Който държи младежта, притежава и бъдещето. 76-годишният аржентински папа Хорхе Берголио, взел името Франциск І в чест на светията закрилник на бедните Франциск Асизки, екзалтира милион и половината участници в световния фестивал на католическата младеж в Бразилия с посланията си църквата да си възвърне социалната чувствителност, а вярващите – радостта от живота, солидарността и братството, защото те изпълват душите повече от успеха, парите и консумативността. Публиката откликна на това колкото с молитви и песнопения, толкова и с пламенна самба.
Папата спечели множеството и с пренебрежението си към мерките за сигурност – ръкуваше се без боязън с всички желаещи и пътуваше в папамобила си из известния с високата си престъпност Рио със спуснати странични стъкла. „Уморени от лицемерието и моралната нечистоплътност на хората на властта, младежите бяха омаяни от Франциск... Видяха човек без страх от смъртта – нещо, което винаги силно впечатлява младите,” свидетелства кореспондентът на испанския в. „Ел Паис” от града на кариоките. Несъмнено не по-малко впечатление направи и човешката спонтанност на Берголио, който без никакво притеснение наруши висшия протокол и сърдечно разцелува бразилската президентка Дилма Русеф. Никой друг папа досега не си е позволявал публично подобен телесен контакт. Дилма от своя страна не пропусна да отбележи в привественото си слово колко съзвучна с политиката на нейното правителство е същността на християнството, в което също са заложени „социалната справедливост, солидарността, човешките права”.
Папата избра Бразилия за свое първо чуждестранно пътуване след издигането му за глава на Светия престол през май т.г., не само защото 190-милионният латиноамерикански гигинт е страната с най-многобройна католическа общност в света (123 милиона бразилци се обявяват за принадлежащи към тази църква). Но и защото тъкмо в Бразилия преди 6 години тогавашният аржентински кардинал и епископ на Буенос Айрес Хорхе Берголио прави ключова крачка за претворяване в дела на свето разбиране за една скромна църква, загрижена за бедните и ангажирана с реалните проблеми на хората. През 2007 г.в най-важния бразилски храм в град Апаренсия – светилище на Девата, закрилничка на Бразилия, се събират епископи от цяла Латинска Америка и Карибието и приемат заедно т.нар. „документ от Апаренсия”, призоваващ църквата „да се върне на пътя на Христос”. Един от вдъхновителите на този документ е именно сегашният папа Франциск І. Ето защо той избра да изнесе първата своя проповед при сегашната си визита в Бразилия точно в Апаренсия. И тя бе напълно в духа на онзи документ отпреди шест години.
Разбира се, не всички се прехласнаха по посланията и личността на папата. Имаше и недоволни. Въпреки че малко преди пътуването си той изрично изрази подкрепа за младите демонстранти, които неочаквано за повечето наблюдатели изгирнаха преди около месец срещу недостатъчно социалното според тях управление на Дилма Русеф, това не му спести и протести срещу него самия. Още по времето на приема, даден в чест на госта в деня на пристигането му, наблизо бе организирана буйна младежка демонстрация срещу папската визита и внушителните разходи около нея. По-късно имаше и многобройни други протести – особено срещу неприемането от страна на Ватикана на абортите и на сексуалните малцинства.
Бразилската преса веднага изчисли, че само въпросният първи прием е струвал на хазната 380 000 долара. А общо федералните, щетските и общинските бюджети са олекнали при подготовката за посрещането с цели 73 милиона долара, както твърди в. „О Глобо”. По-голямата част от разходите е отишла за охрана, като за целта са били мобилизирани 28 000 души от армията и жандармерията плюс още 1500 федерални полицаи. 40 души са натоварени с личната охрана на папата.
Отделно организирането на световния фестивал на католическата младеж струва между 143 и 156 милиона долара – но те се поемат от Ватикана, като 70% се покриват практически от самите участници или от дарения.
Бразилските власти уверяват, че всички разходи ще се препокрият значително от приходите, които голямото събитие ще донесе. Според държавната туристическа агенция „Ембратур”, цитирана от Би Би Си, всъщност бразилската икономика ще получи „инжекция” от около 540 милиона долара.
Що се отнася до световните фестивали на католическата младеж, които започват да се организират през 1985 г. по инициатива на тогавашния папа поляк Йоан-Павел ІІ, могат да се направят любопитни паралели с едни други предшествали ги младежки фестивали. Живелият дълго в социалистическа Полша Карол Войтила (както беше „гражданското” име на Йоан-Павел ІІ) несъмнено е бил добре запознат с традиционните международни младежки форуми, организирани всяка петилетка в различни страни от базираната в Будапеша Световна федерация на демократичната младеж (СФДМ) и от намиращия се в Прага Международен студентски съюз (МСС). София също е била домакин на такъв празник – на ІХ световен фестивал на младежта и студентите през 1968 г., преминал под традиционното мото „За антиимпериалистическа солидарност, мир и дружба”. Следващият беше през 1973 г. в Берлин. Последва Хавана през 1978-а. Перестроечна Москва, преживала набързо смяната на няколко съветски лидери, посрещна световната младеж и студентство на ХІІ-ия фестивал през 1985 г. А ХІІІ-ият се свика през преломната 1989-а в Пхенян. С разпадането на соцлагера тази традиция също замря. Куба направи опит да я съживи, събирайки през 1997-а хиляди младежи на ХІV световен фестивал. Но междувременно Войтила вече беше претворил творчески идеята във фестивалите на католическата младеж. Ето, че днес те вече са набрали сериозно ускорение, а идеите за „солидарност, мир и дружба” са преминали от антиимпериалистическия към християнския контекст...
ИЗРЕЧЕНО ОТ СВЕТИЯ ОТЕЦ В БРАЗИЛИЯ:
„Християнинът не може да е песимист, не може да изглежда като някой, който е в постоянен траур. Никога не бива да губим надежда, да я гасим в сърцата си. Драконът – злото, съществува, но не е най-силният. Най-силният е Бог и Бог е надеждата ни. Вярно, че днес всички, включително и младежите ни, изпитват влиянието на толкова идоли, които се опитват да заемат мястото на Бога и да ни залъжат, че дават надежда: успехът, парите, властта, удоволствието. Често в сърцата на мнозина се настанява усещането за самота и празнина и то ги тласка да търсят за компенсация тези преходни идоли. Нека ни озари надеждата. Нека погледнем позитивно реалността... Младите се нуждаят не само от вещи. Нуждаят се преди всичко от онези нематериални ценности, които носи в сърцето си всеки народ: духовност, щедрост, солидарност, постоянство, братство, радост; това са ценности, чиито дълбоки корени са в християнството”.
...........
„Младежта е прозорецът, през който бъдещето навлиза в света и това ни изправя пред големи предизвикателства. Нашето поколение трябва да се окаже на висотата да даде пространство на всеки млад човек; да насърчи духовните и материалните условия за неговото пълно развитие; да му даде солидна база, върху която да построи живота си; да му гарантира сигурност и образование, за да се превърне в онова, което трябва да бъде; да му предаде вечните ценности, за които си струва да се живее; да му осигури просторен хоризонт за жаждата му за истинско щастие и за желанието му да твори добро; да му остави в наследство свят, който е по мярка на човешкия живот; да събуди в него най-добрите възможности, за да стане той главен герой на своето собствено бъдеще, кореспондиращо със съдбата на всички”.
