…Достолепният господар на несметно богатство и на обилна челяд от няколко брака решава да прехвърли юздите на семейния бизнес на най-инициативния и най-красивия от синовете си. Но без да му спестява строгия контрол на вулканичния си нрав. Нахъсван от властния татко, младокът почти като на покер разиграва шеметна сделка и вкарва във фамилната хазна нови грамадни печалби. Част от тях богоугодно влага във филантропски социални проекти, друга инвестира в разширяване на контролираните от семейството производства. По приеми и партита редом до късметлията наследник блести умопомрачителна фотомоделка, която не само е хубава, но е и интелигентна – следва право. Негова племеничка пък – дъщеря на син от първия брак на семейния патриарх, се урежда като годеница на истински чуждоземен принц…
Това не е латиносериал, а епизод от реалната история на най-богатата фамилия в Колумбия – Санто Доминго. Фамилията, която, казват, решавала дори кой ще управлява държавата. И как не – след като за по-сигурно семейната традиция повелява да бъдат финансирани едновременно и двете основни колумбийски политически партии – и Либералната, и Консервативната.
Основател на династията е дядото – Марио Санто Доминго, пионер на колумбийската търговска авиация и влиятелен дон от град Баранкия, перлата на колумбийското карибско крайбрежие. През 1924 г. съпругата на дон Марио – Беатрис Пумарехо, го ощаствливява със син, когото наричат Хулио Марио и на когото се пада да превърне фамилията Санто Доминго в нарицателно за богатство и власт. Казват, че всеки, който живее днес в Колумбия, е потребител на поне една от стоките, произвеждани от това семейство. В “Санто Доминго Груп” влизат над 100 бизнеснаправления – от пивоварни през медии, та чак до енергийни компании и национална авиолиния. Според “Форбс” богатството на империята сега възлиза на около 6 млрд. долара. За най-успешна нейна сделка се смята сключената през 2005 г. с втората в света производителка на бира – базираната в Лондон англо-южноафриканска “САБ Милер”. “Санто Доминго Груп” продава на мултинационалния холдинг своята пивоварна “Бавария” срещу 7,8 млрд. долара. Договорът дава на колумбийската фамилия правото да контролира 15,1% от “САБ Милер”, който оперира на четири континента и върти капитали от около 15 млрд. долара.
Стратегът на тази най-голяма в историята на Колумбия сделка, която за първи път изстрелва национална компания на толкова сериозни позиции на световния пазар, е вече 84-годишният днес Хулио Марио Санто Доминго. Но тактикът, който постепенно поема все по-широк кръг ангажименти в управлението на семейния бизнес, е 31-годишният Алехандро Санто Доминго, син на дон Хулио Марио от втория му брак с Беатрис Давила.
Първата съпруга на дон Хулио Марио е била бразилката Едиала Брага, от която е първоровният му син и негов пълен адаш – Хулио Марио Санто Доминго младши. Този наследник няма активни изяви в “Санто Доминго груп”, но пък е доста прочут с дъщеря си Татяна, родената през 1983 г. в Швейцария внучка на Хулио Марио Санто Доминго старши. От вече над три години хубавицата не слиза от страниците на светските списания, които непрекъснато я тиражират като “годеницата” на Андреа Казираги – сина на принцеса Каролина от Монако и на нейния втори съпруг Стефано Казираги, днес покойник. Въпреки че за официален годеж не се е чуло, Татяна и Андреа наистина са неразделни, а в началото на 2008-ма участваха заедно и в пищно семейно тържество на фамилията Санто Доминго в колумбийския град Картахена – фамозната сватба на Андрес, най-малкия син на дон Хулио Марио и Беатрис Давила, с Лорън Дейвис, издателка на “Вог”. Андрес стои настрана от бизнесделата на фамилията и се е отдал на страстта си към изкуствата.
Андреа Казираги, който е втори в наследяването на престола в Монако, не крие привързаността си към фамилията Санто Доминго и с удоволствие участва в колоритните им южноамерикански фиести. Тръпката с Татяна е още от времето, когато двамата са били съученици в колежа им във Фонтенбло край Париж.
