Инициативата „Не/познатият Лорка“ срещна софийската публика на 23, 24 и 25 ноември с испански документален филм за легендарния поет и драматург, убит от фалангистите в началото на Испанската гражданска война през 1936 г., с неговата племенница и председателка на фондацията „Федерико Гарсия Лорка“ Лаура Гарсия Лорка, с професора по испанска литература от Гранада Андрес Сория Олмедо и с български режисьори, поставяли творби на безсмъртния автор на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ – Диана Добрева, Елена Панайотова, Николай Младенов и Крум Филипов.

Тридневното възпоменание за Федерико Гарсия Лорка бе организирано съвместно от Института „Сервантес“-София и от НТ „Иван Вазов“.

На 23 ноември във Филмотечно кино „Одеон“ бе показан документалният филм „Лорка, да минат сто години" на режисьорите Хавиер Рио и Хосе Луис Лопес-Линарес, изграден въз основа на заснети спомени на хора, общували „на живо“ с Лорка. Филмът е заснет през 1998 г. по повод 100-годишнината от рождението на великия испански поет и драматург, най-известната жертва на Испанската гражданска война. Догодина – през 2026 г., ще се навършат 90 години от убийството му.

Особен интерес предизвика състоялата се вечерта на 24 ноември среща на Камерната сцена на Народния театър „Иван Вазов“ под надслова „По следите на Лорка и невъзможния театър“, в която участва и специално пристигналата в България племенница на поета Лаура Гарсия Лорка, оглавяваща фондацията „Федерико Гарсия Лорка“. Тя е дъщеря на по-малкия брат на поета – Франсиско Гарсия Лорка, който също е бил литератор, а и дипломат, като е оставил и вълнуващите си спомени, озаглавени „Федерико и неговият свят“.

Началото на гражданската война в Испания и убийството на Федерико сварват брат му Франсиско на консулска работа в Тунис и Египет. По-късно през годините на тази война той е бил дипломат в Белгия, където при него пристига най-малката сестра в семейството им – Исабел. След края на войната емигрират в САЩ. Там при тях идват също майката доня Висента и другата сестра Конча, вдовица на кмета социалист на Гранада Мануел Фернандес Монтесинос, убит още веднага след началото на гражданската война.

В САЩ се намира и близкият на семейство Гарсия Лорка влиятелен политик социалист, заемал министерски и дипломатически постове в републиканското правителство, Фернандо де лос Риос. Неговата дъщеря Лаура де лос Риос и Исабел Гарсия Лорка са близки приятелки от ранното си детство. В САЩ Франсиско Гарсия Лорка се влюбва в Лаура де лос Риос и двамата се женят през 1942 г. Раждат им се три дъщери. Най-малката от тях е кръстена на майка си Лаура – и това е родената през 1954 г. в Ню Йорк Лаура Гарсия Лорка, която сега ни гостува. Както и по-големите ѝ сестри, тя също има американско гражданство по рождение.

В САЩ Франсиско Гарсия Лорка и съпругата му работят като университетски преподаватели и имат висок авторитет. След пенсионирането на Франсиско през 1967 г. цялото семейство решава да се върне в Испания и се установява в Мадрид. Лаура Гарсия Лорка тогава е едва 13-годишна.

На срещата в Народния театър на 24 ноември тя разказа детските си спомени от онова трудно време, когато в Испания все още е на власт диктаторът Франко. Родителите ѝ откриват една съвсем различна страна от оставената навремето. Старите им приятели оцеляват там, потопени „във вътрешно изгнание“. Едва след смъртта на диктатора през 1975 г. и започналата след това демократизация, Испания си възвръща духа на свободата.

Лаура Гарсия Лорка завършва Университет в Кеймбридж, Центъра за театрални изследвания в Мадрид и актьорската школа на Лий Страсбърг. Става актриса, работи в киното и като асистент-режисьор.

