През 2011 г. в град Познан, Полша, Академичният хор „Ангел Манолов“ участва в 10-я Международен хоров фестивал на университетските хорове “Университас Кантат 2011”. Сред многобройните участници там е и хор от Еквадор. Диригентът му е впечатлен от изпълнението на българския хор и отправя към диригентката му Дарена Попова сърдечна покана, да посети тяхната екзотична държава заедно със своя състав. Към онзи момент поканата изглежда като неосъществима мечта.
Две години по-късно академичният хор отбелязва своя юбилей - 80 години от основаването му и 30 години творческа дейност на неговата настояща диригентка Дарена Попова. На този гала концерт за изненада на публиката е обявено, че в края на юни съставът ще замине на турне в Еквадор. И това не е всичко! На път за екзотичната латиноамериканска държава хорът ще мине и през Куба, където ще изнесе концерт по покана на извънредния и пълномощен посланик на Република Куба в България г-жа Тересита Капоте Камачо - почетен гост в залата.
И това стана действителност!
На 21-ви юли след близо 12 часов полет в небето хористите кацат на летището в Хавана където ги посреща помощник консулът, а на следващия ден те изнасят съвместен концерт с най-добрия кубински хор „Камара Профундис” с диригент Ладис Мартиату в най-старата базилика в Хавана „Санта Паула”, построена през 1732 година. На концерта присъства и министърът на културата в Куба, който, възхитен от изпълнението им и от тяхната музика, им отправя покана за участие в предстоящия през 2014 година хоров фестивал в Хавана. Краткото време, прекарано от хористите в града, е изпълнено и с посещения до къщата на Хемингуей, хотел "Насионал" и други много интересни обекти в столицата, включително представление на една от най-известните кабаретни трупи в Куба.
На 23-ти рано сутринта хористите се отправят към следващия връх – осигуреното от г-жа Тересита Капоте участие в Деветия международен хоров фестивал, който ще се проведе в град Кито, столицата на Еквадор. Те стават първият български хор, изнасял концерт на еквадорска земя. Там са посрещнати от еквадорския диригент, отправил им поканата преди близо 2 години – Фернандо Гил Естрада, който също така е и организатор на фестивала в Гуаякил. Това е втората дестинация на хора. За хористите се грижат също и певци от хора на местния католически университет, които неотлъчно придружават групата, изпълнявайки ролята на гидове. В 9-тия международен хоров фестивал, провел се от 23 до 28 юли 2013 г., участват 27 хорови състава от различни латиноамерикански държави - Мексико, Колумбия, Аржентина, Венесуела, Еквадор. Българският хор е единственият представител на Европа. Концертната им програма, изпъстрена с песни от именити български автори, грабва еквадорската публика. Оказва се, че дори тамошните музикални специалисти не познават българската ортодоксална и фолклорна музика. За това говори огромният интерес, проявен от композитори и диригенти, които след всеки концерт обграждат диригентката на българския хор Дарена Попова с молби да ги снабди с ноти на тази непозната досега за тях, но прекрасна музика. А диригентът, поканил хора в Еквадор – Фернандо Гил Естрада, нерядко си тананика мелодията на песента, изпълнявана от българския хор - „Ерген Деда“ на Петър Льондев, за която по-късно казва, че е любимата му песен.
Освен участието във фестивала, българскитя хор участва и съвместно с други хорове в три концерта, проведени в град Кито. Изнася и два самостоятелни концерта. Всички печатни издания, радио и телевизия отбелязват с възхищение и уважение участието и постиженията на българската хорова формация.
Въпреки натоварената програма в нея са предвидени и осъществени редица мероприятия за запознаване със забележителностите на Кито. По оценката на хористите столицата е „един невероятно красив град!” Старата част на града е запазила своята древна красота, а вечерно време посетителите могат да се насладят на еквадорската музика „на живо”. Едно от най-паметните места в стария град е невероятната „Златна катедрала” – IGLESIA DE LA COMPANIA DE JESUS, построена през 1605 година в бароков стил, чийто интериор е изцяло от злато. Не ги плаши и височината на връх Пичинча - 5800 метра. Нашите хора го изкачват. Лифтът стига само до 4100 метра, но някои от хористите продължават по пътеката до височина 4900 метра. Те са възнаградени за усилието, тъй като оттам като на длан се вижда целият град Кито.
