Аржентина, страната с най-голяма българска общност в Латинска Америка, и Великобритания, съюзничката на България от ЕС и НАТО, изживяват нова, остра фаза на стария си спор за Фолклендските (Малвинските) острови, разположени в Южния Атлантик – на 500 км от аржентинския бряг и на 13 000 км от британския. Официална София усърдно се разсейва от нажежаването на страстите между двете приятелски страни и се пази да заема позиция по въпроса. Той стигна и до ООН след оплакване на Аржентина, че Великобритания милитаризира зоната около островите. Алармата бе вдигната от Буенос Айрес в началото на февруари, след като Лондон обяви, че изпраща към южноатлантическия архипелаг супермодерния си ескадрен миноносец Dauntless („Безстрашни”), който ще смени патрулирала там досега фрегата. Според британската преса към района ще потегли и ядрена подводница. На островите текат военни учения, в които в момента лично участва британският престолонаследник принц Уилям. Престоят му там, възприеман от аржентинската страна като „провокация”, ще продължи шест седмици.
Буенос Айрес от своя страна предприе серия остри мерки, сред които организиране на общ бойкот на латиноамериканските държави срещу влизане в техни пристанища на кораби със знамето на Фолкландите (Малвините). От Лондон премиерът Дейвид Камерън обвини аржентинските власти в „колониализъм” заради настояването им да се преразгледа статута на спорните острови, което незабавно предизвика аржентинския външен министър Ектор Тимерман да репликира: „Хората се смеят като четат това. Никой не разбира как страната, която бе символ на колониализма през ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ век, включително и през ХХ, може да обвинява в такива неща друга страна, която сама е била жертва на колониализма.”
Страстите се подклаждат и от напредващите британски проучвания за нефт и газ в шелфа на островите, които сочат за внушителни залежи. За целта в района в края на миналата година бе инсталирана и нова нефтена платформа, която допълнително ядоса Аржентина.
Позицията на Буенос Айрес по спора за Фолклендите (Малвините) от години се концентрира върху искането темата за суверенитета им да стане предмет на преговори с Обединеното кралство. Това се изисква и от резолюция 2065 (ХХ) на Общото събрание на ООН, приета още през 1965 г. Британската страна обаче отказва да преговаря и се аргументира, че има право на юрисдикция над островите според принципа на самоопределението на местното население. Мнозинството от онези 3140 души, предимно риболовци, които живеят на архипелага, наистина държат да останат под властта на британската корона. Статистиката сочи, че 61,3% от тях са родени на островите, 29% - във Великобритания, 6,5% са чилийци и 2,6% са испанци.
Буенос Айрес оспорва принципа на самоопределение на местните жители, защото припомня друг съществен факт. През 1833 г., в суматохата след извоюването на независимостта на Аржентина от испанската корона, Великобритания си присвоява притежаваните допреди това от Испания острови и прогонва тогавашното им испаноговорящо (аржентинско) население. Така че според аржентинското ръководство в случая не може да се приложи принципът на самоопределение, защото това би означавало „нарушаване на националното единство и териториалната цялост на Аржентина”.
Казусът е сложен, защото минава и през много човешки съдби. Немалко от жителите на Фолкландите (Малвините) например са женени или омъжени за аржентинци и аржентинки. Да не говорим за горчивите следи, оставени от военния конфликт между Аржентина и Великобритания от 1982-а заради островите. На 2 април т.г. ще се навършат 30 г. от онзи драматичен епизод. Управляващата тогава в Буенос Айрес военна хунта предприема военна акция за връщнето на островите под аржентинска шапка. Според легендата сред първите аржентинци, издигнали тогава националния си флаг на архипелага, има и един от български произход... Лондон, където по онова време на власт е „желязната лейди” Маргарет Тачър, отговаря с цялата мощ на военната си армада и разгромява аржентинските сили. В конфликта загиват около 1000 души. Драмата предизвиква и падането на хунтата от власт година по-късно, след което в Буенос Айрес е възстановена демокрацията. Днешна Аржентина е категорична, че никога не би прибегнала до военни методи за решаване на спора. Настоява само за започване на преговори с Великобритания в рамките на ООН и в изпълнение на резолюция 2065 (ХХ).
Без да взимат страна по конфликта, но също настоявайки за преговори по спора в Южния Атлантик, 15 изявени българи – университетски професори, депутати, общественици, бизнесмени и т.н., учредиха в София „група за подкрепа”. Сред участниците в групата са професорите от СУ „Св. Кл. Охридски” Христо Пимпирев, Искра Баева, Евгения Калинова, Иван Кънчев, Драгомир Драганов, депутатите Андрей Пантев и Светлин Танчев, треньорката Нешка Робева, кардиологът Иво Петров, шефът на „Юнион клуб” Христо Куртев и др. На първата сбирка на групата, състояла се в края на февруари, легендарният антарктик Христо Пимпирев разказа как лично е посещавал Фолклендите (Малвините) само 3 г. след въоръжения конфликт там. Участниците се съгласиха да съдействат за духа на диалог и търсене на компромис по всички спорни въпроси между двете приятелски на България държави – Аржентина и Великобритания.

.....................

Британският наместник на Фолклендите (Малвините) Дик Соол заяви наскоро пред испанския в. „Ел Паис”: „Аржентина трябва да зачита желанията на жителите на островите. Ние искаме да останем под суверенитета на Великобритания. Основната точка тук е самоопределението. Това ясно е декларирано от ООН. Обединеното кралство днес не е колониална държава, грешка е да се говори за събития отпреди 170 г.”
Другояче обаче вижда нещата Джеймс Пек, британец от Фолклендите (Малвините), единственият островитянин, поискал аржентинско гражданство, за когото наскоро разказа Би Би Си. Мотивът му е, че има две пораснали вече деца от аржентинка. Те живеят в Аржентина и той държи да ги вижда. „Би било добре хората да разговарят и да търсят уреждане на нещата”, смята Джеймс Пек.