Няма да е лесно управлението на новия президент на Аржентина – левия перонист Алберто Фернандес, който има за своя вице експрезидентката Кристина Фернандес. Тандемът им убедително спечели изборите през октомври с посланието, че спешно трябва да се спасяват икономиката и финансите, съсипани от неолибералните мерки и от задушаващата дългова примка на досегашния десен обитател на президентския дворец в Буенос Айрес „Каса Росада” („Розовия дом”) Маурисио Макри. Дуото Фернандес обеща още, че спасението приоритетно ще се насочи към най-пострадалите от политиката на Марки – онези около 40% от аржентинците, които вече се водят бедни след 4-годишния му мандат.
Само седмица след като пое властта и назначи правителството си, Алберто Фернандес излезе със спешен спасителен план, наречен „закон за социална солидарност и реактивиране на продуктивността”. Той съдържа цяла серия специални мерки, включително и искане към Конгреса за извънредни пълномощия на президента, който да получи права за базисни реформи в държавата.
Дебатите по този план в 257-членната Камара на депутатите се състояха на 19 декември и преминаха инфарктно, като под въпрос беше и самото им провеждане. Опозиционните макристи бяха решили изобщо да не влизат в пленарната зала, за да липсва кворум и така обсъждането да бъде бойкотирано и провалено. Но с усилни совалки перонистите от управляващата коалиция Frente de Todos (превежда се и като „Общ фронт”, и като „Пред всички”) успяха да осигурят включването в обсъждането на депутатите от други перонистки крила, така че кворумът все пак беше осигурен. Което принуди и макристите да влязат в залата и да участват в дебатите с остри обструкции срещу президентския план. За изказвания се записаха 130 души, заради което парламентарното заседание се проточи 15 часа и завърши едва в 6.30 ч. сутринта на 20 декември.
В крайна сметка президентският план бе приет почти „на кантар” – със 134 гласа „за” и 110 гласа „против”. Но част от предложените в него мерки бяха отхвърлени, а за друга част бяха поставени условията те да бъдат смекчени или коригирани.
За да се пристъпи въобще към обсъждането, Алберто Фернандес беше принуден още предварително да се откаже от искането си за извънредни пълномощия. Това беше най-силно раздразнилият опозицията елемент от плана и тя не спря да го натяква на президента дори и след оттеглянето на предложението. Първият изказал се при дебатите депутат макрист – Лусиано Ласпина, обвини Фернандес, че под предлог за справяне с тежката икономическа ситуация е искал да си издейства инструмент да управлява без парламентарен контрол и така практически „да закрие Конгреса”.
Другата идея от плана, предизвикала сурови критики, както от десните, така и от двамата депутати от Левия фронт, беше замразяването на пенсиите за срок от шест месеца и отпускане на компенсационен бон само за най-ниските. И макристите, и левичарите атакуваха Фернандес, че се опитва така да спестява пари за сметка на пенсионерите, за да покрива вноските по външния дълг на страната.
Само че има някои важни подробности. Непосилният външен дълг, в която най-големият дял е към МВФ, беше завещан на сегашното правителство от взелия кредита при заробващи условия Маурисио Макри. И пак Макри, който при предварителните избори през август т.г. видя, че му се задава гръмко поражение на същинския президентски вот през октомври, побърза веднага да обяви покачване на пенсиите с надеждата да обърне нагласите на избирателите и все пак да се добере някак до втори мандат. Това не му се получи, но „подарените” от него високи пенсии, които още през август бяха свръх възможностите на бюджета, сега са съвсем непосилни за новото управление на страната.
Предложението за тяхното временно замразяване бе направено в президентския план с изричната уговорка, че цялата пенсионна система е тежко дисбалансирана от досегашните власти. И нейното належащо реформиране в интерес тъкмо на хората, както и други необходими базисни промени в държавното структуриране със същата цел, бяха аргументите Алберто Фернандес да поиска извънредни президентски пълномощия. Така например чрез тези пълномощия Фернандес се канеше да „преправи тарифната рамка” и да смекчи поне частично още един „подарък” от Макри – поскъпването с до 1600% на водата, тока, газта и транспорта.
По отношение на дълга, който Макри овеси като воденичен камък на шията на новото държавно ръководство, припомняме, че съгласно договорените от бившия президент условия Аржентина трябва да изплати през 2020 г. над 58 млрд. долара, през 2021 г. над 36 млрд. долара, а през 2022 г. още почти 50 млрд. долара.
Най-спешната задача, която си е поставил Фернандес, е предоговарянето на дълга, като целта му е да издейства от МВФ отлагане с две години на плащанията по главницата и лихвите, за да може чрез оздравяване на икономиката страната да си стъпи на краката. „За да можем да плащаме, първо трябва да постигнем растеж,” обясни президентът. Аржентинската икономика не е отбелязвала растеж от 2010 г. насам.
Освен другото, от Макри са наследени още 52-процентна инфлация, спад на индустриалното производство с 11%, 10-процентна безработица и т.н.
Ето заради всичко това Фернандес предложи в своя план, посрещнат с такова възмущение от опозицията, и повишаване на данъците за по-добре печелещите производства и слоеве от населението плюс стимули за малките и средните фирми, проявяващи социална отговорност към работниците си.
Люто ядоса десните депутати президентската инициатива за налагане на 30-процентен данък върху купуването на долари и върху разплащанията с кредитни карти в чужбина. А мярката преследва двойна цел – хем да ограничи широко разпространената практика да се пазарува на едро в чужбина с последваща търговия с придобитото, подбивайки местното производство, хем да се разреди туризмът навън, за да се стимулира вътрешният, който може да даде важни импулси и на още свързани с него отрасли.
