Най-новата любовна сензация, развълнувала испанците и латиноамериканците - открито демонстрираната сърдечна връзка между живеещия в Испания 79-годишен перуански писател нобелист Марио Варгас Льоса и 64-годишната испанска модна икона Исабел Прейслер, бивша съпруга на певеца Хулио Иглесиас и вдовица на банкера социалист Мигел Бойер, обраства с покъртителни продължения. Досущ като в любимите на южната публика теленовели. Или като в роман на самия Варгас Льоса.

След като новината гръмна от испанското „розово" издание „Ола", пуснало снимки на влюбените на светско събитие и в гръб, хванати под ръка, из улиците на Мадрид, те и двамата потвърдиха, че наистина са двойка. А Варгас Льоса поясни освен това, че вече е „разделен" със 70-годишната си съпруга Патрисия, с която са женени от половин век и имат три пораснали деца.

Изглежда обаче, самата Патрисия, която му се пада и братовчедка, не е и подозирала, че са „разделени". И е научила новината от медиите. Нещо повече - оказа се, че броени дни преди „Ола" да публикува снимките на Марио и Исабел, семейство Льоса идилично е отпразнувало в Ню Йорк 50-годишнината на своя брак в компанията на двамата си синове и дъщеря си. В социалните мрежи се появи и снимка от фамилната сбирка на фона на манхатънските небостъргачи - една от снахите им я е придружила в Туитър с поздравлението: „Честита 50-годишнина, Марио и Патрисия!". Самият Варгас Льоса обаче твърди, че е бил в Ню Йорк не за семейно тържество, а за да получи титлата доктор хонорис кауза на Принстънския университет.

Междувременно испанските и латиноамериканските медии вече усилено обсъждат

задаващия се развод

на нобелиста с Патрисия, който обещава да бъде един от най-сложните и може би най-драматичните. Двойката има сериозно общо имущество, което никак няма да е лесно да се раздели. И това са не само апартаментите в луксозни квартали на Мадрид, Лима, Ню Йорк и Лондон, но и тясно преплетените дялове на двамата в приходите от издания и авторски права. Според испанския в. „Ел Мундо" „Патрисия държи тоталния финансов контрол" над делата на писателя. А самият той „продължава да е машина за правене на пари", непрекъснато умножавайки състоянието си с хонорари от лекции, статии, конференции и т.н. Включително наскоро се е изявил и като актьор в театрална постановка в Мадрид по свои творби, получавайки 10 000 евро за няколко появи на сцената. Приятели на дон Марио се чудят как ще се справя той с многобройните си ангажименти, ако се раздели с Патрисия, която винаги е била незаменима негова асистентка, мениджърка и пазителка на творческия му уют. Още в началото на връзката им преди много години тя му казала: „Ти нямаш друга задача, освен да пишеш. За останалото ще се грижа аз". Така и е било досега. Твърди се също, че Патрисия винаги е гледала през пръсти на забежките на мъжа си встрани, възприемайки ги като нормална част от писателското вдъхновение. Сега обаче нещата явно са сериозни и шокът за Патрисия е огромен, което и самата тя отбелязва в свое изявление до медиите. Същевременно тя отправя молба към тях „да се отнесат с уважение към личния живот на семейството".

Интересното е, че със съвсем същия призив излиза и Варгас Льоса. А пък читателите му отдавна са свикнали, че той има навика да превръща тъкмо личния си живот в литература. Един от най-известните му романи - „Леля Хулия и писачът" - е огледало на първия му брак, който Марио сключва още 19-годишен

с 10 г. по-голямата си леля Хулия Уркиди

Двамата се разделят след 9 г. съжителство, след като Марио сменя лелята с първата си братовчедка - 9 г. по-младата от него Патрисия Льоса.

Тази всеизвестна история си има и прелюдия. Собствените му родители - Ернесто Варгас и Дора Льоса, се разделят още преди Марио да се появи на белия свят на 28 март 1936 г. в перуанския град Арекипа. Междувременно таткото е успял да се сдобие с любовница германка, от която има още двама синове. Марио израства под крилото на властния си дядо по майчина линия, който не може да понася баща му и разпорежда да се казва на детето, че той е умрял. Дядото - Педро Льоса Бустаманте, върти бизнес с памук в боливийския град Кочабамба и е почетен консул на Перу там. Пренася се да живее в този град с цялата фамилия. Там прекарва ранните си детски години и бъдещият писател.

