Изложбата „Испания и България. Заедно в ЕС” събра ярки мигове от приятелството между страните ни

Особен интерес във фотоекспозицията предизвикват не само професионалните снимки на БТА, увековечили важни епизоди от българо-испанското партньорство между 1989 и 2023 г., но и откровенията на 32-ма изтъкнати българи от най-различни сфери, които споделят защо са обикнали Испания, културата и хората ѝ. Представени са и интересни документи от двустранните ни отношения. Към изложбата е издаден и двуезичен албум-каталог.

Вълнуваща поанта на културната програма за Испанското председателство на ЕС стана откритата на 12 декември фотоизложба „Испания и България. Заедно в Европейския съюз” в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви” в София (ул. „Московска” 5).

В експозицията са включени множество снимки на БТА, запечатали важни моменти в двустранните българо-испански отношения и културния обмен от 1989 до 2023 г., интересни архивни документи, маркирали тези отношения, както и десетина панà с мнения на 32-ма изявени представители на културния, научния, обществения и политическия живот у нас, свързани професионално и емоционално с Испания, които споделят, защо обичат тази страна, езика ѝ, културата ѝ.

На откриването на изложбата присъстваха и говориха премиерът акад. Николай Денков и посланикът на Испания Н. Пр. Алехандро Поланко. Там бяха също министри, политици, представители на академичните среди, както и посланици и дипломати.

Домакин на събитието и негов водещ бе председателят на Държавната агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев. Във встъпителното си слово той отбеляза, че настоящата изложба е илюстрация на дългия съвместен път на Испания и България и на техните народи, устремени към напредък и сътрудничество. Доц. Груев припомни как през 2020 г. съвместно с посланик Поланко са открили изложба, посветена на 110-годишнина от установяването на българо-испанските дипломатически отношения и изградена предимно върху документи от държавния архив. Той определи сегашната изложба като естествено продължение на пътя, по който двете ни държави започват заедно да крачат през 1910 г.

На свой ред Юлия Соколова, главен секретар на БТА, изтъкна, че половината от снимките, представени в изложбата „Испания и България. Заедно в ЕС”, са на националната ни информационна агенция, която през 2023-та отбеляза своята 125-годишнина. Една от информациите, разпространена в първите дни на съществуването ѝ през февруари 1898 г., е с източник Мадрид. БТА е посредник в културния обмен между двете ни държави, посочи още Соколова. Припомни също, че през 2008 г. тъкмо в испанската столица е проведена организираната от БТА Четвърта среща на българските медии. През текущата 2023-та БТА е сключила договор с националната информационна агенция на Испания ЕФЕ и всеки ден разменя новини с нея.

Юлия Соколова обърна внимание, че БТА традиционно отразява българските антарктически експедиции и сътрудничеството между учените от българската и испанската бази, които са съседки на остров Ливингстън. Така отразява и сегашната 32-ра наша експедиция, потеглила с военния научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ към Антарктида, който по пътя спира в испанското пристанище Картахена. Антарктическата тема убедително е представена в изложбата, на която Соколова пожела успех.

Свои съждения за българо-изпанските връзки изрази и журналистът от БНТ Бойко Василев. Той е един от 32-амата известни българи, чиито отговори на поставения от испанското посолство у нас въпрос „Защо Испания?” са представени на включените в изложбата панà. Посочвайки, че историческите пътища на двете ни страни не са се пресичали, че сме разположени далеч едни от други и нямаме обща граница, Бойко Василев сподели преценката си, че „няма рационални причини” за любовта на българите към Испания и че ние с испанците „се обичаме ей така”.

В своето слово Н. Пр. Алехандро Поланко не се съгласи с подобно обобщение. Той подчерта, че наистина в нашите отношения има много сърцатост и обич, но и много рационални и обосновани мотиви.

Посланик Поланко сподели колко много испанисти и познавачи на Испания е открил, когато е започнал мандата си у нас преди повече от четири години. Силно впечатление му направила и изследователската книга „Българи и испанци” на авторитетния испанист Венцеслав Николов (също един от 32-амата българи в изложбата). Посланикът я нарече „прекрасна”, но отбеляза, че тя обхваща периода на двустранните ни връзки само до края на 80-те години на ХХ век.