Другата приета на нож мярка засяга селскостопанския сектор и особено производителите на много търсената на международния пазар соя. Макри беше сложил символична такса върху продажбите на селскостопанска продукция в чужбина, а специално при соята имаше удръжка от 18% от всеки спечелен от износителите долар. Сега Фернандес иска бюджетът да получава по 9% на долар от износа на всякаква селскостопанска продукция, като в случая със соята те се добавят към вече съществуващите 18% и така се получават общо 27%. Което, разбира се, веднага предизвика отхвърляне от страна на съответните организации на селскостопанските производители. Те не приеха аргумента на правителството, че не става дума за някакво непосилно увеличение на данъчната тежест, защото мярката съответства на девалвацията на националната валута песо. Заканиха се с протести, но първо решиха да изчакат решението на парламента. И дебатите в крайна сметка принудиха Фернандес да се съгласи да смекчи своите предложения във въпросната област, като проведе и консултации с браншовите организации.
Интересното е, че подобни опити за повишаване на данъчната тежест пак в селското стопанство, направени през 2008 г., при първия президентски мандат на Кристина Фернандес, предизвикаха тогава големи протести и пътни блокади. И именно в разгара на онази криза Алберто Фернандс, който беше шеф на президентския кабинет, напусна поста си. След което дойде дълъг период на откровена вражда между нея и него. Докато накрая, през май т.г., Кристина Фернандес му протегна ръка за помирение и го убеди, че трябва да обединят усилията си, за да надвият Макри и да върнат левия перонизъм на власт. Което и направиха. Засега дуото им демонстрира отлична сплотеност, като експрезидентката съзнателно стои в сянка, за да подчертае, че именно Алберто Фернандес е президентът.
Посягането към интересите на мощната селскостопанска олигархия обаче вещае сериозни сътресения за амбициозно започналия му мандат. Парламентарното изпитание, което току-що бе сервирано на Фернандес и което така безапелационно му изви ръцете, принуждавайки го към толкова отстъпки, също е знак за много предстоящи трудни дни за управлението му.
Орязаният президентски „закон за социална солидарност и реактивиране на продуктивността” сега отива за одобрение и в 72-членния Сенат, който по конституция се председателства от вицепрезидента – в случая от Кристина Фернандес. Там не се очакват повече драматични обструкции, защото каквото можеше да бъде „изчистено” от съдържанието, то вече беше направено в Камарата на депутатите.
Тепърва предстои да се види как ще потръгне и предоговарянето на аржентинския дълг с МВФ, към което се е запътил Алберто Фернандес. След Нова година го чака несъмнено напрегната среща с шефката на МВФ – българката Кристалина Георгиева, пред която ще се яви не особено убедителен след сегашната му парламентарна голгота. Иначе Георгиева му отправи доста любезно пожелание още в деня на неговото поемане на президентския пост. Тя написа тогава в Туитър: „Поздравления за Алберто Фернандес за встъпването му в длъжност като президент на Аржентина. Напълно споделяме неговите цели за прилагане на политики, които да намалят бедността и да подхранят устойчивото развитие. МВФ продължава да е ангажиран в подпомагането на неговото правителство в това усилие”.
Впрочем, този коментар беше пуснат от Георгиева преди да стане известна реакцията на официалния представител на САЩ на церемонията по поемането на президентството от Алберто Фернандес. Като такъв в Буенос Айрес беше изпратен кубино-американецът Маурисио Клавер-Кароне, главен съветник на президента Доналд Тръмп за Западното полукълбо. Той обаче бе потресен, виждайки на церемонията вицепрезидента на Венесуела Хорхе Родригес и бившия президент на Еквадор Рафаел Кореа – все дразнещи Вашингтон лица. Не видя там току-що сваления с преврат боливийски държавен глава Ево Моралес, само защото Фернандес помоли Моралес да не бърза да идва от подслонилото го Мексико преди фактическата смяна на властта, за да не му скрои някой номер отиващият си Макри и да го предаде на превратаджиите в Ла Пас. Моралес пристигна в Буенос Айрес незабавно, щом Фернандес стана вече легитимен президент. Боливийският политик подаде документи за политическо убежище, получавайки пълна подкрепа от новия обитател на „Каса Росада“, който няма никакво намерение да откликва на искането на днешните управници в Ла Пас за екстрадиране на Моралес.
На съветника на Тръмп му стигна да види на официалната церемония на 10 декември и само Хорхе Родригес с Рафаел Кореа, за да се врътне възмутено и да си тръгне, отменяйки планирани срещи и разговори. Но преди да си замине от Буенос Яйрес не пропусна да се види с „посланичката” в Аржентина на самообявилия се за временен президент на Венесуела Хуан Гуайдо, която обаче Фернандес и екипът му смятат за нелегитимна. Клавер-Кароне успя да се изприказва и пред аржентинския вестник „Кларин“, заявявайки: „Хорхе Родригес и Николас Мадуро не носят никакви бонуси на Аржентина. И Ево Моралес не носи, и Рафаел Кореа не носи. Напротив. Те отнемат бонусите на Аржентина и разцентроват онова, което трябва да е приоритет за нея – добруването на страната и как тя да работи двустранно с нас и с другите съюзници.“
Така че сложностите с главния бос на МВФ – Съединените щати, очевидно няма да са спестени на излизащия от техните представи каква трябва да е Латинска Америка Алберто Фернандес…