Съставът отива и до Митад дел Мундо, или в превод „Центъра на света” – мъничко градче, построено на мястото, където минава линията на Екватора, до вулкана Котопакси и до вулканичното езеро Сан Пабло, което е в основата на вулкана Имамура. Оттам гледката е невероятна! Организаторите ни завеждат и до град Отавало, където неделята е пазарен ден и индианците идват, облечени в красивите си носии. Незабравимо остава и посещението в зоологическата градина на Кито, ослепителна със своите животни и характерна растителност от джунглата!
Развлеченията свършват, продължава турнето - към участие в следващия фестивал, 35-ти международен хоров фестивал в град Гуаякил, който се провежда от 29 юли до 3-ти август. На 29-ти юли в 5 часа сутринта се тръгват към Гуаякил, най-голямото еквадорско пристанище, с автобуса на тамошния университет. По пътя посещаваме и вулкана Котопакси.
Във фестивала взимат участие 13 хорови състава от Аржентина, Чили, Венецуела, Мексико, Колумбия, Пуерто Рико, Еквадор. Отново само един участник е от европейска държава - българският. Между поканените състави са и приятелите на нашите хористи – хорът към католическия университет на град Кито. П
о време на фестивала всяка вечер в аулата на местния университет има по един голям концерт, в който взимат участие два или три хорови състава. В допълнение всеки хор има по два самостоятелни концерта. Концертите на българския са в музея „Исая Нахим” на института по икономика и в град Милагро.
Вечерният гала концерт за закриване на фестивала, в който взимат участие всичките 14 хорови състава, се провежда в голямата зала на държавния театър в Гуаякил. Хорът ни е подготвил изненада за публиката. Задължително по програма в концерта имат участие два състава - в случая това са Академичен хор „Ангел Манолов“ и не друг, а техните приятели от Кито. Между двата хора вече се е изградило такова приятелство, че се ражда идеята за съвместно изпълнение на песен на този концерт. Омагьосани от красотата на българската песен, студентите от католическия университет в Кито вече са понаучили популярната българска шопска песен „Ой шопе, шопе“. А българският хор набързо заучава известната дори в България на всички песен-шлагер „Бесаме мучо“. И така за финал на концерта двата хора заедно застават на сцената и пеят общо тези песни. Вдъхновените и радостта, които излъчват, вдига залата на крака, а аплаузите са еуфорични и дълго не стихват. До ранни зори певците от двата състава, включително и представители на другите участници, заедно се забавляват с песни и танци.
Българските хористи не пропускат и в Гуакил да посетят и разгледат красотите и забележителностите на града. Националният парк е просто една приказка, а посетителите се разхождат там с усещането, че сънуват. Разходката с кораб по реката им се вижда кратка. Компенсацията е във вечерната обиколка из дискотеки и ресторанти с жива музика.
Българските хористи са изненадани, че обявеният за 1-ви август техен самостоятелен концерт в град Милагро – градът на ананасите, всъщност е част от Университетски хоров фестивал, където те също жънат големи успехи.
И отново на път! На 4, 5 и 6 август са в град Салинас, където са настанени в сърцето на военноморската база – хотел предвиден за висши офицери, в който не се допускат туристи. Каква чест за българските хористи! Престоят им там включва и самостоятелен концерт пред флота на Еквадор. Насладилите са на изпълнението на българските гости уверяват, че чутите песни завинаги ще останат в сърцата на публиката. Отправени са покани за следващи нови гостувания пак в същия град и в същата база.
След това групата се отправя "на лов" за забележителности, снимки и спомени. Посещава най-западната точка на Южна Америка, където в океана плуват морски лъвове, китове, огромни костенурки, а и доста сърфисти.
На 8-ми август след 12 часа път с автобус, а после и близо 18 часа със самолет хористите от академичен хор "Ангел Манолов" и тяхната диригентка кацат на летище София. Дошъл е краят на едно невероятно пътешествие, изпълнено с много положителни емоции и незабравими спомени.