От пет месеца извънреден и пълномощен посланик на Република Куба у нас е Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе. Началото на мандата му у нас съвпадна с интересни промени в кубино-американските отношения, които приковаха вниманието на цял свят. Същевременно настоящата 2015 г. преминава под знака на 55-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Куба. По тези теми посланикът даде специално интервю за „Тема” и www.temadaily.bg.
Педро Пабло Сан Хорхе е завършил международни икономически отношения, специализирал е външна търгови и политически курсове. Работил е като търговски и икономически съветник в кубинското посолство в Чили (1995-1997 г.), а също и в мисията на страната си в Белгия, Люксембург и европейските институции (2006-2010 г.). Между 2010 г. и 2014 г. е директор на Дирекция за търговска политика с Европа в родината си.

Ваше превъзходителство, как потръгна мандатът ви в България?

Връчих акредитивните си писма на българския държавен глава Росен Плевнелиев на 27 ноември 2014 г. Оттогава сме се посветили най-активно да контактуваме и работим с различни български институции и организации, за да продължаваме, разширяваме и укрепване и традиционнно приятелските отношения между Куба и България – така, както са го правили и предшествалите ме посланици. Навършващите се тази година 55 г. от установяване на дипломатическите отношения между нашите две страни са важен стимул за използване на повече възможности за сътрудничеството ни в търговско-икономическата сфера, в която има още много неразработен потенциал с оглед промените в нашите страни. За постигане на тази цел имаме солидна база. Това са традиционните отношения на приятелство между нашите народи. Тези отношения продължават да са непокътнати и непроменени независимо от времето и промените в България. Голям принос за това има Асоциацията за приятелство „България-Куба”. Искам да отбележа също приноса за нашето приятелство и в определен период от време за напредъка на нашата страна на онези 35 000 българи, които в миналото са учили или работили в Куба.
Бих казал, че с този човешки мост започна топлотата и братската обич между нашите народи, която се предава от поколение на поколение. Искам също да подчертая важната роля през последните години на Асоциацията за приятелство „България-Куба” в отстояването на най-справедливите и важни каузи за нашата страна, като например освобождаването на нашите Петима герои антитерористи, които толкова години бяха несправедливо държани в американски затвори, несправедливо осъдени. (Става дума за Анонио Гереро, Рабон Лабанино, Рене Гонсалес, Фернандо Госалес и Херардо Ернандес, инфилтрирани в кубински емигрантски организации в Маями, за да информират Хавана за терористични планове срещу нея; те са арестувани през 1998 г. от американските власти и осъдени несправедливо от пристрастен съд на дълги скорове затвор, включително с две доживотни присъди; последните трима от тях се завръщат в Куба след обявеното на 17 декември 2014 г. намерение на Вашингтон и Хавана да възстановят дипломатическите си отношения – бел. ред.) Петимата вече са у нас, в родината си.

На какво акцентирате в контактите си с българските държавни институции?

Най-важното и привличащо вниманието е общият интерес на нашите две държави към развиването на нови перспективи пред сътрудничеството ни. При тези контакти се стремя да обяснявам подробно характера на икономическите мерки, предприети от кубинското правителство за подсилване на нашата политико-икономическа система, тоест на нашия социализъм. Те предоставят широки възможности за инвестиции в туризма, във въобновяемите енергийни източници, във фармацевтиката, в селското стопанство, в хранителната и консервната промишленост и в други области. Проучват се и възможности за дълготрайно сътрудничество в образованието и спорта.

Ще разкажете ли по-подборно за осъществяваните промени в Куба?

