Аржентинското икономическо чудо приключи с фалит на държавата. Точно по Коледа страната спря плащанията по лихвите и главниците по дълговете си, предвижда от януари да въведе паралелна парична единица наред с обвързаното с долара в съотношение 1 към 1 песо и да провежда политика на строги икономии в бюджетната сфера и на насърчаване на износа и конкурентността. Част от анализаторите очакват фиксираният курс или да се запази след девалвация, или песото да се пусне в режим на свободно плаване. Така Аржентина на практика би се отказала от въведената преди десет години система на валутен борд. Паралелната валута е пряка подобна стъпка.
Това е финалът на една близо четиригодишна агония. Ирония на съдбата е, че точно преди четири години, когато първите признаци на кризата в Аржентина са били налице,

ТАЗИ СТРАНА НИ БЕ ДАВАНА ЗА ПРИМЕР

при въвеждането на валутен борд в България. И всичко пак ставаше по диктата на МВФ.
Днес икономистите признават, че отговорност за тежката криза носи МВФ, неизменен съветник на аржентинските правителства от началото на 90-те години на миналия век. Фондът допринесе за въвеждането на фиксиран паритет между песото и долара, което отначало даде добри резултати в преодоляването на последиците от дотогавашната хиперинфлация. Но след 1997 г. този паритет се превърна в спирачка за възстановяването на икономическата активност и на износа. Освен това МВФ постави прекалено строги изисквания, особено за рестриктивната бюджетна политика.
И все пак, признават наблюдателите, не всичко може да се обясни с борда и с МВФ. Фондът е отговорен само до известна степен. Основната грешка на досегашните правителства беше, че не успяха да съкратят разходите, а системно прибягваха до заеми. Освен това, при вече засилващата се криза, политиците в продължение на цяла година се оказаха неспособни да намерят съгласие за пътя за измъкване на икономиката от дупката.
Финалът, както навсякъде по света, бе предизвестен. Виждали сме го и в български вариант. Гладните бунтове с празни тенджери, разграбени магазини и размахвани пред телевизионните камери пържоли сложиха край на илюзията, че икономическото чудо ще се състои от само себе си.
Сривът бе толкова очакван от световните финансови пазари, че не предизвика нито учудване, нито особени сътресения. Но в анализите около Аржентина все по-често започна да се споменава България. Като цяло изводите са положителни за страната ни - особено след оценяваната като много успешна емисия на еврооблигации.
И все пак има от какво да се поучим след аржентинския крах. Защото, колкото и да са различни и несъпоставими двете икономики,

МОГАТ ДА СЕ ОТКРИЯТ И СХОДНИ МОМЕНТИ

Липсата на гъвкавост в монетарната политика при валутен борд може да влоши шансовете за растеж на България, особено на фона на очертаващата се световна рецесия, предупреждават все по-често анализаторите. В това отношение България досега имаше добър шанс. Фиксирането на лева към марката и след това към еврото и засилващите се позиции на долара работеха директно в помощ на родния износ. И ако не успяхме да се възползваме докрай, то е най-вече заради забавеното преструктуриране на икономиката. Липсата на конкурентност се оценява като един от главните проблеми на българската икономика.
Точно обратното се случи в Аржентина. Фиксирането на песото към долара и неговото фактическо надценяване постепенно подкопа конкурентността на икономиката. В резултат от около година насам се водят яростни спорове дали местната валута да бъде заменена директно с долара или страната да се откаже от фиксирания курс с последваща девалвация на песото. Според различни източници в първия момент девалвацията може да е от 10-15 до над 50%. Засега новите управляващи заявяват, че държат на фиксирания курс, но е трудно да се оцени докога ще успеят да удържат в тези си намерения.
Все пак фиксираният курс е само един от множество фактори. Далеч по-сериозните проблеми според наблюдателите се коренят в нестабилната политическа система, в неспазването на фискалната и финансовата дисциплина, в прекомерния вътрешен дефицит и в огромната задлъжнялост. На този фон само допълнителен утежняващ фактор е неконкурентността на местната икономика.
Точно тук трябва да зазвъни камбанката за внимание на родните управляващи. Външният дълг на Аржентина от $ 132 млрд. е малко под 50% от брутния вътрешен продукт. България има по-голямо дългово бреме - по различни оценки от 73 до 80% от брутния вътрешен продукт. Успокоение в случая е, че този дълг е добре разсрочен във времето. Заради намалените лихвени равнища плащанията по дълга през идната година са намалени значително в сравнение с първоначалните разчети, което е сериозно облекчение. Все още можем да разчитаме и на приходи от продажба на големи държавни предприятия. Стремежът за пряко излизане на финансовите пазари, както беше с емисията еврооблигации, обаче вероятно трябва да бъде сдържан в разумни граници.
Строгата фискална политика и поддържането на нисък бюджетен дефицит са сред основните декларирани цели при финансовата политика на кабинета ни. Тук със сигурност намеренията ще се сблъскат с вече очертаващо се недоволство, със съпротива и - вероятно - със сериозни организирани протести. Признаци за подобни действия вече има.

НАЙ-ОПАСНА Е НЕСТАБИЛНОСТТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА

Точно тя е в състояние много бързо да изтрие всичко, постигнато от предишни правителства, да прекъсне приемствеността и в крайна сметка да доведе до провал на самата държава.
Така че аржентинските уроци трябва да се анализират много сериозно. Валутният борд не е нито спасение, нито проклятие. Той просто дава за известно време онази стабилност, която трябва да се използва за преструктуриране на икономиката, за насърчаване на инвестициите, за умножаване на експортния потенциал и за гарантиране на постъпленията на свежи ресурси. България, изглежда, е на края на отсрочката, давана от борда. За съжаление е трудно да се каже, че са направени и сериозни стъпки за оздравяване на икономиката. От тази гледна точка развръзката у нас тепърва предстои.