Лют скандал за злоупотреба тресе спестовника на Европа – Германия. Главният герой този път обаче не е някой министър аристократ или президент с млада съпруга, а 53-годишният енергичен епископ на разположения недалеч от Франкфурт на Майн град Лимбург – Франц-Петер Тебарц ван Елст. Той бе заклеймен от епископата като разхитител на църковни средства и лъжец, а въпросът за отстраняването му от църквата бе поставен директно пред папа Франциск І във Ватикана. Причината е, че започнатият по инициатива на Тебарц ван Елст през 2010 г. мащабен строеж на нова и луксозна епископската резиденция, заемаща обширен терен точно срещу катедралата на Лимбург, всъщност се е оказал 6 пъти по-скъп от първоначално обявената от висшия свещенослужител цена. Крайната сума реално е надхвърлила 30 милиона евро вместо заявените от него 5,5 милиона. Провинилият се, веднага кръстен от енориашите „епископа на лукса”, опита да се оправдае, че строежът поскъпнал в процеса на работата, защото изникнали непредвидени разходи. Но той бе опроверган от архитекта на проекта Михаел Фриелингхаус, който увери, че епископът бил наясно с цялостната цена още от самото начало. От което следва, че съзнателно е измамил обществеността, оповестявайки публично значително по-ниска сума.
Междувременно Тебарц ван Елст бе хванат и в още една лъжа. Той се опита да се отметне от свои собствени думи, изречени пред сп. „Шпигел”, че два пъти е летял за посещения на бедни деца в Индия със скъпата бизнескласа. Списанието обаче предостави съответния запис – и общественото възмущение кипна още повече. Около скъпарската резиденция в Лимбург започнаха да се събират протестиращи католици с искания за оставка. „Налице е голям проблем с

подкопаване на доверието.

Последствията ще се стоваря върху цялата църква в Германия,” заяви председателят на Епископската конференция Роберт Золич и замина за Ватикана да обсъжда казуса с папата. Натам излетя и самият виновник – Тебарц ван Елст, но този път демонстративно взе нискобюджетна авиокомпания.
Парадоксалното е, че до неотдавна името му се спрягаше из немските медии все в положителен контекст. Често се припомняше например, че когато бе избран за епископ през 2008 г., той стана най-младият в Германия, удостоен с такъв сан. Енергичността му печелеше симпатии и адмирации. Но вече не. Случаят с разхищенията за резиденцията и за самолетната бизнес класа се превърна дори в държавен въпрос. Чак говорителят на канцлерката Ангела Меркел – Стефан Шейберт, взе отношение, подчертавайки: „Федералното правителство, разбира се, няма да се опитва да дава съвети на църквата. Но изразява своета убеденост, че ще бъде намерено адекватно решение, за да се съхрани доверието на вярващите в църквата”.
Интересно е да се знае, че в данъчните си декларации германците трябва да отбелязват и вероизповеданието си. А после, наред с останалати си данъци, да плащат и 9% от своите доходи на съответната посочена от тях църква – католическа или протестантска (само в провинциите Баден-Вюртенберг и Бавария данъкът е 8%). Един католик, примерно, дава средно годишно за религията си по 650 евро. Системата е установена още в началото на ХІХ век и напоследък често се надиат гласове за реформирането й. Скандал като сегашния очевидно ще налее вода в мелницата на желаещите отмяната на този данък – след като лъсва за какви персонални глезотии се харчат парите на данъкоплатците.
Съдбата на германския „епископ на лукса” е в ръцете на „папата на бедните” – както отдавна всички наричат Франциск І, съвсем съзнателно взел името на Свети Франциск Асизки, образеца на себеотрицанието, аскетизма и служенето на унизените и онеправданите. Откакто е седнал на ватиканския престол, папата аржентинец не е спрял да настоява църквата да се обърне към най-нуждаещите се и страдащите, да „слезе” сред народа, да се „отърси от суетата”, да се превърне в „полева болница”, лекуваща „раните” на обществото. Той дава и личен пример – вместо да заеме луксозните папски покои в Апостолическия дворец, синът на италиански емигранти в Аржентина Хорхе Марио Берголио се настани в спартански двустаен апартамент за гости и призова всички представители на духовенството също да заживеят скромно и смирено.
Папата нееднократно отправя и друг емблематичен призив – католическите манастири, много от които са били превърнати в петзвездни хотели и досега са носели солидни печалби на църквата, да се превърнат в убежища за бежанци. Поредното изказване в такъв дух Франциск І направи в началото на септември, говорейки именно пред имигранти, подслонени в йезуитския приют „Астали” в Рим. И отново го повтори на честването на Франциск Азиски на 11 октомври.
Хващайки се за думите му, Би Би Си напрви кратък преглед на някои най-впечатляващи католически имоти, станали хотели за супербогаташи. И откри шеметни бани от мрамор, икономи на разположение по 24 часа в денонощието, тераси с панорамни гледки и джакузита за затворено частно ползване, апартаменти по на 100 квадрата, есенции от екзотични цветя, ароматизиращи въздуха... Това са само част от екстрите зад стените на някогашни манастири, станали днешни оазиси на безочливия, но

подплатен със солидни банкови сметки хедонизъм.