През последните години в нашата страна тече процес на икономически трансформации и на актуализация на нашия икономически модел, чиято основна цел е да направи по-ефективен, по-рационален и в крайна сметка по-силен нашия социализъм. В процеса на прилагането на „Икономическите и социалните насоки на нашата революция”, приети на последния конгрес на Комунистическата партия на Куба са одобрени група от важни мерки, свързани наред с другото и с икономическия сектор. Такъв е например одобреният миналата година нов закон за чуждестранните инвестиции, както и даването на повече автономност и отговорност на обществените предприятия. Основната цел на тези стъпки е да успеем да изпълним нашите задачи в икономическото развитие в средносрочен и дългосрочен план, да постигнем по-висок растеж в икономиката и по-добро благоденствие за нашия народ. Обаче трябва да се подчертае ясно, че в нашата страна не се осъществява процес на приватизация. Както споменатите икономически насоки, така и другите рашения като например закона за чуждестранните инвестиции, бяха широко дебатирани от нашия народ преди окончателното им одобряване от кубинския парламент. Накратко, финалната задача е да се засили нашата политическа, икономическа и социална система.

Забелязва ли се повишаване на интереса от страна на български предприемачи към Куба?

Наистина е така. През тези месеци няколко български предприемачи посетиха нашата страна с цел да проучат възможностите за преговори в сектори, приоритетни за нашето правителство. Тези предприемачи се върнаха много мотивирани, след като бяха опознали от първа ръка кубинската реалност и възможностите за сътрудничество, които съществуват между предприятията на двете страни. Бяха осъществили срещи с ръководствата и управленията на предприятията в нашата страна и бяха разширили познанията си за новия закон за чуждите инвестицци, както и за възможностите, предоставяни от Специалната зона за развитие в Мариел и от новото пристанище за контейнери.
По-специално – с новия закон за чуждите инвестиции, както и с аткрактивните възможности, които предоставя зоната за свободна търговия, изграждана край новото океанско пристанище в Мариел. Освен това на среща, която имах в БТПП, запознах представители на вашите делови кръгове с възможностите за участие в Хаванския панаир през ноември т.г. От друга страна представихме пред българските предприемачи и в БТПП предстоящото в началото на ноември т.г. издание на Международния панаир в Хавана, където се надяваме да разчитаме на присъствието на български предприемачи.

Споменахте 55-годишнината на българо-кубинските дипломатически отношения. Как ще се отбележи юбилеят?

Тази година е важна за историята на двустранните отношения между двете страни, защото, както споменавате, се отбелязват 55 години от установяването на нашите дипломатически отношения. Конкретната дата е 14 октомври 1960 г., но през цялата 2015-та осъществяваме дейности за отбелязване на това важно събитие. Например вашата скъпа сънародничка Йорданка Христова, която е също толкова обичана в нашата страна заради нейното безусловно приятелство с нашия народ, изнесе два концерта – единия в Сиенфуегос, а другия в Хавана – като част от честванията. Също така работим по други инициативи, свързани с представянето на кубинската култура в България. Смятаме да организираме седмица на кубинското кино в София и седмица на българското кино в Хавана. От друга страна, откъм Асоциацията за приятелство „България-Куба”, се разработват и други идеи.

Интересът към Куба в света рязко нарасна след обявяването на предстоящото възстановяване на дипломатическите отношения между вашата страна и САЩ. Разкажете за този процес.