Леля ѝ Исабел основава през 1984 г. Фондацията „Гарсия Лорка“. Когато Исабел умира през 2002 г., фондацията е оглавена от Лаура. Тя също така е директорка на музея, в който е превърната семейната къща в Гранада, известна като „Уерта де Сан Висенте“. През 2015 г. в Гранада отваря врати и Център „Федерико Гарсия Лорка“, в който е представена уникална колекция с оригинални ръкописи и рисунки на поета. Там има още книжарница, библиотека, както и театрална зала за представления по творби на Лорка или концерти в негова памет.

Лаура Гарсия Лорка също така е представител на семейство Гарсия Лорка в Патроната – колективен орган, оглавяван от представител на местната власт в Гранада и отговарящ за опазването на родната къща на Федерико Гарсия Лорка във Фуенте Вакерос. След изборите през 2023 г. за първи път от много години мнозинство в парламента на автономната област Андалусия получи консервативната Народна партия. Съответно от нейните редици е излъчен и нов директор на Патроната. Той веднага се проявява с подигравателен коментар в социалните мрежи към действащите в Испания съгласно Закона за опазването на историческата памет организации за издирване на жертвите на гражданската война. Възмутена, Лаура Гарсия Лорка обявява, че напуска Патроната. Но силната обществена реакция в крайна сметка принуждава да напусне другия, а Лаура остава.

„Търсиха Гарсия Лорка в общ гроб в Гранада, а го намериха жив във всички библиотеки по света“ – това е един от много популярните в Испания рефрени в памет на великия поет.

„Те всички бяха Лорка“ – това пък е надписът на един обелиск в дере край Гранада, където навремето фалангистите са избивали републиканците и където се смята, че може да са и останките на Федерико. „Те всички бяха едно, казваме в нашето семейство. Всички бяха Лорка,“ подчертава и доня Лаура на срещата в София на 24 ноември.

Тя разказа още, че членовете на фамилията ѝ още преди нейното раждане приемат като главна своя мисия опазването на паметта за Федерико и за неговото творчество. Сподели, че всички, които имат преки спомени от него, го описват като много весел, жизнерадостен и пълен с ярки творчески идеи.  Със студентската си трупа „Барака“ направо е „горял“ в театъра, където най-много е харесвал живата връзка с публиката. Доня Лаура припомни също, че Федерико е бил изключителен пианист, като в ранната му младост всички са смятали, че ще се посвети на музиката.

В срещата в Народния театър на 24 ноември участва и преподавателят по испанска литература от Университет в Гранада Андрес Сория Олмедо, който говори професионално за поетичното и драматургично творчество на Лорка. Спря се на театралните експерименти на Лорка и на визията му за бъдещето на театъра, загатната в незавършени произведения като „Публиката“ и „Комедия без заглавие“.

Събитието бе открито от посланика на Испания у нас Н. Пр. Мигел Алонсо Берио, а модератор бе директорът на Институт „Сервантес“ Хуан Карлос Видал.

След края на срещата, във фоайето пред Камерната сцена бе открита изложбата „Лорка в Народния театър“. Тя представя 4 постановки по творби на Федерико Гарсия Лорка, играни през годините на най-престижната българска сцена. Това са спектаклите „Мариана Пинеда“ с режисьор Владимир Трандафилов, двете постановки на „Домът на Бернарда Алба“ – под режисурата на Енчо Халачев и на Възкресия Вихърова, и „Йерма“ с режисьор Вили Цанков. Лаура Гарсия Лорка и Андрес Сория Олмедо с интерес разгледаха изложбата.

На 25 ноември вечерта пак Камерната сцена в Народния театър бе домакин на дискусията „Лорка на българска сцена“, която бе модерирана от поетесата Мирела Иванова. Участваха режисьорите Диана Добрева, Елена Панайотова, Николай Младенов и Крум Филипов – всички те поставяли творби на Лорка през последните 25 години. Разговорът, който бе допълнен и от въпроси и мнения от залата, постави и хипотезата как биха променили постановките си нашите режисьори, ако ги правят днес. Трима от тях не изявиха желание за промени, а Елена Панайотова посочи, че духът на спектакъл ѝ би бил по-страшен, по-зловещ, защото времето ни сега е такова...

(Използвани са части от публикация на Къдринка Къдринова, излязла на нейния Фейсбук-профил на 25.11.2025)