Тази година бях определен за носител на специалната награда в конкурса „Куба – далечна и близка”, организиран от „Асоциацията за приятелство България-Куба”. Така получих възможността да пътувам с миналогодишния победител – Виктор Белалов, а наш ръководител беше Пламен Христов. Станахме част от 43-ия контингент на европейската бригада „Хосе Марти”, част от магията на Куба.
Самата бригада продължи от 1 до 19 юли, включвайки 124 представители от 16 държави. Нейна цел е да покаже солидарността на Европа към Куба, да протегне ръка към кубинските приятели. Програмата на бригадата бе изключително балансирана и разнообразна – изобилстваше както от културни мероприятия, така и голям брой конференции, доброволчески дейности. Културните мероприятия включваха посещения на музеи, изложби, исторически паметници. Имахме честта представител от българската делегация да поднесе венец на най-свещеното място за кубинците – мемориала Хосе Марти. Аз бях лично избран от директора на Европейската бригада.
На всички места се радвахме на изключително внимание, особено когато споменавахме факта, че сме от България. Кубинските граждани продължават да таят най-дълбоки и искрени чувства на обич към българите. Топлината и сърдечността, които струят от тях, е вдъхновяваща и наистина те кара да се чувстваш щастлив и горд от родината си.
За нашия комфорт се грижеха бригадирите от кубинската делегация. Като особено впечатление им направи фактът, че сме там благодарение на конкурс, посветен на кубинската история. За тях това беше жест на внимание, уважение и солидарност. По време на бригадата създадохме приятелства с хора от цяла Европа, показахме, че толерантността и съжителството в хармония не са невъзможни. Истински пример за добруване и съвместност.
Всеки ден за доброто настроение на участниците се грижеха младежки състави от различни краища на Куба, специално дошли да поздравят европейските си другари. Радвахме се на вниманието на всички представители на кубинската делегация, а също от страна на медиите. Дадохме голям брой интервюта за различни медии – националната телевизия, радио „Хавана”, националната преса. Присъствахме на конференции с разнообразна тематика и обхват, на които се дискутираха проблеми на съвременна Куба. Всеки един от нас беше свободен да изрази мнение по наболелите въпроси, както и да предложи решения, съвети. Срещнахме се с представители на различни организации и съюзи. Обменихме опит с младежи от цяла Европа и Куба, а вечерите бяха изпъстрени с ритмите на страстната салса, с мелодията на испанския език и кубинската култура. През по-голямата част от бригадата бяхме отседнали в базата на Международния лагер „Хулио Антонио Мейя”. Екскурзии имаше до столицата на острова – Хавана, до западните плажове, до китното градче Матансас, до курортното селище Варадеро.
Природата на Куба с екзотичните палми и райските плажове се запечата завинаги в моята памет и съзнание. А китните къщички с две палми отпред, безгрижните кубински деца и темпераментните им родители са незабравима част от атмосферата на Куба, в която ние се потопихме изцяло. Отворихме всичките си сетива и се оставихме да ни обхване дъхавия аромат на колоритна Куба. Пъстра, неповторима, уникална, завладяваща. Това са само част от епитетите, с които бих описал тази далечна, но и толкова близка държава.
Моето първо (но надявам се не и последно) пътуване до Куба ще остане в живота ми като едно от най-важните събития. Пътуване, което ме отведе в един нов, пленителен и завладяващ свят. Пътуване, което ме промени и ме накара да „порасна”. Пътуване, за което речникът е беден, а само сетивата говорят. Те разказват, помнят и пазят. Спомените от Куба – незабравими. Онази далечната, но и вече толкова близка.