Както знаете, на 17 декември м.г. президентите на Куба и САЩ обявиха едновременно суверенните решения на двете правителства да започнат разговори за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни. Това, разбира се, е важна стъпка на двете правителства и двата народа и имаше, както споменахте, силен отзвук на международно ниво. В този смисъл можем да отбележим, че след над 50 г. американското правителство е променило агресивния тон на политиката на своята страна спрямо Куба. Като резултат от тези разговори между двете правителства искаме да подчертаем, че освобождаването на трима от нашите Петима герои, които още продължаваха да са в американски затвори бе голяма радост за наши янарод в навечерието на 56-ата годишнина от победата на Кубинската революция.
Нашият президент Раул Кастро определи решението на американското правителство като важно признание за усилията и жертвите на нашия народ в отстояването на неговия суверенитет и в защита на нашите принципи. Вече се проведоха първите кръгове на преговорите, които имат за цел, наред с другото, откриването на посолства в Хавана и Вашингтон. Това ще е важна крачка, за да може после да започне дискутирането на други теми от двустранен интерес, въпреки че все още трябва да се реши група от проблеми и трудности, свързани с прилагането на икономическата, финансовата и търговската блокада на САЩ срещу нашата страна. Такива са например ограниченията и трудностите, които от известно време изпитва нашата Служба за интересите на Куба във Вашингтон пред отказа на американски банки да оперират с фондове от Куба.
Светът трябва да разбере, че не може да се мисли за нормално възстановяване на дипломатическите отношения без пълно елиминирани на блокадата. Въпреки неотадвнашните икономически мерки, оповестени и приложени от президента Обама, същността на блокадата продължава с нейните нанасящи щети негативни последици за нашата икономика и външна търговия. Наред с другите бих искал да спомена забраната за кубински предприятия и институции да получават американски кредити и финансови облекчения; забраната да се използва долара като разплащателна валута, както и забраната да се купува апаратура, която съдържа повече от 10% американски компоненти и т.н. По отношение на туризма също са налице сериозни щети, свързани с блокадата. Такава е например забраната за американци да пътуват до Куба. Други важни теми за нашата страна в този процес е изваждането на Куба от списъка на страните, подкрепящи тероризма, в който никога не би трябвал да бъдем. Освен това съществуват и други теми като връщането на територията, където се намира оградената морска база в Гуантанамо, както и обезщетяването на кубинския народ с компенсации за нанесенито от блокадата щети. Така че занапред предстои още много работа и много преговаряне. Важно е да се отбележи, че тези преговори се осъществяват на базата на взаимното уважение, без условия, и в съответствие с международното право. Куба потвърди своето суверенно право да изразява и да отстоява нашите принципи и позиции, каквото е нашето учестие в процесите на интеграция в Латинска Америка и нашите отношения, нашата солидарност с братската Боливарска република Венесуела. В този смисъл трябва да подчертаем, че целият латиноамерикански и карибски регион е сериозно загрижен от неотдавнашния декрет на Обама, с който той обявява Венесуела за „заплаха за националната сигурност и външната политика на САЩ”. Смятаме, че подобен агресивен подход е недопустим. Куба ще продължи да работи активно за латиноамериканската солидарност и за интеграцията в организации като CELAC, UNASUR, ALBA, PetroCaribe и т.н. Куба отстоява Латинска Америка и Карибския басейн като зона на мир, свободна от ядрени оръжия. В ООН се обявяваме и за пълната забрана и за унищожението на ядреното оръжие.

Куба за първи път ще участва в междуамериканска среща на върха на форума в Панама, който започва на 11 април т.г. С какво послание отива страната ви?

Както, предполагам, знаете, процесът на преговорите за подписването на споразумение за политически диалог и сътрудничество между Куба и ЕС започна в началото на миналата година и в момента съвпада по време с началото на разговорите за възстановяване на отношенията със САЩ. Можете да си дадете сметка, че става дума за два независими процеса, които обаче очевидно са взаимосвързани чрез факта, че Куба е участничка в тях.
По отношение на споразумението с ЕС вече са осъществени три кръга на преговори, по време на които са обменени мнения за основните теми, които то ще включва, а именно политическия диалог, търговското сътрудничество и сътрудничеството в развитието. Куба е една от малкото страни в света, които още нямат институционално споразумение с ЕС. Сред другите причини е и съществуващата Обща позиция на ЕС от 1996 г., която носи характеристиките на тотална намеса в нашите вътрешни работи. Днес ситуацията е друга, ЕС е важен търговски партньор за Куба и през последните години в нашата страна координирано се развиха някои проекти с европейски фондове за сътрудничество. Съвсем наскоро върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността посети Куба и проведе важни срещи с основните ръководители на страната ни. Тази визита трябва да стане стимул, за да се улеснят двустранните преговори за споразумение. Ако то бъде сключено, България като член на ЕС също ще бъде облагодетелствана.