Навършват се 95 години от рождението на световната революционна легенда Ернесто Че Гевара.
Роден в Аржентина на 14 юни 1928 г., обиколил цяла Латинска Америка, свързал съдбата си с революцията в Куба, помагал на антиколониалната съпротива в Конго, убит в планините на Боливия на 9 октомври 1967 г., превърнал се в мит за неоправданите, във вдъхновение за бунтовниците и в постоянна мишена за безсилните, които всуе се мъчат да очернят примера му.
95-годишнината на Че е повод за многобройни събития и възпоменания за него в любимата му Куба, където той е национален герой и символ, където живеят децата и внуците му. Именно там, в Куба, в града на неговата бойна слава Санта Клара, той спи и вечния си сън заедно с другарите си от Боливия, след като през 1997 г. останките им бяха открити под пистата на болийвиско военно летище и тържествено пренесени и погребани в мемориал в кубинския град.
Но не само кубинците, а и още много хора из Латинска Америка и по света днес си спомнят и отдават почит на незабравимия Че.
Разбира се, с особен трепет се прекланят пред паметта му и в неговата родна Аржентина. Макар поради променливата политическа обстановка в родината му през десетилетията там да не са изградени толкова паметни места за Че, колкото в Куба, все пак има четири с особена историческа стойност и те са поддържани с много обич от местни власти и от неправителствени организации. От доста години дори е създаден и специален туристически маршрут „Пътеката на Че”. Нека се запознаем с четирите вълнуващи спирки по него. Ще минем по тях хронологично.
Следвайки житейската история на семейството на малкия Ернесто, първо трябва да разкажем за къщата в тропическата провинция Мисионес, в община Карагуатай, недалеч от границата, допираща в една точка Аржентина, Парагвай и Бразилия. В същата зона е и зашеметяващият водопад Игуасу. Местното коренно население е от общността гуарани.
Там, в малка къща сред буйната тропическа гора, на 1800 км от столицата Буенос Айрес и недалеч от брега на мощната река Парана, в края на 1927 г. отиват да живеят родителите му младоженци – Селия де ла Серна и Ернесто Гевара Линч. Имат и плантация край къщата, където решават да отглеждат йерба мате (трева мате), от която се прави и любимия чай на аржентинците.
Сред онази волна природа Селия изкарва повечето време от бременността си с малкия Ернесто, докато таткото се занимава с деловите въпроси около плантацията. Когато наближава раждането, младото семейство поема с кораб по Парана към Буенос Айрес, за да може бебето да се появи на бял свят в сигурна клиника. Но то изпреварва плановете им – налага се да слязат от кораба още в Росарио, около 300-хиляден град по онова време, където се и ражда малкият Ернесто на 14 юни 1928 г.
Докато родилката се съвземе, семейството наема голям апартамент в представителна жилищна сграда в центъра на града и отсяда там за известно време. Години по-късно този апартамент е наречен „родния дом на Че”, защото наистина като бебе той прекарва там първите си седмици.
Но същинският му първи дом все пак е къщата край плантацията с йерба мате в Карагуатай, където фамилията се връща да живее и където малкото момченце прекарва първите две години на живота си. Същевременно те често пътуват (все с кораб по Парана) и до Буенос Айрес, където таткото има бизнес задачи около продажбите на продукцията от плантацията.
Днес къщата в Карагуатай е музей на Че, в който има експозиция с много снимки и аудиовизуални материали, има и библиотека. Туристическата обиколка с гид включва и района наоколо и продължава около час-час и половина.
Апартаментът в Росарио, където семейство Гевара живее за кратко след раждането на Ернесто, също дълго време е поддържан като импровизиран музей със съдействието на собственика на цялата голяма жилищна сграда. Не е обявен официално за музей, тъй като това е трудно да стане в подобен тип сграда. Но вътре в конкретното жилище обстановката е съхранена максимално автентична, стените са пълни с фотографии на Че и семейството му.
Само че през 2020 г., насред пандемията от Ковид-19, тогавашният собственик на сградата в Росарио, който сам живее в Бразилия, обяснява, че не е в състояние повече да поддържа този голям имот при онзи отлив на наематели. И обявява за продан цялата сграда. Все още не е ясно дали новите собственици ще продължат да поддържат импровизирания музей на Че.
Същевременно обаче през 2022 г. в Росарио е подета инициатива да се изгради отделен, специален негов музей, на мястото на емблематично за града заведение, в продължение на години служило като средище за музиканти и интелектуалци. Проектът още е в процес на развитие.
Най-представителният и най-популярен музей на Че в Аржентина е разположен в къщата на семейството му в градчето Алта Гарсия в провинция Кордоба. Там фамилията Гевара се пренася през 1930 г. заради здравето на малкия Ернесто, който още двегодишен започва да страда от астма. Сухият и свеж климат на провинция Кордоба е смятан за особено добър за хората с дихателни заболявания.
