Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги на Кралство Испания бе връчен на Къдринка Къдринова, председателка на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ), отговорна редакторка на сайта на СБЖ и коментаторка на "Барикада", на вълнуваща церемония в резиденцията на испанския посланик у нас Н. Пр. Алехандро Поланко. Високото отличие й е присъдено с указ на крал Фелипе Шести, издаден на 19 юни 2017 г., заради цялостния й журналистически принос в сближаването между испаноезичния свят и нашата страна.
Преди да връчи ордена, испанският посланик припомни богатата журналистическа биография на Къдринова, многобройните й публикации за Испания и Латинска Америка, нейната дейност начело на СИЖБ още от основаването му през 2003 г. и подчерта: „Няма сред българските журналисти друг, който да е писал повече и с по-големи познания за нас от Къдринка.”
Н. Пр. Алехандро Поланко изтъкна задоволството си, че тъкмо с това награждаване започват културните събития на посолството, посветени на 110-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Испания, която се отбелязва тази година. Той постави на ревера на Къдринка Къдринова ордена, украсен със синя панделка, и я поздрави. Всички присъстващи горещо аплодираха наградената.
В церемонията се включиха зам.-посланикът Емилио Рамос Хара, ръководителят на Образователния отдел към посолството на Испания Анхел Сантамария Барнола, директорката на Институт „Сервантес” в София Мария Луиса Сантос, почетният консул на Колумбия и кореспондент на испанскя в. „АВС” у нас Рафаел Алварадо, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, членове на СИЖБ, сред които Бойко Василев от БНТ (носител на същия орден), Савина Спасова от БНР и Гергина Дворецка от „Европа и светът”, Лиляна Табакова (носителка на същия орден) и Людмила Илиева от Катедрата по испанистика и португалистика към СУ „Св. Кл. Охридски”, Магда Ганчева от МВнР, екипът на „Барикада”.
Развълнувана до сълзи, Къдринова, която бе придружена на церемонията от своето семейство, отговори на награждаването си с емоционално слово. Ето пълния му текст:
"Ваше Превъзходителство, уважаеми дипломати и приятели от посолството на Испания, уважаеми гости, скъпи приятели и колеги,
Огромна чест за мен е удостояването ми с високото отличие на Кралство Испания - Офицерски кръст на Ордена за граждански заслугиl. Вълнението ми и е неописуемо, благодарността ми е неизмерима.
Разбирам, че това огромно признание е свързано с дейността ми начело на основаното през 2003 г. Сдружение на испоноговорещите журналисти в България, което има своето авторитетно място в професионалната и обществената панорама в България. Затова държа да изтъкна, че нашето Сдружение се зароди като идея точно тук, в резиденцията на Испания, на един прием.
Тогава в спонтанен разговор между испаноговорещи колеги журналисти установихме колко сме много и колко добре би било да обединим нашата обща обич към езика, културата, чувствителността и етиката на тази магнетична вселена - испаноезичния свят, толкова харесван и толкова сърдечно приеман в България. Блазня се от мисълта, че нашето Сдружение стана още един много силен мост между испаноезичния свят и нашата страна.
Държа да изтъкна приноса на всички колеги съучредители на Сдружението и специално на прекрасното семейство на Грозданка и Рафаел Алварадо, които конкретно подадоха идеята за създаването му. Непремнно трябва да спомена и изключителните колеги Мария Пачкова, Гергина и Владимир Дворецки, Райна Петкова, Катя Диманова, а също напусналите ни за огромно съжаление Светлана Плашокова, Самуел Франсес, Мария Владимирова. Щастлива съм, че в нашето постоянно разширяващо се Сдружение са и колеги като Бойко Василев, Савина Спасова, Владислав Пунчев, Оля Ал-Ахмед. След приключване на редица административи формалности предстои ръководството на Сдружението да бъде поето от нашия новоизбран председател Георги Митов, който за съжаление днес е възпрепятстван да е с нас.
Горда съм, че Сдружението ни се утвърди и с ежегодно провеждания журналистически конкурс „Светове и цветове” в памет на Светлана Плашокова и Самуел Франсес. Прекрасно сътрудничество и приятелски контакти ни свързват с посолствата на Испания и на представените в България Аржентина, Куба, Венесуела, с почетните консулства на Колумбия, Чили, Еквадор, Мексико, Уругвай, Гватемала, с Институт „Сервантес”, с Отдела по образованието към посолството на Испания, с Катедрата по испанистика и португалистика в СУ „Св. Кл. Охридски”, със Съюза на българските журналисти, с експертите за Испания и Ибероамерика в министерството на външните работи, с приятелите от уважаваната фирма Roca. Благодаря, че днес споделят с мен радостта от високото испанско отличие и представители на тези институции и организации.
Благодаря и на моето семейство за търпението към моя претоварен професионален график през многото вече десетилетия по пътя ми в журналистиката, заради който често се е налагало да ощетявам откъм внимание най-близките си.
Винаги съм влагала сърцето си в моята журналистическа работа, която приемам като кауза. И съм привнасяла в нея ценности и стремежи, с които са ме вдъхновявали хора, събития, процеси, примери от Испания и испаноезичния свят - винаги по-топъл и по-близък до чувствителността и поривите на българите от други, по-прагматични култури.
Гражданската активност, солидарността, отстояването на социалната справедливост и на демократичните права, върховенството на закона, свободата на словото, предизвикателството да се надвие безотговорността по глобални въпроси като войните, неравенствата, бедността или климатичните промени - това са трасиращите пътеки, по които испанското общество напредва така емблематично в годините на своя преход, а и днес също, търсейки решения за съвременните проблеми. Много ми се иска този опит да продължава да е ориентир за България, особено в противоречиви периоди, като онзи, през който преминаваме в момента.
Бях на 20 години и следвах журналистика, когато гледах легендарния испански филм „Сами след полунощ”, сниман през 1977-а и дошъл на нашите екрани през 1978-ма (годината на окончателната демократизация на Испания след франкистката диктатура с приемането на действащата и досега конституция - б. р.). И до днес помня думите на героя на Хосе Сакристан - радиоводещ, който се обръща към своята аудитория така: „Хайде да се борим за онова, за което вярваме, че трябва да се борим - за свободата, за щастието, за каквото и да е друго. Трябва нещо да направим, нали? Все за нещо трябва да послужи тази промяна, казвам си. Ами давайте, хайде да променим живота!” Ето за тази мисия на журналиста с честна съвест и със стремеж към хуманна промяна ще ме вдъхновява и връченият ми сега Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги.
Милион благодарности."
Предлагаме част от прочетената от Н. Пр. Алехандро Поланко кратка справка за професионалния път на Къдринка Къдринова.
Родена е в Рим, Италия, през 1958 г. Завършила е Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” през 1981 г. Работла е като журналист международник във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега” и „Монитор”. В продължение на десет години е била зам.-главен редактор на седмичното списание „Тема”, спряло да излиза през 2015 г. Работила е за кратко и като редактор на международните новини в програма „Хоризонт” на БНР.
От 2016 г. Къдринова е коментатор на „Барикада” и едновременно с това отговорен редактор на сайта на СБЖ.
Авторка е на три книги - „Под небето на Матагалпа”, „Романси в глобално кърваво” и „Виетнам - феникс и дракон”.
Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.
Носителка е на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди, а също така на държавни отличия на Виетнам и Куба - всяка от тези страни й връчва свой орден „Дружба” съответно през 2010 и 2012 г.