През 1945 г. президент на Перу става роднината на дядовия клан Хосе Луис Бустаманте-и-Риверо и дядото е назначен за префект на перуанския департамент Пиура. Марио и майка му също се установяват там. Година по-късно се появява бащата Ернесто, шокирайки сина си, че всъщност е жив, и родителите отново се събират да живеят заедно. Отношенията с таткото са мъчителни - той не приема увлеченията на момчето по литературата и го записва във военно училище. Плод на преживените там сътресения по-късно ще стане първият му издаден през 1963 г. роман „Градът и кучетата".

Марио се маха от военното училище предсрочно, заминава при чичо си Луис Льоса (брат на майката) в Пиура, там завършва гимназия и прави първите си стъпки като репортер в местни издания, а през 1953 г. се записва да следва право и литература в Националния университет „Сан Маркос" в Лима. Това е периодът на 8-годишната диктатура на Мануел Одрия и в университета, който е огнище на бунтовни идеи, Марио се присъединява към критикуващите диктатора левичари. Политическата му активност се тушира от обрат в личния живот. През 1955 г. 19-годишният студент взима за жена 29-годишната Хулия Уркиди, балдъза на чичо му Луис, която допреди това имала брак с боливиец. За да издържа половинката си, младежът подхваща каква ли не работа, съчетавайки чак

седем работни места

(от гробището до вестници и радиостанции) наведнъж. От този период са и първите му публикувани в печата разкази. С един от тях печели пътуване до Париж - град, който го очарова и вдъхновява.

През 1958 г. се дипломира с анализ на творчеството на големия никарагуански поет Рубен Дарио. Получава стипендия за следдипломно обучение в университета „Комплутенсе" в Мадрид и заминава там с Хулия. После двамата се прехвърлят в Париж, където Марио се надява на нова учебна субсидия, но това се проваля и той се отдава на писане. Там се сближава с други латиноамерикански творци, сред които е аржентинецът Хулио Кортасар.
През 1964 г. Марио се разделя с Хулия, защото се влюбва в порасналата своя първа братовчедка (дъщеря на все същия чичо Луис) Патрисия Льоса, появила се в Париж. Няма смелост да каже истината директно на Хулия и й я съобщава с писмо.

През 1965-а Марио и Патрисия се женят. Близката родствена връзка между двамата, както и с предишната му жена Хулия, години наред ще служи за шеги и закачки от страна на други латиноамерикански и испански поети и писатели, подвизавали се в Париж. Когато в общата им компания някой започвал да описва на Марио някое „изключително гадже", испанският поет Карлос Барал го прекъсвал: „Не се хаби, няма да й обърне внимание, ако не е от семейството му". А колумбиецът Габриел Гарсия Маркес, с когото Варгас Льоса дълго време другарува, преди двамата да се скарат, допълвал:

„Следваща ще му е сестра"

През 1966-а Марио Варгас Льоса издава втория си роман „Зелената къща" и става клиент на „създателката на нобелисти" и „майка на латиноамериканския бум" - литературната агентка от Барселона Кармен Балселс, лансирала и Маркес, Кортасар, Пабло Неруда, Карлос Фуентес, Хуан Карлос Онети, Исабел Алиенде и т.н. Тя му осигурява договори с достатъчно средства, за да пише книгите си.

През 1971 г. Марио защитава в мадридския „Комплутенсе" и докторат за творчеството на Маркес, с когото тогава още са приятели. През 70-те двамата се разминават политически - Маркес остава вляво и продължава да подкрепя Куба, докато Варгас Льоса завива надясно и застава на страната на кубински писател дисидент, осъден в Хавана. А според Хулия Уркиди, която през 1983 г. издава книгата си „Онова, което Варгитас не каза" (реплика на засегналата я „Леля Хулия и писачът"), скарването на Варгас Льоса с кубинските власти било заради разправия по делови въпроси с кубинското издателство „Каса де лас Америкас".

През 1976 г. в едно кино в Мексико, където Варгас Льоса и Маркес дошли с жените си да гледат екранизация по творба на Марио, перуанецът забива мощно кроше във физиономията на Габо. Оттогава не си говорят. Мълчат и за причината на сблъсъка. Но мълвата казва, че Марио кипнал след двусмислена закачка на Маркес с Патрисия.

