Господин посланик, Испания отпразнува наскоро своя национален празник 12 октомври в необичайните обстоятелства на паднемията от Covid-19. Мадрид е затворен, за да се ограничи разпространението на коронавируса. Какво е настроението на хората? Как се справя общественото здравеопазване? А икономиката?

- Преди всичко, благодаря, че ми предоставихте възможността за това интервю.

Кризата с Covid-19 стана световна пандемия, тя не познава граници и поразява всички страни по света. Кризата се изразява не само в извънредна санитарна ситуация с най-големи размери, но и в извънредна икономическа ситуация, при която особено силно се нуждаем от общата солидарност и сътрудничество на всички.

В това отношение солидарността на испанския народ и усилията, решителността на нашите здравни дейци е от фундаментално значение, за да можем да се противопоставим на вируса.

Имаме най-добрите условия, за да посрещнем тази санитарна криза. Нашата здравна система бе определена през 2019 г. като най-добрата в света. По продължителност на живота Испания е на второ място. Ние сме сред страните, които извършват най-много PCR тестове. Според Университета „Джон Хопкинс” сме една от петте страни с най-много оздравели пациенти и с най-ниски показатели за смъртност. Също така испанските учени работят по един от най-напредналите към момента проекти за ваксини.

Както отбелязах, предизвикателството, с което се сблъкваме, е изключително, безпрецедентно и изисква единен, общ, максимален и амбициозен отговор, за да съхраним нашата икономическа и социална система и за да предпазим нашите граждани.

Новият Фонд за възстановяване („Next Generation EU”), договорен в ЕС през юли т. г., е много важен. Испания току-що представи своя План за възстановяване, трансформация и устоичивост, който се състои от четири големи блока - екологичен преход, дигитална трансформация, полово равноправие и социална и териториална кохезия. Предвижда се този план да мобилизира 72 милиарда евро - половината от средствата, с които Испания ще разполага, благодарение на споменатия общностен фонд.

Какви заплахи може да донесе тази пандемия за демократичните общества, за универсалните права, за правото на изразяване и за свободата на печата - една особено чувствителна тема в България?

- Говорим за санитарна криза от първа величина, непозната, засягаща всички ни и изискваща много усилия и жертви. Всички необходими мерки трябва да се прилагат съобразно закона и със зачитане на правата и свободите на всички граждани. Това трябва да е най-добрата гаранция и сигурност за нашите общества. 

Несъмнено свободата на изразяване се е превърнала в един от основните критерии за развитие на демократичните общества. Трансформацията на медиите е огромна с оглед развитието на дигиталния свят. Пресата преживява процес на адаптация към тази промяна, което включва и етични, и икономически аспекти. 

Защитата и съхраняването на свободните и независими медии се превръща в демократична необходимост. В неотдавнашния ни проект за възстановяване на базиликата в Пловдив избрахме един цитат на латински мислител с иберийски произход - Сенека. Мисълта е много актуална и е свързана с проблематиката, която обсъждаме: „Истината принадлежи на всички”.

Ако социалното дистанциране е новата нормалност, как ще оцелеем в културно отношение ние, южните хора, чиито навици и традиции не отговорят на тези изисквания? И в този смисъл - смятате ли, че испанците се покзват сега като по-дисциплинирани от българите?

- Както казах, кризата с Covid-19 e световен проблем, който изисква глобален отговор. Възможно е страните от Южна Европа да сме по-общителни в културно отношение и да осъществяваме повече дейности на открито, благодарение на по-благосклонния ни климат. Въпреки това испанският народ, също както и българският народ, сме солидарни и отговорни народи, запознати с тежестта на проблема.

В последните седмици, както и в повечето европейски страни, предприемаме мерки за ограничаване на контактите и за възпиране на разрастването на пандемията.

Всиички тези мерки целят да гарантират нашата сигурност и да съхранят функционирането на нашите икономики.

Пандемията беляза също така и честването на 110-годишнната от установяването на дипломатически отношения между Испания и България. Как се реализират дейностите, посветени на този юбилей? С какво още можем да допренисем едни за други българите и испанците?

