Първата пряка среща с представители на медиите в България на новия посланик на Аржентина у нас - Н. Пр. Алфредо Атанасоф, се състоя в Клуб „Журналист” на СБЖ на 6 ноември 2020 г.

Вълнуващ за всеки българин детайл от личната биография на посланика е неговият български произход - дядо му Стефан Атанасов е кореняк софиянец, заселил се в Аржентина през 1911 г. Той се установил в град Берисо в провинция Буенос Айрес, където развива успешен бизнес в текстилната индустрия. А самият посланик Атанасоф е авторитетен политик в родината си. Бил е министър на труда, както и ръководител на кабинета на министрите в президентството на Аржентина - пост, отговарящ на премиерския.

Срещата с Негово Превъзходителство в Клуб „Журналист” се проведе при съблюдаване на противоепидемиологичните мерки, като в залта бяха допуснати до 30 души, със задължителни маски.

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова приветства госта и изрази радостта си, че той е избрал Клуб „Журналист” на СБЖ за своята първа изява пред българските медии. Инициатор и съорагиназотр на събитието бе Сдружението на испаноговорещите журналисти  България (СИЖБ).

В залата присъстваха и участници на българската Група за Малвините - създадена през 2012 г. неформална група от изявени личности, ангажирани с информиране на българската общественост за развитието на проблематиката около суверенитета на Малвинскит (Фолклендските) острови. Сред членовете на групата са проф. Христо Пимпирев, проф. Искра Баева, проф Иво Петров и др.

Н.Пр. Алфредо Атанасоф започна презентацията на Аржентина със специални благодарности към СБЖ и СИЖБ за предоставената му възможност да разкаже за страната си и за важните за нея теми пред българските медии. След това той очерта следните приоритети на родината си:

„В днешния все по-многополюсен и дълбоко засегнат от настоящата епидемия на Covid свят, Аржентина се стреми да укрепи международните си позициите чрез външна политика, основана на няколко приоритетни оси: засилване на регионалната интеграция, твърд ангажимент за мултилатерализъм, защита на правата на човека и околната среда, диверсификация и разширяване на външната търговия, инвестиции и туризъм. Външната политика на Аржентина се развива също и по две други оси: присъствието на нейните граждани в чужбина и непоколебимото право на суверенитет върху Малвинските острови”.

Посланикът открои важната роля на основания през 1991 г. южноамерикански общ пазар - Меркосур - в регионалната и международната интеграция, наблягайки върху важността на водените преговори за договор за свободна търговия между Меркосур и ЕС. При бъдещето му сключване той ще формира най-големия в света свободен общ пазар.

Н.Пр. Алфредо Атанасоф фокусира вниманието и върху ролята на Аржентина като страна съучредител на ООН, върху нейната ангажираност с международни договори за правата на човека, които от 1994 г. са със силата на конституционни текстове в страната, специално изтъквайки този приоритет за родината му след възстановяването на демокрацията в нея през 1983 г. „Аржентина насърчава концепцията за широко разбиране на правата на човека, като зачита икономическите, социалните и културните права, както и груповите и индивидуалните права,” отбеляза посланикът.

Той отдели специално внимание и на ангажираността на неговата държава, ратифицирала Парижкото споразумение през 2016 г., с проблемите на екологията и климата. През декември 2019 г. в Аржентина е сформиран Национален кабинет за изменение на климата (GNCC), който има за цел да изработи консенсусни екологични политики между публичния сектор и гражданското общество.

Посланикът отбеляза още, че в рамките на друга важна ос на аржентинската външна политика - насърчаването на износа и стимулирането на инвестициите и входящия (приемащия) туризъм - усилията на държавата са насочени към подкрепата на малките и средни предприятия. С тази цел наскоро е създаден Обществено-частен съвет за насърчаване на износа, който работи за проектирането на търговските стратегии и международните икономически преговори.

Н. Пр. Алфредо Атанасоф обрисува и цялостна картина на аржентинската икономика, изтъквайки, че страната му е осма по територия в света, а 53% от тези територия е с обработваеми площи. 60% от 45-те милиона жители на аржентинската република са под 35-годишни.