„Усетих небходимостта да бъде отразен и липсващия период от 90-те години насам. При отбелязването на 110-годишнината на дипломатическите ни отношения през 2020-та осъществихме много успешно сътрудничество с Държавна агенция „Архиви” и заедно изработихме книга именно за дипломатическите отношения. Почуствахме, че е необходимо още нещо, с което да сложим акцент върху присъединяването на България към ЕС и отношенията между двете ни страни като членки на нашия Съюз,” подчерта Н. Пр. Алехандро Поланко. Той обясни, че тъкмо така се е родила и идеята за настоящата изложба.

Експозицията е подредена в три основни раздела. Първият обхваща периода от испанското европейско председателство през 1989 г. до присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Това са години, в които Испания оказва активна помощ на страната ни в предприсъединителните ѝ усилия. Следва раздел за периода, в който вече и двете ни страни са пълноправни членки и продължават да разгръщат и задълбочават партньорството си – от 2007 до 2018 г. Третият раздел е рамкиран от знакови години – 2018-та, когато е първото европейско председателство на България, и сегашната 2023-та, когато Испания вече за пети път председателства Съвета на ЕС.

Както отбеляза Н. Пр. Алехандро Поланко на откриването на изложбата и както можаха да се убедят всички гости, в нея с майсторството на фотографите от БТА са представени ярки моменти, белязали тези години. Например, посещението на испанския крал Хуан Карлос и кралица София у нас през 1993 г., приемането на България в НАТО и ЕС, размяната на премиерски визити, откриването на Институт „Сервантес” в София през 2006 г. с участието на тогавашните принц Фелипе и принцеса Летисия, днешни крал и кралица. Със специално внимание е отразено сътрудничеството и приятелството между българските и испанските антарктици. Богато е представен културният обмен между страните ни, включително гостуването на такива звезди като Монсерат Кабайе или Антонио Бандерас, изявите в спорта, научните постижения. На фокус е и общността на сефарадските евреи у нас, които, както е известно, са потомци на преселници, дошли на Балканите точно от Испания в края на 15-ти век . И до днес тези потомци са съхранили старинния език ладино, наричан още джудезмо и шпаньолски.

Посланик Поланко изтъкна стремежа при организирането на настоящата изложба да се засили човешкото, личностното измерение в двустранните ни връзки. Ето в експозицията са включени кратки мнения на 32-ма представители на различни обществени и творчески сфери в България, свързани с Испания, които да споделят как и защо са отворили сърцата си за нея и хората ѝ. Сред тях има дипломати, политици, сефарадски евреи, преподаватели, учени, литератори, журналисти, актьори, художници,музиканти, спортисти и др.

„Всичко, представено в тази изложба, доказва, че нашите връзки са солидни и нашето приятелство е задълго,” обобщи посланик Поланко.

Думата взе и премиерът акад. Николай Денков, който с голяма симпатия потвърди факта, че българите имат много топла и емоционална връзка с Испания още от най-ранна възраст, вероятно защото тази страна и нейната култура присъстват позитивно и в училищните програми, а това остава за цял живот.

„Искам много сърдечно да благодаря на испанското председателство за това, че през цялото време ние чувствахме тяхната грижа всички събития да се движат в правилната посока, България да има подкрепа – не само на думи , а и по същество. Там, където имаше нужда от публична подкрепа, испанското председателство беше винаги на мястото си,” каза още премиерът.

Той отбеляза, че „светът се променя много бързо и затова имаме нужда от тези репери, за да видим какви са уроците за решенията, които взимаме днес и какво можем да очакваме от утре”.

Акад. Николай Денков сподели и удоволствието си от общуването с „деликатната мъдрост” на посланик Поланко, с когото се е срещал, още докато е бил министър на образованието. Премиерът разказа и за своите впечатления от семейно пътуване из Испания, когато изпитал силно въздействие не само от паметниците на културата и „величието на историята” на тази страна, но и от топлите семейни връзки, и от взаимопомощта и добронамереността, които поддържат помежду си испанците.

Последен думата взе антарктик номер 1 на България и голям приятел на Испания проф. Христо Пимпирев. Той пожела да оспори твърдението на Бойко Василев, че България и Испания нямат обща граница и заяви: „Не е вярно това. Имаме обща граница в Антарктида – там базите ни са по съседство. Това е най-хубавата граница в цялата българска история. Веднъж България да случи на съседи. Това става на 13 000 км оттук, но все пак е важен факт. Благодаря на Испания и на чудесните хора, които живеят в тази страна!”