- Нашето посолство беше предвидило една обширна програма с дейности, за да се отбележи това събитие, но то с оказа зависимо от кризата с Covid-19, което ни накара да отложим или да преобразуваме някои от дейностите. Добра илюстрация за това беше традиционното четене на „Дон Кихот” в Деня на книгата. Тази година то бе организирано виртуално, благодарение на участието на известни български личности от различни сфери, които четоха на испански откъси от творбата на Мигел де Сервантес. Също виртуални бяха специалните съвместни изявления на двете министърки навъншните работи Захариева и Гонсалес Лая навръх 8 май, деня на установяването на нашите дипломатически отношения.

Други дейности бяха осъществени присъствено, макар че трявбаше да бъдат отложени, като например представянето на изкуството на твореца от Кастейон - Карлес Сантос.

За последното тримесечие на годината е предвидено да се проведе възпоменание за посланик Хулио Паленсиа по повод 10-годишнината от откриването на фасадата на сградата на министерството на външните работи на негова паметна плоча и 80-годишнината от представянето на неговите акредитивни писма пред властите.

Освен това нашето представителство в сътрудничество с няколко български институции и ведомства като столичното кметство, издателство „Колибри” или организацията „Шалом” изготви туристически пътеводител на град София на български и на испански, включващ паметници и места, свързани с тези 110 години история на нашите диломатически отношения, включително и свързаните с личността на Хулио Паленсия.

В представянето на работата по опазване на испанския език и на неговата старинна версия, използвана от сефарадската общност, имах възможността да връча Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги на Софи Данон, отдала много сили за съхраняване на този език в Бългаия. Скоро с такова отличие ще бъде удостоен и кинематографистът и писател Анжел Вагенщайн.

В рамките на Втория Международен фестивал на музиката „Камералия” на 29 октомври ще се състои концерт на дуото  за „пиано на четири ръце” Бланко-Кортес и на тенора Хосе Мануел Санчес, който ще включва в програмата си творби от известни испански композитори.

Подготвяме и фотоизложба за 2 ноември, която ще е посветена на нашето сътрудничество в Антарктида, както и друга, съвместо с ългарската Държавна агенция по архивите, която ще продължи от 16 ноември до 8 декември - т обхваща историята на дипломатическите, консулските, търговските и културни отношения между Испания и България в течение на 110 години.

На 3 ноември в рамките на фестивала „Синелибри” ще бъде прожектиран филмът на режисьора Алехандро Аменабар „Докато продължава войната”. Ще го предшества кръгла маса за философското наследство и фигурата на Унамуно с участето на българския философ Лазар Копринаров.

Няколко дни по-късно, на 7 ноември, че участваме във Фестивала на дизайна, организиран от Студио „Комплект” като част от концепцията MELBA, създадена в края на 2017 г. Тазгодишното ѝ издание ще се фокусира върху новите модели от всекидневния живот с участието на испанката Вероника Фуерте, основателка и творческа директорка на студиото за графично творчество HEY. То ще проведе онлайн симпозиум по дизайн.

На 13 ноември ще проведа среща, подобна на миналогодишната, със Съюза на българските журналисти и със Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ). Само преди няколко месеца имах възможността да връча на досегашната председателка на СИЖБ Къдринка Къдринова отличието Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги. В една толкова важна за нашите отношения година - какъв по-добър повод да изтъкнем колко много неща обединват нашите две страни.

Работим също и с Българска телеграфна агенция, както и със Столична община, за да осъществим между 14 и 28 ноември фотоизложба от архивите на агенцията в градинката „Кристал”, включваща различни политически, културни, спортни и социалани събития от двете страни.

Също така посолството ни в сътрудничество с българското министерство на образованието разпрати една игра с 11 инфографики до 16 паралелки с изучаване на испански език в различни градове из цяла България - така, че изучаващите испански да могат да осъществяват обучителни дейности, свързани със 110-годишнината.

Ние сме страни, които олицетворяваме бъдещето с оптимизъм, независимо от сегашните обстоятелства, свързани с кризата около коронавиуса. Споделяме много общи интереси в различни сфери - икономика, култура, политическо сътрудничество, европейски въпроси. През тази година, в която отбелязваме 110-годишнината от установяването на нашите дипломатически отношения, ние им придаваме нов импулс и разпространяваме както сред испанската, така и сред българската публика образа на две страни, които стъпват върху солидно, богато и разнообразно наследство.