Тридневно възпоменание за великия испански поет и драматург Федерико Гарсия Лорка (1898-1936) под надслова „Не/познатият Лорка“ организират на 23, 24 и 25 ноември Институт „Сервантес“ и Народният театър „Иван Вазов“. По този повод у нас ще гостува Лаура Гарсия Лорка, племенница на поета и председателка на фондацията на негово име.
Програмата за тридневното възпоменание бе разпространена до медиите със съобщения на Институт „Сервантес“. Тя бе разгласена и от Народния театър „Иван Вазов“.
Първата проява ще е прожекцията на документалния филм „Лорка, да минат сто години" на 23 ноември от 18:00 часа в кино „Одеон“. Режисьори на филма са Хавиер Рио и Хосе Луис Лопес-Линарес. Те обрисуват портрета на поета и драматурга от Гранада, убит в началото на гражданската война в Испания, чрез разкази пред камерата, както на специалисти по неговото творчество, така и на хора, които са го познавали лично – като Пепин Бейо, който е бил съквартирант на Лорка в студентското им общежитие.
В следващите два дни – на 24 и 25 ноември – събитията ще са в Народния театър.
На 24 ноември от 18:00 на Камерната сцена е срещата разговор със специалните гости Лаура Гарсия Лорка и Андрес Сория Олмедо, професор по испанска литература в Университета в Гранада. Модератор на събитието, което ще е под надслова „По следите на Лорка и невъзможния театър“, ще бъде директорът на Институт „Сервантес“ – София, Хуан Карлос Видал.
Разговорът ще е посветен на работата по съхранението и разпространението на творчеството на Лорка, която осъществяват Фондация „Гарсия Лорка“ и разположеният в Гранада Център „Федерико Гарсия Лорка“. Ще бъде разказано за неиздадени текстове на поета. Публиката ще бъде запозната с емблематични места, свързани с Лорка, както в Испания, така и извън нея. Както е известно, той е посещавал и е творил в Аржентина, САЩ, Куба.
След края на събитието, пред Камерната сцена ще бъде открита изложбата „Лорка в Народния театър“. Тя представя 4 постановки по творби на Федерико Гарсия Лорка, играни през годините на най-престижната българска сцена. Това са спектаклите „Мариана Пинеда“ с режисьор Владимир Трандафилов, двете постановки на „Домът на Бернарда Алба“ – под режисурата на Енчо Халачев и на Възкресия Вихърова, и „Йерма“ с режисьор Вили Цанков.
На 25 ноември от 17:00 ч. отново Камерната сцена ще е домакин на семинара „Лорка на българска сцена“. Ще участват режисьорите Диана Добрева, Елена Панайотова, Възкресия Вихърова, Николай Младенов и Крум Филипов.
Дискусията, която ще бъде модерирана от поетесата Мирела Иванова, ще се фокусира върху българската театрална практика от последните двайсет години, занимавала се с текстове на Федерико Гарсия Лорка. Ще се търсят отговори на въпросите: В какво се състои неотминаващата театрална магия на Федерико Гарсия Лорка? Кои са идеите, които вдъхновяват българските режисьори да посягат към творчеството му и как неговата естетика се превежда в съвременния българския контекст? Има ли „мъжко” и „женско” четене на пиесите му, страстта или поезията доминират при избора и го предопределят? Дали биографията и ранната трагична смърт на Лорка са също притегателна сила за режисьорите?
„Федерико Гарсия Лорка (1898-1936) е сред класиците, които всяко поколение преоткрива по свой начин – през призмата на историческите събития, културните промени и личното усещане за човешкото. Той е автор, чиято поезия и драма продължават да поставят големите въпроси на съществуването, а творчеството му остава живо, защото постоянно придобива нови измерения на времето и пространството“, пишат организаторите на тридневното възпоменание от Народния театър „Иван Вазов“ и Институт „Сервантес“ – София.
Освен поет, Лорка е и драматург, художник, пианист и композитор. Той е емблематична фигура в испанската група поети, влязла в историята като „Поколение 27“ (по годината, в която повечето от тях правят своите литературни пробиви – 1927-ма).
Федерико Гарсия Лорка е убит от франкистите в Гранада в началото на Испанската гражданска война. Заедно с него са разстреляни още трима души – учител и двама тореадори. Точната дата на убийството им не е установена. Смята се, че това е станало призори на 18 или 19 август 1936 г. в местност между селата Виснар и Алфакар, на около 8-9 км от Гранада. Останките и на четиримата никога не са открити. Те остават сред над 100-те хиляди „безследно изчезнали“ по време на гражданската война в Испания.
Племенницата на поета – Лаура Гарсия Лорка, е най-малката (родена през 1953 г.) от трите дъщери на Франсиско Гарсия Лорка, 4 години по-малкия брат на Федерико, който години след убийството на поета издава своите вълнуващи спомени за него под заглаавието „Федерико и неговият свят“. В семейството е имало още един брат – Луис, починал много малък, както и две сестри – Консепсион и Исабел. Родената през 1909 г. Исабел Гарсия Лорка основава Фондция „Гарсия Лорка“ през 1984 г. След смъртта ѝ през 2002 г. фондацията е поета от племенницата Лаура, която днес е и директор на къщата-музей на поета в Гранада, известна като „Уерта де Сан Висенте“.
От 2015 г. в Гранада действа и Център „Федерико Гарсия Лорка“. Той се помещава в модернистична сграда, чиято фасада откъм входа е оформена като голяма, бяла, отворена книга. Центърът е създаден и се поддържа от Министерството на културата на Испания, от Съвета по културата към местното правителство на Андалусия, от кметството на Гранада и от институцията, отговаряща за опазване на културното наследство в цялата провинция Гранада. В изложбената част на Центъра са представени много оригинали на Гарсия Лорка – негови стихове и рисунки.
