Хипотезата за тази праисторическа катастрофа отдавна е фаворит при обясненията за изчезването на динозаврите. Става дума за сблъсък на гигантски астероид със Земята преди около 66 милиона години. Взривът и мощната топлинна ударна вълна при падането на космическото тяло предизвикали масови горски пожари със съответния гъст и отровен дим. Освен това експлозията вдигнала високо в атмосферата плътна пелена прахоляк и парчета раздробени скали. Които пък, падайки после обратно на Земята като огнени шрапнели, вдигнали температурата на повърхността й до 500 градуса. И напълнили въздуха с още чернилки и отрови. Всичко това заслонило слънчевата светлина и останало толкова дълго в атмосферата, че спряло фотосинтеза на растенията, с които се хранили динозаврите. Значително намалял и необходимият за дишането кислород. След първоначалния огнен ад, съпроводен с размествания на земната кора, земетресения и изригвания на вулкани, настъпило и рязко охлаждане на климата. С една дума – апокалипсис за тогавашния земен живот, при който са изчезнали 75% от видовете, обитаващи планетата ни.
Теорията е лансирана в началото на 80-те години на миналия век от известния американски физик от испански произход Луис Алварес (един от бащите на американската ядрена програма и нобелист по физика за 1968 г.) и от неговия син геолог Уолтър Алварес. Те дори посочили и мястото на падането на астероида убиец – ръба на „носа” на мексиканския полуостров Юкатан, издаден към Мексиканския залив. Именно там – наполовина в сушата, наполовина във водата, в края на 70-те били открити очертанията на грамаден древен кратер, оставен именно от падане на небесен обект. Кратерът с вътрешен диаметър от 180 км и с външен – 300 км, излязъл наяве при извършвани на Юкатан проучвания за петрол. Допълнителни изследвания в зоната установили високи концентрации в земната структура на химически елементи, характерни за космически тела и редки на нашата планета – например, иридий. В почти идеален полукръг, повтаряйки външното очертание на кратера, били подредени и много сеноти – дълго удивлявалите учените с произхода си подземни езера, образували се при рязко хлътване на скални маси. Те са били ползвани като светилища от предколумбовите цивилизации, обитавали Юкатан.
14-километровият астероид, стоварил се тук пред 66 милиона години, всъщност е ударил една доста по-различна от сегашната Земя. Смята се, че по онова време Африка и Южна Америка били още залепени една за друга и явно днешен Юкатан е бил част от тях. Но името на оставения от катастрофичния вселенски пришълец кратер идва от съвременната географска карта. Кратерът е наречен така, както се казва мексиканското селище, разположено днес най-близо до епицентъра му – Чиксулуб. В превод от езика на маите това означава „Бълхата на дявола”.
Скоро тази „бълха” ще започне да разкрива тайните си. Така поне се надява международният екип от учени, които тези дни стартират един мащабен и амбициозен проект за сондиране на кратера Чиксулуб в подводната му част в дълбочина от един километър и половина. Трябва да се има превдив, че въпросният кратер все пак е напластен отгоре си с резултатите от какви ли не природни и геофизически явления през последните 66 милиона години. Затова подробностите за него могат да се проучат само със сондиране и то най-добре именно под водата, където следите на времето са по-преодолими. А и същинският епицентър на кратера се намира не на сушата, а на морското дъно.
Проектът е международен и интердисциплинарен. В него са включени 30 учени – геофизици, геолози, палеонтолози, биолози, експерти по молекулярни изследвания и т.н. Те са от Мексико, Канада, Япония, САЩ, Германия, Франция, Австрия, Испания, Пуерто Рико и др. Само подготовката на проекта, предшестваща сондирането и стартирана в края на март т.г., ще струва 10 млн. долара. Те са събрани от фондовете за научна работа на държавите участнички. По-нататъшното финансиране ще се набавя по същия начин. Същинското сондиране на морското дъно, което ще се извърши с техника, използвана в петролната промишленост, ще започне чак след една година, през пролетта на 2016-а. Стойността на тази част от изследването още не е оповестена.
Един от ръководителите на проекта е известният мексикански геофизик и председател на Мексиканската академия на науките Хайме Урутиа Фукугауши (син на баск и японка), който разкри пред медиите някои от подробностите на амбициото изследване. Ще се търси например информация как се е възстановявал животът на планетата ни след катаклизма и как се е променял климатът с течение на времето, предизвиквайки формирането на ледените шапки на земните полюси. Ще бъде проучен самият кратер, който по размери и характер няма засега друг открит аналог на Земята, но пък много наподобява кратери на Луната и на Марс. Ще търсят по-точни отговори за скоростта, с която астероидът се е врязъл в земната повърхност, както и за масата му.
Самият Хайме Урутиа още през 1992 г. участва в изледване, което установява, че възрастта на кратера Чиксулуб напълно отговаря на периода, в който са изчезнали динозаврите. В научния свят обаче е много популярна хипотезата, че това изчезване не е предизвикано от удара само на един астероид, а от нещо като „бомбардировка” от астероиди, ударили почти едновременно различни точки на земното кълбо. В подкрепа на подобни твърдения са сочат други открити кратери от небесни попадения, макар и доста по-малки от Чиксулуб. Такъв например е кратерът Силвърпит, който се намира в Северно море, край бреговете на Великобритания, или кратерът Шива в Индийския океан, недалеч от Мумбай. Урутия също е извършвал проучвания на подобни феномени в далечни земи като Сибир или Бразилия. В последните години обаче все повече се налага възгледът, че е по-вероятно апокалиптичният удар да е бил единичен, нанесен от един гигантски астероид. И с оглед размерите на следата, оставена на Юкатан, изглежда именно кратерът Чискулуб ще се окаже това ключово място на планетата.
„Цял живот съм го търсил къде ли не по света. А той през цялото време е бил под носа ми – у дома, в Мексико!” – смее се Хайме Урутиа пред кореспондента на мексиканското издание „Анимал политико”. Другата ирония на съдбата, която ученият съзира, е, че праисторическата катастрофа хем е унищожила динозаврите, хем е създала нови условия, способствали по-късно за появата на човека – съществото, което днес е на път да предизвика с дейността си нов планетарен катаклизъм...