Хуан Доминго Перон де ла Соса е роден на 8 октомври 1895 г. в Лобоса, в средно семейство. Учи в националната военна академия, става преподавател по военна история, а по-късно и военно аташе на Аржентина в Чили и Италия.
През 1941-1943 г. Перон е водеща фигура в Групата на обединените офицери, издигнала лозунга "За велика Аржентина" и претендираща за водеща роля на страната в Южна Америка. Групата поддържа открито нацистите в Германия.
През юни 1943 г. висшите офицерски чинове под водачеството на Перон извършват военен преврат. Властта е поета от ген. Педро Рамирес, който разпуска парламента, забранява много политически партии, въвежда цензура, прогонва от армията офицерите, принадлежащи към опозиционни групировки.
Перон заема последователно постовете на министър на труда (1943-1944), на военен министър и на вицепрезидент (1944-1946). Той бързо проумява, че режимът се нуждае от социална база. Провежда консултации с лидерите на профсъюзите и изработва програма за социални реформи. Перон поощрява създаването на нови профсъюзи, реформира законите за труда и социалното осигуряване.
Тази негова дейност му помага да излезе победител от последвалото политическо премеждие. Група офицери решава да го свали от вицепрезидентския пост през октомври 1945 г. Перон е хвърлен в затвора. Тогава профсъюзите практически блокират столицата Буенос Айрес с поход в негова защита. В първите редици на демонстрантите е второразредната актриса от сапунените радиоопери Ева Дуарте (1919-1952), която живее с Перон на съпружески начала и по-късно става негова втора съпруга. По време на този поход се проявяват и нейните популистки заложби, превърнали я по-късно в "Евита, кралицата на безризите".
Военните, затворили Перон, не успяват да сформират правителство и са принудени да пуснат ношумелия си затворник.

На 24 февруари 1946 г. Перон триумфира на президентските избори. Като държавен глава въвежда нови закони за труда и социалното осигуряване и изработва програма за индустриализацията на страната. Въвеждат се и фискирани цени на селскостопанската продукция. Тези мерки гарантират висок растеж и относително висок стандарт на живота.
Свободата на словото обаче е ограничена, образователната система е подчинена на задачите на перонистката пропаганда. Държавните служители са поощрявани да влизат в създадената от Перон през 1947 г. партия, наричана от всички Перонистка.
С помощта на жена си Евита Перон осъществява чистка в профсъюзите и подменя практически всички лидери, които са подпомогнали идването му на власт. Въпреки това мнозинството от работниците продължават да виждат в него свой благодетел, а профсъюзите остават опора на режима му, който постепенно се превръща в диктатура.
Другата опора е армията, която също е прочистена от "съмнителни елемнти". Въпреки това в нейните среди започва да зрее недоволство от Перон. Първите сигнали за него идват с явната съпротива на военните срещу амбицията на Евита да стане вицепрезидентка. Напрежението се тушира със смъртта на Евита от рак на матката през 1952 г. То обаче пак нараства, когато през 1954 г. на Перон му хрумва да установи контрол и над църквата. През юни 1955 г. избухва неуспешен бунт във флота и Перон леко отпуска юздите. През септември същата година следва нов метеж на военните моряци, подкрепен и от ВВС, както и от сухопътни части. Перон е принуден да подаде оставка и да емигрира.
От изгнанието си Перон продължава да участва в политическия живот на Аржентина, финансирайки поддръжниците си и напътствайки действията им вътре в страната. При подготовката за президентските избори през 1958 г. феновете на Перон създават т.нар. Хустисиалистка (от испанската дума justicia - справедливост) партия, която де факто е легалното лице на забранената от военните Перонистка партия. Хустисиалистката партия съществува и до днес и е наричана от всички Перонистка.
Кандидатът й Артуро Фрондиси печели изборите през 1958 г. На изборите през 1962 г. партията печели и редица губернаторски постове, при което сформира най-голямата фракция в Националния конгрес. Резултатите от вота обаче са анулирани, а партията е забранена. На власт пак идват военните. Ген. Алехандро Ланусе завзема властта през 1971 г., обещава избори и лигализира забранените партии.
Макар на Перон и да е забранено да се кандидатира за президент, през 1972 г. той все пак се връща в Аржентина. След няколко седмици е принуден пак да емигрира без да успее да овладее разногласията между привържениците си.
На изборите през 1973 г. печели подкрепяният от Перон Ектор Кампора. През юни 1973 г. Перон пак се връща в Аржентина. Кампора веднага подава оствка. На новите избори през септември 1973 г. Перон печели 62% от гласовете и става президент. Третата му жена - бившата кабаретна танцьорка Мария Естела Мартинес де Перон - осъществава мечтата на Евита и става вицепрезидентка.
На 1 юли 1974 г. Перон умира в Буенос Айрес след тежка простуда, хваната по време не негова реч от балкона на президентския дворец Каса Росада.
Президентският пост е поет от вицепрезидентката Мария Естела Мартинес де Перон, чиято хаотична политика провокира поредния военен преврат през 1976 г.