Любим герой на светските хроники е и най-дейният днес в бизнеса на “Санто Доминго груп” – красавецът Алехандро, когото дон Хулио Марио избра да го наследи начело на империята. Под светлината на светкавиците и прожекторите деловите качества на Алехандро остават в сянка, но затова пък той непрекъснато е в челото на класациите за най-привлекателните и най-добре облечените ергени в света. Официално той все още е необвързан, но редом до него от няколко години неизменно блести ослепителната испанска топмоделка Еухения Силва. Родена през 1976 г. в семейството на известни испански юристи, тя самата следва право. Вуйчо й Антонио Ернандес-Манча е активист на испанската Народна партия и дори е бил неин лидер през 1987-1989 г.
Няма нищо случайно под слънцето. Политически фамилията Санто Доминго стои точно в същия регистър, в който отсам Атлантика е и Народната партия – те са десни консерватори в патриархално-религиозния смисъл, а в икономиката са защитници на неолибералния пазарен модел. Ето защо нямат никакви скрупули, когато дават своята лепта за предизборните кампании и на консерваторите, и на либералите в Колумбия. Това на практика им позволява да държат “в шепата си” целия политически елит на страната. И не е за чудене, че дон Хулио Марио е смятан за най-влиятелната личност в държавата – въпреки напредналата си възраст, той практически дърпа конците и в икономиката, и в политиката.
Младото и чаровно лице на фамилията, което днес е на преден план, е на Алехандро Санто Доминго. Младежът е получил подобаващо образвание в САЩ, където е живял през по-голямата част от досегашния си живот. След като бащата започва постепенно да го въвежда в бизнесделата на семейството, Алехандро още доста време продължава да претегля решенията от офиса си на ъгъла на “Парк Авеню” и 59-та улица в Ню Йорк. Днес обаче вече прекарва повече време в Колумбия и освен за бизнес много държи да говори пред медиите и за социалните програми, в които инвестира “Санто Доминго груп”. Като например създаването на библиотека “Хулио Марио Санто Доминго”, учредяването на студентски стипендии към Андския университет в Богота, изграждането на социални жилища за около 10 млн. долара годишно, които до 2014 г. да задоволят нуждите на 800 000 души.
Алехандро несъмнено се старае да създаде нов, модерен, социално чувствителен и симпатичен облик на семейния бизнес. Нещо, което въпреки огромната си реална власт неговият баща никога не е успял да постигне. През целия си досегашен живот дон Хулио Марио не е дал и 10 интервюта, а славата му на избухлив и тираничен господар в никакъв случай не е подсилвала неговата популярност. От друга страна пък бизнеспартньорите на Санто Доминго старши винаги са уверявали, че личната му харизма е неустоима и е голям негов плюс при всякакви делови преговори. Пословичен е и неговият бизнеснюх. Именно той сега му подсказва да изтласка на предна линия младия, интелигентен и магнетичен Алехандро, който по-точно отговаря на нагласите на публиката. Впрочем, самият Алехандро уверява в едно свое интервю пред колумбийско списание, че двамата с баща му удивително си приличат – най-вече по страстта, която влагат в работата си, и по склонноста към нестандартни, често рискови ходове. Някои го наричат и хазарт, особено като се има предвид, че и двамата са запалени покерджии.
В бизнеса Алехандро застъпва следния подход: “Ние действаме като фонд на частен капитал. Философията ни е да купуваме предприятия с голям потенциал за разрастване, да поемаме контрола в тяхната администрация, да ги правим по-рентабилни и да ги продаваме в рамките на 3 или 5 години.”
Алехандро слага три акцента в перспективите за развитие на дейността на “Санто Доминго груп”: медии, енергетика, биогорива. Медиите според него са “добър бизнес” – и тук няма спор, защото с притежаваните от фамилията телевизия “Каракол” и вестник “Ел Еспектадор”, най-влиятелният в Колумбия, обществото и политическата власт вървят натам, накъдето е удобно на семейство Санто Доминго. В енергетиката групировката вече има една електрическа компания и с апетит се прицелва към няколко други, нарочени за приватизация. Биогоривата пък са “бъдещето”, защото “петролът свършва и трябва да се премине на зелена вълна”, а “Санто Доминго груп” е силно заинтересована от внедряване на бразилския опит с производството на етанол.
Политически и идейно фамилията тясно е свързана със сегашното управление на президента Алваро Урибе, който е амбициран да неутрализира лошата слава на страната като терен за сблъсъци между наркотрафиканти, паравоенни банди и партизани и да я лансира в света като стабилно развиваща се икономика с проспериращ частен бизнес. Санто Доминго са сбъднатата “американска мечта” на онази част от Латинска Америка, която се опитва да е алтернатива на доминиращата днес на континента “лява вълна”.