Сред основните износни продукти на Аржентина е соевото масло, стратегическият литий, говеждото месо, лимоните, продуктите на минната промишленост и т.н. 40% от аржентинския износ се пада на селскостопанската продукция. А 38% от целия експорт отива към пазарите на Меркосур и ЕС

Силно развито е селскостопанското мешиностроене и в тази област се развива успешно сътрудничество с България - Аржентина предлага на нашия пазар своя уникална селскостопанска техника.

Страната е силна също в автомобилостроенето, в производснвото на медицинска апаратура, в биотехнологиите и т. н. Повишено внимание се отделя на развитието на икономиката на знанието. Науката, технологиите и иновациите са обособени в отделно министерство.

Над 433 000 души от трудовата сила в Аржентина са висококвалифицирани работници. Средно по 110 000 млади аржентинци ежегодно са приемани за следване във висши учеби заведения.

В Аржентина има 5 основни икономически региона и 4 климатични зони, в които сътовтевно може да се развива туризъм през 4 сезона практически в едно и също физичеко време. Страната е дълга над 4000 км. Разполага с 55 летища и 101 пристанища. Има мрежа от 500 000 км шосета и 37 500 км национални пътища. Жп линиите за товарен превоз са 12 000 кв, а за пътнически - 3900 км.

Специално внимание Н. Пр. Алфредо Атанасов отдели на въпроса за Малвинските острови като част от аржентинската история и ключова тема на външната политика на странат. Той отбеляза също, че на датата, на която се провежда срещата в СБЖ - 6 ноември, се навършват точно 200 години от издигането на аржентинското знаме на островите.

Посланикът цитира Първа преходна разпоредба на конституцията на на страната си, в която се казва: „Аржентинската нация потвърждава своя легитимен и неотменен суверенитет над Малвинските острови, островите Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови и съответните морски и островни пространства, тъй като те са неразделна част от националната територия. Възстановяването на споменатите територии и пълното упражняване на суверенитет, като се зачита начинът на живот на техните жители в съответствие с принципите на международното право, представляват постоянна и неотменима цел на аржентинския народ.“

Н. Пр. Алфредо Атанасоф разказа подробности за историята на юрисдикцията на островите, които от откриването им през 1520 г. са били испански. „По-късно Обединените провинции на Рио де ла Плата (отхвърлили зависимостта си от испанската корона) упражняват суверенитет над островите, като назначават управители, въвеждат законодателство за риболова и предоставят териториални владения. През 1829 г. Аржентина създава политическо и военно командване на Малвинските острови, оспорено от Англия, която нахлува с военни сили в Пуерто Соледад през 1833 г. и изгонва аржентинските власти. Решението на Англия за колонизирането на островите е взето през 1841 г. и тогава назначава губернатор,” разказа аржентинският посланик.

Той допълни и още исторически подробности, включително за водените през втората половина на ХХ век в Комитета по деколонизацията дебати за суверенитета на островите.

Така Н. Пр. Алфредо Атанасоф стигна и до приетата от Общото събрание на ООН на 16 декември 1965 г. Резолюция 2065, в която, „като отбелязва наличието на спор между правителствата на Аржентина и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно суверенитета над тези острови приканва правителствата на Аржентина и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да продължат незабавно преговорите, препоръчани от Специалния комитет [... ], за да се намери мирно решение на проблема, като се вземат надлежно предвид разпоредбите и целите на Устава на ООН и Резолюция 1514 (XV) на Общото събрание, както и интересите на населението на Малвинските острови”.

Започнатият след тази резолюция процес на двустранни преговори продължава до 1982 г. През този период и двете страни анализират различни възможности за разрешаването на спора, но не успяват да постигнат споразумение.

Както е известно, през 1982 г. управляващата по онова време аржентинска военна хунта провокира ескалация на конфронтацията с Великобритания, която изпраща военна армата към спорните острови и така започва открит военен конфликт между двете страни.

