Посланикът на Аржентина Н. Пр. Гийермо Асрак получи от председателя на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов наградата „Посланик на годината” на церемонията по връчване на годишните награди на БТПП. Отличието е присъдено на Негово Превъзходителство „за изключителния му принос за развитие на двустранните икономически отношения”. По този приятен повод разговаряхме с г-н посланика.


Уважаеми г-н посланик, как приемате наградата на БТПП? Бихте ли разказали за онези по-съществени Ваши инициативи през годината, които ви донесоха това отличие?

За мен е голяма чест да приема отличието, което ми връчва БТПП, обявявайки ме за посланик на 2014 година. Това награждаване е признание не само за цялостната дейност на аржентинското посолство, но и за съществуващия потенциал за развитие и укрепване на двустранните търговско-икономически отношения между Аржентина и България.
Сред мотивите за избора Изпълнителният съвет на БТПП посочва нашия съществен принос за развитието на двустранните икономически връзки. Оценява и оказаното съдействие за осъществяването на успешни събития, състояли се София и страната и спомогнали за промотиране на бизнеса с Аржентина.
Поддържането на икономическите отношения несъмнено винаги е било сред главните приоритети на дейността ми - не само през 2014 година, но и от самото ми идване във вашата страна. Ето защо смятам, че наградата, с която бях отличен от БТПП, е признание за моята отдаденост през целия период, отвъд рамките на конкретните дейности през последната година. При всички случаи не мога да пропусна да спомена работните срещи с български предприемачи и бизнесмени, представянето на търговско-икономическите възможности с Аржентина, събитията за популяризиране на аржентински вина и танго, дните, посветени на Аржентина в различни български градове, както и участието на панаири и изложения.
Бих искал да използвам тази възможност, за да изразя публично моята благодарност към Изпълнителния съвет на БТПП не само за връченото отличие, но и за постоянната подкрепа от страна на централата на Палатата и нейните клонове в различни български градове.

Какъв е балансът в двустранната търговия между Аржентина и България?

Търговските отношения между България и Аржентина датират от началото на миналия век. Това личи от архивни документи, с които са правени справки във връзка с изготвянето на изложба относно историята на дипломатическите отношения между двете ни страни, установени още през 1931 г. Аржентина е първата страна в Латинска Америка, с която България установява такъв тип отношения.
Оттогава търговията ни изживява и добри, и лоши периоди. Но през 2013 г. е отбелязан рекорд с наличен стокообмен между двете страни, възлизащ на около 180 млн. долара. Макар че има излишък за Аржентина, трябва да се вземе предвид, че растежът на търговията винаги предоставя повече шансове за разпространение и запознаване с възможности, които възникват и на двата пазара, при наличието на голям брой предприемачи в едната и другата страна.
Това е и целта на Аржентинската търговска камара и на Българската търговско-промишлена палата, които се споразумяха за Меморандум за сътрудничество. Скоро предстои подписването му.

Бихте ли разказали каква е ситуацията с аржентинския външен дълг и с нашумелия казус с т.нар. фондове лешояди?

Аржентина на два пъти – през 2005 г. и през 2010 г. - преструктурира външният си дълг, който през 2013 г. представляваше близо 160% от БВП. И двете преструктурирания бяха одобрени от 92,4% от кредиторите.
Така наречените фондове лешояди са само 1% от онези, които не се включиха в този процес и които до голяма степен се сдобиха с ценни книжа след първото преструктуриране. Те заведоха дело в съд в Ню Йорк, след чието решение възпрепятстват извършването на плащания към кредиторите, които са преструктурирали своите дългове и на които аржентинското правителство е изплащало задълженията си навреме.
На международно равнище темата за фондовете лешояди също представлява повод за безпокойство за ООН. Имено признавайки един юридически пропуск, на 9-ти септември тази година Общото събрание на ООН прие с голямо мнозинство Резолюция 68/304 “За създаване на многостранна правна рамка за механизмите за преструктуриране на държавните дългове”. В момента Общото събрание анализира особеностите, които биха имали междуправителствените преговори по темата.

Как се развива темата относно суверенитета на Малвинските (Фолклендските) острови?

Началото на така наречения Малвински въпрос е поставено през 1833 г., когато английските сили нахлуват на островите и прогонват аржентинските власти, намирали се там. Оттогава Аржентина не спира да настоява за своята суверенност над Малвинските острови, осровите Южна Джорджия, Южните Сандвичеви острови и заобикалящите ги морски пространства.
Изхождайки от принципа на териториалната цялост, ООН е призовавала многократно Аржентина и Обединеното Кралство към подновяване на процеса на преговори с цел да бъде достигнато мирно решение на спора. В същото време ООН отправи молба и към двете страни да се въздържат от извършването на едностранни действия, които биха могли да попречат на процеса на преговори. За съжаление властите на Обединеното Кралство остават глухи към тези призиви.
Отчитайки това, в различни страни по света са учредени “Групи за подкрепа по въпроса за Малвинските острови” - с цел да се подкрепят дейности, които да насърчават мирното и дипломатическо решение на съществуващите различия между Аржентина и Обединеното Кралство посредством изпълняването на резолюциите на ООН и от двете страни. България също не е изключение - тук е учредена престижна Група за подкрепа, съставена от 14 обществени личности от различни сфери на дейност. Публично благодаря на тях за интереса и отдадеността им към темата за Малвините.