Цял свят от десетилетия е свикнал да вижда дребната и предана Патрисия неизменно до високия й и представителен мъж-братовчед - включително и на тържеството за връчването на Нобеловата награда за литература през 2010-а. Тя придружи Варгас Льоса и при

гостуването му в България

през 2013-а, когато той стана доктор хонорис кауза на СУ „Св. Кл. Охридски" и даде интервю за „ТЕМА".

Сега обаче явно ще трябва да свикваме да виждаме край дон Марио кралицата на испанските светски хроники Исабел Прейслер. Грациозната хубавица, на която изобщо не личат 64-те години, всъщност е родом от Филипините - някогашна испанска колония. Семейството на Исабел е доста заможно и още съвсем млада я изпраща да учи и да просперира в Мадрид. Там тя среща начинаещия през 60-те певец Хулио Иглесиас, който е омаян от нея. Двамата се женят и Исабел му ражда три деца, сред които също прочулия се днес като изпълнител Енрике Иглесиас.

Световната слава на Хулио, турнетата и нескончаемите тълпи от почитателки изнервят Исабел и двамата се развеждат след 7 г. брак. Филипинката се заканва на певеца, че един ден ще има

повече корици на списания с нейния лик,

отколкото с неговия.
Така и става. Екзотичната красавица се превръща в бляскава светска звезда, в „лице" на цял куп световни марки, в авторка на рубрики в „розови" издания. Следващият й съпруг, открит с посредничеството на внучката на испанския диктатор Франко - Кармен, е маркиз Карлос Фалко де Гриньон, от когото Исабел ражда още една дъщеря. Без от това ни най-малко да пострада перфектната й фигура.

Аристократът обаче е скучен и безвкусен. И Прейслер скоро завърта роман с родения във Франция (където семейството му емигрирало след испанската гражданска война) интелигентен икономист и социалист Мигел Бойер, министър на икономиката на Испания от 1982-ра до 1985-а в правителството на премиера Фелипе Гонсалес. Връзката започва, още докато и двамата имат други бракове. Както и сега с Варгас Льоса, „розовата" преса е тази, която „хваща" Бойер в красноречива ситуация с Прейслер. Но докато маркиз Фалко де Гриньон предпочита още известно време да си затваря очите за приключенията на жена си Исабел, половинката на Бойер - гинеколожката Елена Арнедо, решава да се разделят дискретно. В крайна сметка и двата брака се разпадат, а Бойер и Прейслер се женят през 1988-а. Ражда им се дъщеря. Това е пето поред дете за Исабел. Междувременно Мигел Бойер се е отдал на успешна и доходна бизнес кариера - първо като банкер, а после и като вицепрезидент на най-голямата испанска строителна фирма за FCC. Семейството живее щастливо и под прожекторите на светските издания близо две десетилетия. Исабел се забавлява, взимайки интервюта от известни личности за същите тези издания начело с подкрепяното от съпруга й „Ола". Така

през 1989-а тя интервюира и Варгас Льоса

Това дава основание на мнозина да смятат, че романсът й с него продължава още оттогава. Двамата обаче твърдят, че само са били приятели години наред, а се сближават едва през последните два месеца - чак след смърттта на Мигел Бойер. Той умира от инсулт през септември 2014-а. На погребението Исабел е утешавана от приятелското семейство Варгас Льоса - и от Марио, и от Патрисия. Според последната дъщеря на Прейслер именно връзката й с Варгас Льоса сега помага на испано-филипинката да се съвземе и да продължи напред.

Запознати с характерите на двамата влюбени обаче се чудят какво точно ги свързва. Приятели на перуанския нобелист допускат, че това е неговата „лебедова песен" в любовта и той иска да я изживее пълноценно и с наслада. Същите приятели обаче недоумяват как ще се справя той без Патрисия, която винаги е била неговото „второ аз" и перфектно е организирала всичките му творчески и политически прояви. Те не съзират нито подобна всеотдайност, нито подобна старателност у Исабел Прейслер, свикнала винаги да е „носена на ръце". Някои коментари в испанската преса припомнят и пуснатия от нейни завистници виц, че любимият й спорт е „лов на състояния".

Най-големите зевзеци вече се шегуват, че Прейслер може да е била подкупена от правителството на Венесуела, към което Варгас Льоса постоянно отправя стрелите на критиките си. Бившата на Иглесиас и вдовица на Бойер напълно е в състояние да изтощи и енергията, и финансовите ресурси на писателя и общественика, без да му остави сили да продължи политическите си битки с чавистите.