Посланик Атанасоф посочи: „Конфликтът от 1982 г. не променя естеството на спора за суверенитета между Аржентина и Обединеното кралство по отношение на Малвинските острови, островите Южна Джорджия, Южните Сандвичеви острови и околните морски райони, който продължава да бъде нерешен. През 1982 г. Общото събрание отново приканва Аржентина и Обединеното кралство да възобновят преговорите, за да се намери възможно най-скоро мирно решение на спора за суверенитета, потвърждавайки необходимостта двете правителства да вземат предвид интересите на жителите на Малвинските острови”.

Посланикът припомни, че с възстановяването на демокрацията през 1983 г. Аржентинската република подновява мирните си претенции за суверенитет и оттогава многократно изразява готовността си да възобнови преговорите в съответствие с решенията на ООН.

„Обединеното кралство обаче продължава да се противопоставя на преговорите за суверенитет с Аржентина, прекъснати през февруари 1982 г. Така, както и преди конфликта, въпросът е все още на масата за преговори, а Великобритания настоява, че спорът за суверенитета е прекратен. По-късно позицията на Великобритания се променя и незачитайки двустранния характер на спора, днес Обединеното кралство се позовава на принципа на самоопределение - неприложимо за този казус и многократно отхвърляно от ООН, като отказва да договори разрешаването на спора, подчинявайки го на решението на островните жители,” каза посланик Атанасоф.

Той разказа и за процеса по възстановяването на двустранните отношения между Аржентина и Обединеното кралство, иницииран през 1989 г. и довел до Съвместната декларация от Мадрид за това ваздтановаване през 1990 г. С нейното приемане се изработва и формула, която предполага, че и двете страни признават съществуването на спор за суверенитета на Малвинските острови. Това дава възможност впоследствие да се приемат редица временни споразумения за разбирателство по практически въпроси чрез последователни съвместни декларации относно риболовни ресурси, въглеводороди, комуникации, разминиране и други.

„Аржентина счита, че оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз на 31 януари 2020 г., което предполага промяна в отношенията на Съюза с британските отвъдморски територии, представлява възможност за признаването на спора от ЕС и може да облагодетелства страната ни по търговски въпроси,” посочи посланик Атанасоф.

Продължавайки темата за международното позициониране на Аржентина, той разказа също, че около 50 международни организации са избрали да се базират в неговата страна - например, Фондът на ООН за населението, Международната организация за миграция, Програмата на ООН за СПИН, Международната организация на труда и др.

Сред тези авторитетни организации Н. Пр. Алфредо Атанасоф специално открои Секретариата на Договора за Антарктика, който е създаден през 2004 г. в Буенос Айрес по решение на членовете на Договора на Консултативната среща на Договора за Антарктика през 2001 г. в Санкт Петербург.

Сътрудничеството в Антарктида е и един от акцентите в българо-аржентинските вразки, които догодина ще отбележат и 90-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете ни страни, специално подчерта посланик Атанасоф. На този юбилей и българо-аржентинската близост като цяло бе посветена отделна част от презентацията му.

Н. Пр. Алфредо Атанасоф напомни, че Аржентина по начало е страна на мигранти, които от средата на 19-ти век масово пристигат там, за да търсят своята „американска мечта”. Част от този поток са и българските преселници, включитлно и неговият собствен дядо Стефан, за когото посланикът с трепет спомена, че се кани да издири корениту му у нас по време на мандата си в София.

През 1914 г. българите в Аржентина наброяват 3312, към края на 20-те години те достигат повече от 12 000, а през 40-те години се смята, че са към 30 000. Днес с български произход са около 60 000 аржентинци, уточни посланик Атанасоф.

През 1922 г. България установява консулски отношения с Аржентина, именно поради тази нарастваща общност. Най-хомогенните групи български имигранти се заселват в провинция Чако, която е известна като „Малката България“, където се посвещават на земеделие, основно на отглеждането на памук. Друга част от имигрантите се установяват в Берисо (също като дядото на посленика) - град, разположен на брега на Рио де ла Плата, където е имало голям завод за преработка на месо. Третата общност се формира в южната част на Аржентина, в Комодоро Ривадавия, където се намирали рафинериите за петрол. Големи градове като Буенос Айрес, Ла Плата и Росарио също привличат български имигранти, които се занимават с търговия, индустрия, строителство и свободни професии.

