесоха за церомонията по встъпването в длъжност най-близките му роднини – тримата му братя и бащата.
Олянта Умала положи президентската клетва навръх националния празник на Перу 28 юли, когато се навършиха 190 г. от независимостта на страната. Яви се на тържеството с драстично спаднала популярност. Вместо онези близо 70%, които му изказваха подкрепата си веднага след победата му в изборите на 5 юни, сега неговите фенове са с 29% по-малко – едва около 40%, колкото са и привържениците на отиващия си държавен глава Алан Гарсия.
Причината е главно в силно негативния отзвук, който получи в перуанското общество една самоинициатива на най-малкия му брат Алексис Умала. Докато Олянта бе във Вашингтон за опознавателна среща с Барак Обама, братчето му отскочи до Москва и се яви там на делови разговори с вицепрезидента на „Газпром” Александър Медведев за „възможните насоки за сътрудничество в газовата сфера” между Перу и Русия. Руска телевизия дори излъчи и кадри от разговорите, в които Алексис се справял без преводач – той владее руски от следването си по инженерна геология в руски университет. Умала-младши бил приет и от руския външен министър Сергей Лавров. Навсякъде се легитимирал като „специален представител на новоизбрания президент на Перу”.
Перуанците са крайно чувствителни на тема експорт на природен газ, с каквито залежи разполага страната им. Защото смятат, че природното богатство се изнася на безценица, а се продава на местните граждани прекалено скъпо. Ето защо лично Олянта Умала в предизборните си изяви обещаваше, че ще направи акцент на мандата си именно регулирането на вътрешните пазари за газ и ще преразгледа сключените досега неизгодни договори с частни и мултинационални компании. И изведнъж – хоп, командирова брат си като спецпратеник при „Газпром”. От трън та на глог. Ще гони едни, за да се върже с други.
Така поне изглеждат нещата сред масовата перуанска публика, която рязко охладня към доскорошния си.любимец Олянта. Независимо, че самият той се скъса да се кълне в пълното си неведение относно соловата акция на брат си. „Каквито и договорености да е постигнал, направил го е само по собствена инициатива,” увери Олянта в специално изявление.
Но злото вече бе сторено. Загнезди се обществено притеснение, че дори и самият президент да не се е ангажирал делово с нищо, той все пак си остава фамилно обременен – обвързан с неразривни семейни връзки с роднини, които очевидно са крайно своенравни и които не съумява да контролира. Как ли пък ще контролира тогава цяло Перу?
Бедата е, че руският вояж на Алексис всъщност дойде като капак на още няколко цветисти изпълнения, спретнати от другите двама братя на Олянта – Антауро и Улисес, както и от бащата Исаак Умала. За да се разбере цялата пъстрота на сагата, всеки от участниците й заслужава отделно описание.
Татко Исаак е родоначалник и идеолог на движението “Етнокасеристас”. То обединява пиетета към древната мощ на инките и амбицията да се възроди индианското величие, като се очаква етномоделът да бъде внедрен с помощта на патриотично настроени военни. Водещи са заветите на “кръстника” на групировката – перуанския герой от войната с Чили през 1879-1883 г. ген. Андрес Авелино Касерес, наричан още “вещерът от Андите”. Той е патрон на перуанската армия, бил е и президент. Държал е на строгата дисциплина, казарменото равноправие и патриотичните лозунги. Очевидно в същите идеали вярва и Исаак Умала, опитал се да отглежда така и собствените си 7 деца, 4 от които са момчета. И четиримата си сина записва във военни школи и подтиква към военна кариера.
Любимецът му е първородният Улисес – най-верният според таткото радетел на „етнокасеризма”. Дълго бащата смята, че именно Улисес е предопределен да стане президент на Перу. Факт е, че в предишните избори през 2006-а батко Улисес наистина се включва в първия тур на надрпеварата като конкурент на по-малкия Олянта. Още тогава фамилията клейми Олянта като „предател” – защото не съумял да регистрира „Етнокасеристас” като партия участничка в изборите и приел да се кандидатира от друга формация.
Третият от братята Умала – Антауро – също се състезава в изборите през 2006-а, но за сенаторско място. Прави го от затвора, където излежава присъда за военен бунт, спретнат от него навръх 1 януари 2005 г. Тогава Антауро заедно със 160 въоръжени мъже резервисти превзема южното градче Андауайлас и настоява за незабавно предаване на властта на “истинския народ” (индианците) и на “етнокасеристите”. Разбира се, накрая се озовава зад решетките.
Антауро има и друго едно подобно приключение, което обаче предприема с батко си Олянта през 2000 г. Тогава двамата оглавяват друг военен бунт – срещу авторитарния режим на тогавашния президент Алберто Фухимори, който по-късно е осъден за злоупотреби с власт. Заради последвалото низвергване на Фухимори двамата братя отървават затвора и са реабилитирани. Но Олянта все пак е изпратен по-надалеч – като военно аташе първо в Сеул, после в Париж.
Епизодът с военния пуч постоянно му е натякван в кампанията през 2006-а. Плюс, разбира се, факта, че брат му Антауро е станал рецидивист в тази насока и се намира в затвора. Разбира се, тогава Олянта е атакуван и за непредпазливо демонстрираната му близост с венесуелския лиде Уго Чавес.
В изборите през 2011-а кампанията му вече беше много по-умерена и позитивна и бе внимателно ръководена от бразилски PR-специалисти, препоръчани на Умала лично от бившия и много популярен президент на Бразилия Лула да Силва. В градежа на слънчевия публичен образ на Олянта бе интензивно включена и жена му Надин Ерера, майка на трите му деца, последното от които се роди тъкмо в навечерието на президентския вот и разтопи сърцата на всички многобройни любителки на сапунки в Перу. Твърди се, че дейната Надин в момента е и голямата опора на Олянта в тяхната обща партия Gana Peru („Печели Перу”) и именно на нея също се дължи голяма част от онези 70 % одобрение, с които доскоро разполагаше съпруга й.
Бащата и братята на новоизбрания президент обаче успяха с изявите си да смъкнат тези проценти почти с една трета. Първо все още намиращият се в затвора Антауро започна да го обсипва с писма и обръщения, в които му дава доста крайни съвети как да управлява и какви хора да назначава в екипа си. Батко Улисес пък отрпави яростни публични нападки срещу програмата на Олянта. Включи се и татко Исаак, който стресна перуанските медии с радикална реч за превъзходството на индианската раса над всички останали. И накрая Алексис сложи черешката върху семейната торта с умилкването си около „Газпром”.
Олянта се видя принуден да даде нарочно интервю, с което призова в прав текст роднините си да го пощадят и да спрат да му се бъркат: „Разберете, най-добрата форма да се помогне на един президент е да го оставят да си гледа работата на мира”.
Дали ще го разберат?