Думите на проф. Пимпирев бяха посрещнати с аплодисменти от всички гости на изложбата. Той също е един от 32-амата българи, присъстващи в нея със свои мисли в отговор на въпроса „Защо Испания?”. Неговият отговор стои начело още на първото такова панò до входа в изложбената зала и гласи следното: „Сервантес, Дон Кихот и Санчо Панса. „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората”. Фламенко, корида, слънце, море и прекрасни хора, с които можеш да покоряваш света. Испания е в сърцето ми”.

На второ място на същото панò стои казаното от Къдринка Къдринова, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България: „Всички, докоснали се до испаноезичната Вселена, ставаме особен вид братство, увлечено да хвърля мостове и да отваря портали между световете и културите”.

Сред цитатите из паната на изложбата са и следните думи от книгата „Далеч от Толедо” на безсмъртния Анжел Вагенщайн, който напусна само физическия свят през юни т. г. на 100-годишна възраст: „Този език като малък самотен сал, люшнат сред разбунения туркоезичен, елински и славянски океан, оцеля и до днес, векове след онази конска нощ н 1492-ра, и ако питате баба ми Мазал, тя ще ви увери, че това е било и ще си остане езикът на бащите – „ла лингва де лос падрес””.

Преди две години обичаният Джеки, както бе наричан от приятелите си Анжел Вагенщайн, бе удостоен от крал Фелипе Шести с Орден за граждански заслуги, който му бе връчен от посланик Поланко. Снимка от този сърдечен момент също може да се види в изложбата.

Сред личностите, споделили „своята” Испания, са също така дългогодишната директорка на Испанската гимназия „Мигел де Сервантес”в София Драгомира Линдова, програмният директор на Дарик радио Константин Вълков, философът проф. Лазар Копринаров, цигуларят проф. Марио Хосен, преподавателките в Катедрата по испанистика в СУ Лиляна Табакова и Татяна Пантева, пиар експертът Максим Бехар, певицата Мирослава Кацарова, актьорът Васил Василев-Зуека, испанистът Венцеслав Николов, директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров и много други.

Специален принос на организаторите на изложбата е съвместно издаденият от тях под знака на испанското председателство на Съвета на ЕС двуезичен албум-каталог под същия надслов като експозицията – „Испания и България. Заедно в Еевропейския съюз”. Той е дело н испанското посолство, Институт „Сервантес”, БТА и Държавна агенция „Архиви”. С встъпителни думи участват Н. Пр. Алехандро Поланко, генералният директор на БТА Кирил Вълчев и председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев.

Снимките на БТА са подредени по разделите, които следва и изложбата. А откровенията на 32-мата българи испанофили са представени много по-подробно, отколкото в експозицията, където са извадени само кратки цитати от тях.

Интересен е и третият раздел на албума-каталог, където могат да се видят документи от официалните българо-испански отношения, включително на най-високо ниво. Сред тях е например, оригиналът на реч, която през май 1993 г. произнася тогавашният български президент Жельо Желев, приветствайки гостуващия у нас испански крал Хуан Карлос и кралица София. Речта представлява ръкопис на самия Желев.

Генералният директор н БТА Кирил Вълчев, който не бе на откриването на изложбата поради пътуване в чужбина, завършва така своя текст в албума-каталог: „В организираната от посолството на Испания в София изложба „Испания и България. Заедно в Европейския съюз”, за която БТА предостави по-голямата част от снимките, има още едно послание – дипломатите и журналистите са тези, които най-много помагат на хората да се опознават. И в този смисъл те са тези, от които най-много зависи мира между хората”.

На свой ред председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев посочва: „Девизът на настоящото председателство на Испания: „Европа по-близо” ясно очертава човешката, политическата и институционалната близост за всеки европейски гражданин”.

А Н. Пр. Алехандро Поланко пише за личните разкази на свързаните с Испания българи: „Те са пример за тесните връзки, обединяващи двете ни общества чрез здравата, макар и невидима нишка на привързаността, изживяванията и общия исторически път.” Испанският посланик изтъква също така: „В контекста на испанското председателство на Европейския съюз, страната ни продължи да подкрепя справедливите стремежи на България, убедена, че една по-обединена Европа е по-добра Европа за всички”.

Контакти с България