Аржентина е първата държава в Латинска Америка, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. Тогава в София е назначен първият аржентински дипломатически представител - пълномощен министър Рикардо Оливера.

През деветте десетилетия оттогава са се осъществявали множество контакти между двете ни страни. Трима български президенти са гостували в Аржентина - Желю Желев през 1992 г., Георги Първанов през 2008 г., Росен Плевнелиев през 2016 г. А аржентинският вицепрезидента Иполито Мартинес посещава България през 1985 г. Последното посещение на високо равнище в Аржентина беше това на министъра на външните работи на България по повод срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес през 2018 г. В историята на отношенията между Аржентина и България има 26 двустранни споразумения по различни теми като икономическо сътрудничество, мирно използване на атомна енергия, визи, образование и наука и други.

Говорейки за двустранните ни отношения, посланик Атанасоф още веднъж изтъкна колко високо цени неговата страна усилията на групата видни българи, които от 2012 г. помагат за инициативи и дейности за спазване на резолюциите на ООН по въпроса за Малвинските острови.

Насочвайки се и към сътрудничеството между България и Аржентина в Антарктида, посланикът отбеляза, че то напредва и се разширява от 2006 г. насам. Националната дирекция за Антарктида към Министерството на външните работи и вероизповеданията на Аржентина и Българският антарктически институт към Софийския университет подписаха споразумение за сътрудничество - както в научния обмен, така и при реализирането на българските антарктически експедиции.

Важен акцент в друга сфера - културното ни сътудничество - е инициираната от аржентинското външно министерство „Програма Юг”. Тя е насочена към подпомагане на преводи на произведения на аржентински автори. В рамките на тази програма посолството на Аржентина в България е осигурило превода на над 120 литературни произведения на аржентински писатели, поставяйки България на четвърто място сред страните, включени в програмата, по брой преведени произведения.

На свой ред търговските връзки между Аржентина и България датират от годините преди установяването на дипломатически отношения, а през последното десетилетие обменът беше много динамичен, като търговското салдо е в полза на аржентинската страна, посочи още посланик Алфредо Атанасоф.

Посланикът показа графика, отразяваща данните за търговския ни обмен през 2018 и 2019 г., както и за първите 10 месеца на 2020 г. От януари до октомври т. г. аржентинсикят внос у нас възлиза на около 49 милиона долара, което вече е ръст с около 2 милиона спрямо цялата минала година. За същия период българския износ за Аржентина е са около 15 милиона долара - приблизително равностоен на целия миналогодишен.

Съставът на аржентинската търговия показва значителна концентрация в група продукти, сред които са сребърни минерали, вълна, фъстъци и боб, които представляват приблизително 80% от продажбите за България. Що се отнася до вноса на български продукти на аржентинския пазар, там преобладават автомати за хазартни игри, ракети против градушка, части от термометри, растения и плодове за парфюмерия и др.

В отговор на поставен въпрос от залата в Клуб „Журналист” какви конкретни събития се предвиждат за отбелязване догодина на 90-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Аржентина, посланик Атанасоф разказа за замислена богата култрна програма. В нея ще се включат и прояви с аржентинско танго. Подготвя се също и фотоизложба за най-забележителните моменти през 90-те години българо-аржентинси дипломатически отношения, която ще бъде представена в МВнР. Ще бъде издадена и юбилейна марка, която ще е посветена на българската общност в Аржентина.

От аржентинска страна се планира и подаряването на различни български държавни, обществени и неправителствени организации на сейбо - типичното за Аржентина и цъфтящо с ярки червени цветове растение, което у нас е познато и като еритрина, и като коралово дърво. Посланик Атанасоф обаче предупреди, че то е чувствително към студа и че всеки, който се наеме да го отглежда в наши условия, ще трябва да му осигурява презимуване в домашна топлина или в оранжерия.

„Вярвам, че българо-аржентинскте отношения ще процъфтяват и занапред - красиви и ярки и като сейбо, и като роза,” обощи в края на представянето си посланик Алфредо Атанасоф. Накрая всички присъстващи бяха почерпени с по чаша аржентинско вино.