В къщата в Алта Гарсия семейството остава да живее 17 години – до 1947 г. Това е времето, в което подрастващият Ернесто се изгражда като личност – бори се с астмата, но и чете много, създава силни приятелства. Цял живот се смята за „кордобец” и говори испански с типичния местен акцент.
Къщата в Алта Гарсия е превърната в музей през 2001 г. Интересно решение на създателите му е да сложат на верандата ѝ бронзова фигура, изобразяваща десетинагодишния Ернесто, седнал по момчешки под една от арките.
По-късно в музейния комплекс е добавена още една бронзова фигура – на вече големия Че, седнал на пейка в типичната си военна униформа и барета.
Втората фигура още я няма, когато през юни 2006 г. къщата музей в Алта Гарсия посреща особено забележителни гости – там заедно пристигат на посещение тогавашните лидери на Куба и Венесуела Фидел Кастро и Уго Чавес. И двамата по онова време участват в провеждаща се в Аржентина среща на върха на Мекросур (Южноамериканския общ пазар). Но открояват време от официалната си програма, за да отидат до дома на Че.
Разбира се, целият град се изсипва да ги посрещне, а медиите ги увековечават в безброй символни снимки – как Фидел и Чавес разговарят помежду си, застанали от двете страни на малкия бронзов Ернесто.
Уви, скоро след завръщането си в Куба от онова доста напрегнато и изпълнено с много срещи и митинги пътуване в Аржентина Фидел Кастро се разболя тежко и се оттегли от своите ръководни постове. Почина след още 10 години, през 2016 г., на 90-годишна възраст. А Чавес си отиде през 2013 г. вследствие на много агресивна форма на рак.
Връщайки се към аржентинската младост на Че, трябва да припомним, че през 1947 г. семейството му, в което след Ернесто са се родили още четири деца, се установява за постоянно в Буенос Айрес. Там той започва да следва медицина в университета. Живеят в различни жилища за различни периоди от време и нито едно от тях не е станало музей по-късно.
Четвъртият аржентински музей, посветен на Че, е „на изхода” и от родината му, и от като цяло спокойната му ранна младост. Намира се в туристическия град Сан Мартин де лос Андес (любим за днешните скиори) в граничещата с Чили провинция Неукен, в аржентинската част на Патагония, в подножието на Андите. Цялата зона е природен парк. В областта и от двете страни на границата живее местната народност мапуче, която води доста решителна борба в защита на правата си.
Именно от там минава маршрутът, по който през 1952 г. пътуват младият Ернесто и неговият малко по-голям приятел Алберто Гранадо, тръгнали към Чили, за да започнат обиколката си из Латинска Америка със своя претоварен мотоциклет с гръмкото име „La Poderosa” („Мощният”). Мотоциклетът се чупи точно в Сан Мартин де лос Андес. И докато им го поправят, младежите преспиват в една плевня. В нея е струпано на бали сеното за конете на водачите из природния парк.
Десетилетия по-късно непретенциозната постройка, която днес е разширена и с помощни помещения, кафене и магазин, става средище за художници, занаятчии, музиканти, интелектуалци. Именно сред тях се ражда идеята да превърнат мястото в музей на Че – и действително успяват. Музеят, известен и като „Плевнята”, е открит през 2008 г., по повод 80-годишнината от рождението на Ернесто Гевара.
Сега, по повод вече 95-годишнината от рождението му, към обичайната експозиция на музея, включваща информационни и фотопана, плюс няколко бали сено за автентичност, се добавя и една специална фотоизложба, посветена на младия Че. Озаглавена е „Когато Ернесто още сънуваше Че”. Създадена в Мексико (страната, в която през 1956 г. Че се присъединява към кубинските революционери начело с Фидел Кастро) със съвместните усилия на няколко латиноамерикански страни. И от края на миналата година обикаля държавите в региона.
В „Плевнята” е „гастролирала” за временна експозиция и реплика на някогашния мотоциклет на Ернесто и Алберто – така нареченият „La Poderosа II”, използван за снимките на излезлия през 2004 г. нашумял игрален филм „Дневниците на мотоциклетиста”, който разказва именно за онова латиноамериканско пътешествие на двамата млади аржентинци през 1952 г. и за пробуждането у бъдещия Че на гнева от социалната неправда. Постоянното място, където може да се види „La Poderosа II”, е къщата музей в Алта Гарсия.
А постоянното място на паметта за Че по света очевидно остава в сърцата на онези милиони човешки същества, които още вярват, че един по-добър свят е възможен.