Сред изброените примери е хотелският комплекс „Манастирът”, разположен на една пресечка от централния Площад на оръжията в древната столца на инките Куско в Перу. Този имот някога е подслонявал основаната през 1598 г. Семинария на Свети Антонио Абад, а още по-преди – двореца на инката Амару Кала. Хотелът е администриран от специализирана фирма. Тя е слючила 30-годишен договор със собственика – архиепископството на Куско, на което плаща внушителен месечен наем. Нощувка в „Манастирът” струва между 500 и 2000 долара.
Част от комплекса е и дворецът „Насаренас” („Назарянина”), нает от същата фирма. Основите на сградата са запазени от времената на инките, които наричали своята постройка на това място Къщата на змиите. Просто винаги намирали змии под камъните, които използвали за градежа. През ХVІІІ век испанците направили тук Светилище на Назарянина. Днес нощувката в стая в наследилия името дворец струва между 885 и 3 035 долара.
В друго райско кътче – в прочутото градче Амалфи, дало името на живописното италианско крайбрежие на Тиренско море между Соренто и Салерно, е разположен още един приказен католически имот. Това е манастирът на капуцините, вграден в стърмните скали над Амалфи още през ХІІ век. Гледката към морето от чудните му стаи, решени предимно в бяло и пастелно, е безподобна. Нощувката тук излиза между 490 и 2 200 долара.
Женският манастир „Миним” в Ман, Прованс, Франция, е бил издигнат през ХVІІ век и е подслонявал монахини францисканки. А днес приема платежоспособни туристи, предлагайки им стаи на цени между 260 и 2 100 долара на нощ.
Манастирът в Ботаня, Уеска, Испания, също е от ХVІІ век. В него може да се преспи срещу сума, варираща между 130 и 500 долара.
Повечето от използваните за хотели манастири отдавна не са обитавани от монаси или монахини. Те са притежание на местни църковни общности или религиозни ордени, които могат да правят с тях каквото си искат без да дължат отчет никому, сочи Би Би Си, позовавайки се на своя кореспондент във Ватикана. Ето защо е много трудно да се събере достоверна информация кои от тях са превърнати в луксозни хотели и са станали печеливш бизнес и кои служат за скромни приюти на поклонници, богомолци или просто пътници.
Любопитен пример е престижният ресторант L’Eau Vive („Жива вода”), който се намира в самия център на Рим, съвсем близо до парламента, и глези гостите си с изискани специалитети от френската кухня. Той е собственост на Мисионерките на непорочното зачатие. Вечерята обикновено се придружава от молитва, която се лее от усилватели, а сервитьорите изпълняват религиозни песни. Менюто за 4-членна компания, включващо и виното, излиза около 200 долара.
Що се отнася конкретно до Светия престол, повечето от неговите имоти са на територията на Ватикана и в центъра на Рим, обяснява пред Би Би Си Робърт Микенс, дописник на британския католически седмичник The Tablet. „Светият престол притежава дворци и дава под наем апартаменти. Някои от тях са за негови служители и затова те ги ползват на много по-ниски цени от пазарните. В други случаи имотите се отдават на приятели на епископите. Много от тези недвижимости са били завещани на Ватикана от починали предишни техни собственици, които нямат други наследници,” допълва Микенс.
Би Би Си цитира италианското издание Speciale и кореспондента на британския в. The Telegtaph в Италия Малкълм Мур, които твърдят, че

Ватиканът е собственик на една четвърт от сградите в центъра на Рим.

Само през 2006 г. списъкът на недвижимата му собственост е набъбнал с нови 8000 имоти, дошли от завещания. Съвместно разследване, осъществено от Speciale и Малкълм Мур през 2007 г., стига до извода, че стойността на имотите на католическата църква надхвърля 6 милиарда долара. Но има една особеност – намиращите се в Рим имоти се водят на цена едва от няколко милиона долара, просто защото последната им оценка е правена в далечната 1929 г. По съвременните пазарни мерки сумите би трябвало да са значително по-сериозни. Но пък много от въпросните ватикански притежания са абсолютно непродаваеми – какъвто е случаят например с базиликата „Свети Петър”. Впрочем, според документите на Светия престол тя струва само... един единствен долар.
В проучването си от Би Би Си са поискали и мнението на официалния Ватикан по темата, но никой не е откликнал.
В Италия законодателството осигурява и доста полемичната привилегия за католическата църква недвижимостта й да

не се облага с данъци.

Аргументът е, че макар и в някои от манастирите да има хотелски части, те също така служат и за религиозни дейности. Същевременно видимото намаляване на броя на монахините и монасите днес просто принуждава някои ордени и църковни общности да прибегнат до комерсиално използване на манастирите, за да оцелеят. „На всяка млада работеща монахиня се падат по пет и даже десет в напреднала възраст, които се оттеглят от активна дейност. Затова е наложително осигуряването на някакъв друг източник за приходи, за да могат да се издържат старците в общността,” пояснява Робърт Микенс. Същевременно Ватиканът вече подава сигнали, че е склонен все пак да започне да плаща някакви данъци, което тепърва ще се договаря.
„Папата на бедните” Франциск І е пълен си идеи и с енергия за реформирането на католическата църква и за превръщането й в истински служител за благото на хората. Той ненапразно избра за нов държавен секретар на Ватикана и своя дясна ръка необичайно младия за този пост Пиетро Паролин, който е на 58 години, говори четири езика, слави се като блестящ дипломат, допуска възможността свещениците да се женят и идва от поста на папски нунций във Венесуела. Именно на него Франциск І ще възложи деликатната мисия по административното обновление на Светия престол. А за себе си е запазил усилията по задълбочаване на реформата в нашумялата със съмнителни операции Ватиканска банка. Папата вече е сформирал и съветнически комитет от икономисти католици, които да очертаят по-ефикасни методи за водене на прозрачно счетоводство.
Няма как ултраконсервативната ватиканска върхушка да е доволна от толкова много нововъведения. Но засега стиска зъби и понася превъзпитателните методи на „папата на бедните”, които пълнят площадите с ентусиазирани поклонници. Да видим докога.