Ритуален жезъл и титла Велик разказвач. Това са даровете, които индианците уайу от областта край родната му Аракатака поднесоха на Габо – колумбийския писател-нобелист и баща на латиноамериканския магически реализъм Габриел Гарсия Маркес, който на 6 март стана на 80 години.
Самият юбиляр не бе забелязан на многобройните му чествания из испаноезичния свят, въпреки че тъкмо заради бележитата дата тази година носи неговото име в Испания и Латинска Америка. От над десетилетие вече Маркес бяга от светската шумотевица и много рядко се съгласява на публични прояви. Последната му засега бе участието в тържествата за 80-годишнината на неговия връстник и личен приятел Фидел Кастро в Хавана в края на ноември. Поради болестта си Кастро тогава не се появи сред гостите. Сега, когато дойде ред да се чества самия Габо, обяснението за отсъствието на колумбийския магьосник на словото се търси също в здравословните проблеми – знае се, че той вече е преживял една операция от рак на белите дробове, а в края на 90-те му бе поставена и диагноза за злокачествено заболяване на лимфата.
Всички, които обичат книгите му, обаче знаят, че мъката на Габо не е във физическия недъг, а в разочарованието му от днешния свят. Той самият го написа в статията си “Моето второ Аз”: “Поне от 10 години душата ми се терзае от безпокойство и тревога. Прекалено бързо нашият свят се променя към лошо и тези пагубни промени рефлектират върху всеки от нас. Ако доскоро имах достатъчно ясна представа за случващото се на нашата многострадална планета, то сега не се наемам да съдя и анализирам случващите се метаморфози. Понякога ми се струва, че въобще нищо не разбирам. Може би съм непоправим романтик и мечтател, но не ми е безразлично какъв ще е светът утре и вдруги ден”.
Именно с тази негова непоправимост дори в свят като днешния книгите му все още имат силата да ни спасят с една “любов по време на холера”.