Малвини или Фолкленди? За аржентинците са Малвини, за британците – Фолкленди. А за бащата на българския антарктизъм професор Христо Пимпирев „Малвините са аржентински и да живее Аржентина” – както провъзгласи самият той на среща, събрала на аржентинско танго и на аржентинско вино учредената у нас Група за Малвините, Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и посланиците на латиноамериканските държави. На сбирката посланикът на Аржентина Гийермо Асрак разказа предисторията на оспорваните острови и раздаде на журналистите информационни материали. От тях личи, че принадлежалите на Испания Малвини са били окупирани от британския флот преди 180 г., през 1833 г., в суматохата, последвала обявяването на независимостта на Аржентина през 1816 г. Оттогава Буенос Айрес се опитва да си ги върне.
Българската Групата за Малвините бе сформирана миналата година. В нея наред с координатора проф. Пимпирев, който е особено признателен на Аржентина за дейната подкрепа за българските антарктици, влизат също професорите от СУ Андрей Пантев, Искра Баева, Евгения Калинова, Иван Кънчев, треньорката Нешка Робева, кардиологът Иво Петров и доста други известни българи. Целта на групата е не да взима страна в спора за островите, а да съдейства за изпълнение на резолюция 2065 на ООН, приета още през 1965 г. и призоваваща за започване на преговори по казуса. Според резолюцията случаят с Малвините (Фолклендите) е наследство от колониалната епоха и трябва да се разреши в духа на деколонизацията.
Лондон обаче отказва да преговаря. Британските власти организираха през март т.г. референдум сред около 3000-те жители на островите и 1513 от 1517-те гласували пожелаха да останат под британска корона. От Буенос Айрес контрират, че някогашното аржентинско население отдавна е прогонено от островите, а 40% от сега обитаващите ги предимно британци са дошли през последните 10 г., за да работят на разширяващата се британска военна база там и на съораженията за добив на нефт и газ в океана. Тоест – това не е оригинално местно население, за което би могъл да важи принципът на самоопределение. Буенос Айрес изтъква друг принцип – на териториалната цялост. Островите се намират едва на около 500 км от аржентинския бряг и на цели 13 000 км от британския.
Днешните аржентински власти се разграничават от действията на хунтата, започнала война за островите през 1982 г. и претърпяла поражение от британската армада, изпратена тогава в Южния Атлантик от Желязната лейди Маргрет Тачър. Днес пак имаме дама с железен характер, но тя е от другата страна, аржентинската. Това е президентката Кристина Фернандес, която е твърдо решена да използва всички дипломатически средства, за да търси преговори с Лондон по статута на островите. За тази цел, както и за тангото, разбира се, са нужни двама. Но британският премиер Дейвид Камерън упорито бяга от аржентинката, която го преследва с инициативата си за диалог по всевъзможни международни форуми. На срещата на Г-20 в Мексико миналата година тя почти успя – джентълменът Камерън бе принуден да спре и да изслуша дамата, въпреки че камерите запечатаха доста изнервената му физиономия. Но щом Кристина Фернандес се опита и да му връчи папка с подготвени материали за Малвините, премиерът на Великобритания категорично отказа дори да се докосне до документите и бързо избяга.
Аржентинската президентка изобщо не е от хората, които лесно се обезсърчават. Извела страната си сред една от най-мощните и бързорастящи икономики в света, тя отстоява националните интереси по всички направления – а малвинското е сред водещите й приоритети. Тези дни Кристина Фернандес взе непоколебимо отношение и по още един щекотлив казус, касаещ хеджфондовете или „фондовете лешояди” (по собствения й израз). Става дума за няколо частни кредитора, отказали да приемат двете преструктурирания на арежнтинския дълг през 2005 и 2010 г. Те държат притежаваните от тях облигации да им бъдат изплащани по цени от 1994 г., а не по обезценените тарифи след кризата от 2000-2001 г., по които реално са били закупувани облигациите. Американски съд излезе с решение в тяхна полза, но Аржентина обжалва. „Нека някой да ми обясни къде е логиката 0,45% от всичките ни кредитори, закупили бонове за 40 млн. долара през 2008 г., когато те вече са били девалвирани, днес да искат да приберат 1 млрд. и 300 млн. или 1 млрд. и 700 млн. с нетна печалба от над 1300%,” заяви Кристина Фернандес от трибуната на ООН. За днешното стабилно икономическо състояние на Аржентина не е проблем да изплати сумата, но въпросът е принципен и президентката е решена твърдо да остоява националната позиция.
Аржентина е първата страна в Латинска Америка и третата извън Европа, с която България установява дипломатически отношения още преди 82 г. И до днес там има голяма общност с български корени, останала от емигрантската вълна през 20-те години на ХХ век. Аржентинският внос в България през последните няколко години доста надвишава българския износ натам – най-вече заради внасяната от нас аржентинска медна руда. Буквално преди дни Българската търговско-промишлена палата представи широкия спектър от инвестиционни и бизнес възможности в Аржентина. А страстното танго, родено някога в имигрантския квартал Ла Бока на Буенос Айрес, вече може да се танцува с не по-малка страст и из многобройните танго клубове в София...