Президентът на Аржентина след тежка изборна загуба: Явно нещо сбъркахме

Аржентинският президент Алберто Фернандес обеща да извлече поуки от изборния разгром. До него в нощта след вота на 12 септември бе вицепрезидентката Кристина Фернандес де Киршнер. Снимка: resumenlatinoamericano.org

Управляващите в Аржентина леви перонисти претърпяха тежка загуба в състоялите се на 12 септември първични избори за определяне на кандидатите, които ще се състезават във вота за частично обновяване на Камарата на депутатите и на Сената, предвиден за 14 ноември. Сегашните първични избори, известни със съкращението PASO, са първа, но предопределяща стъпка към ноемврийското гласуване, което на свой ред се очаква като своеобразен референдум за управлението на настоящия президент Алберто Фернандес, тъй като се пада точно по средата на мандата му.

Резултатите от преминалите на 12 септември PASO бяха истински леден душ за Фернандес и стоящата зад него формация на левите перонисти Frente de Todos (може да се преведе и като „Фронт на всички”, и като „Пред всички”). Сондажите предвиждаха неизбежен спад в подкрепата за FT спрямо президентските избори през 2019-та заради разразилата се междувременно пандемия и тежкото ѝ отражение върху икономиката, и без това срината от предходното неолиберално управление на десния експрезидент Маурисио Макри. Но прогнозите се въртяха главно около това, дали няма да е унизително малка разликата, с която FT ще победи основния си съперник – дясната коалиция Juntos por el Cambio („Заедно за промяна”), близка до Макри. А накрая се оказа, че FT  търпи направо разгром – губи драматично в 17 от общо 24-те провинции на страната, като в повечето печели JC. Включително и в столицата Буенос Айрес, която по принцип от години е в ръцете на десницата, но този път JC надви FT просто размазващо – взе два пъти повече гласове.

Освен това избирателната активност бе незапомнено ниска – 67%, най-ниската от 2011-та насам, откакто бяха въведени изборите PASO. А трябва да се има предвид, че в Аржентина гласуването е задължително. Фактът, че толкова хора предпочетоха дори да нарушат закона и изобщо да не отидат до урните, също е показателен за очевидното обществено разочарование.

„Явно нещо не сме направили добре, след като хората не застават зад нас, както очаквахме. Ще се вслушаме в това решение. От грешките трябва да се извличат поуки. От утре се заемаме да проучим внимателно проблема, поставен ни от хората.” Това заяви в нощта след обявяването на резултатите президентът Фернандес.

Впрочем, такъв удар преживя и предшественикът му на поста Макри на изборите PASO през 2017-та – тогава също управляващата дясна коалиция претърпя разсипващ провал. Но Макри отвърна с пълна мобилизация в оставащите два месеца до тогавашните парламентарни избори, включително форсира задвижването на социални програми и увеличения на заплатите, които покри със спешно теглени заеми от МВФ. И успя до парламентарния вот да обърне тенденцията – спечели го. После продължи със заемите, но цялостният му неолиберален курс нямаше как да го изведе на печеливш терен, така че в крайна сметка загуби президентските избори през 2019-та, в които се бореше за втори мандат. В тях победи Фернандес. И наследи не просто камък, а цяла канара, увиснала на шията му – непосилното наследство на натрупаните от Макри дългове.

Първата задача на новото перонистко управление беше да ги преструктурира в  тежки преговори с МВФ. И едва се появи надежда са съживяване на икономиката – разрази се корона-кризата, която отново срина всичко надолу.

Така че аржентинците има защо да са недоволни. Те просто си остават все така гладни, както бяха по времето на Макри. За това има обективни причини, но гладният човек не мисли за тях, когато трябва да гласува – това е лайтмотивът на много от коментарите за резултатите от сегашния вот.

Още миналата година БВП падна с около 10%, а инфлацията скочи с 50%. Същевременно данните за нивата на бедност в страната не мърдат под 40%.

Фернандес и екипът му допуснаха и сериозни имиджови грешки насред пандемията, която в Аржентина е съпроводена със строги ограничителни мерки, а в определен етап имаше и недостиг на ваксини (при това сред населението там е налице силно желание за ваксинация, не като у нас…). На този фон се оказа, първо, че някои по-приближени до властта лица, включително журналисти, са получили предимство във ваксинирането, нарушавайки официално спуснатия регламент по приоритетни групи. Вдигна се скандал и Фернандес уволни здравния си министър заради това. Но последва втори шумен случай на драстично нарушение в антиковид-правилата, главни герои в който се оказаха самият президент и жена му. В разгара на най-суровите забрани за каквито и да е събирания на хора, за чието погазване е предвиден дори затвор съгласно указ, спуснат лично от държавния глава, „изтекоха” снимки и видеа от празнуването на рождения ден на първата дама на 14 юли т.г. в компанията на достатъчно многоброен приятелски кръг на президентската двойка, заради което Фернандес и съпругата му се оказаха драстични закононарушители. При това отначало президентът отричаше въобще да е имало празненство и чак след тиражиране на кадрите бе принуден да признае и да се покае. Но не отиде в затвора, както предполага собственият му указ… Този епизод определено допълни срива в доверието на настоящото управление и несъмнено също повлия за изхода на изборите PASO.

Сегашното гласуване подаде още един тревожен сигнал – че отдясно нараства и още по-крайна и агресивна тенденция от феновете на Макри. Става дума за аржентинската вариация на тръмпизма или по-близкия болсонаризъм. В град Буенос Айрес впечатляващите 13% взе формацията La Libertad Avanza („Свободата напредва”) на местния побратим на бившия американски президент Доналд Тръмп и на настоящия бразилски лидер Жаир Болсонаро – либертарианеца Хавиер Милеи. Превърнат в медийна звезда през последните години от редовните си участия из телевизии и радиа, в които сипе цветисти критики и по Макри, и по Фернандес, Милеи добива популярност и с предизвикателния си външен вид – буйна и вечно рошава коса, с която внушава бунтарски асоциации, макар че посланията му всъщност са ултрадесни. При наличното разочарование от Фернандес и при лошия спомен от Макри, очевидно доста аржентинци са изкушени от неговата „алтернатива” – и този уклон има всички шансове да се засилва.

Същевременно при сегашните избори бе отбелязано и нарастване на подкрепата за по-леви от перонизма формации – като троцкисткото обединение FIT-U („Фронт на левицата и работниците-Единство”), което на някои места успя да се класира на трета позиция, след JC и FT.

Наблюдателите вече гадаят как точно ще се заеме Фернандес да поправи онова „нещо”, което „явно не сме направили добре”, за да се опита да обърне сега очерталата се инерция и да предотврати вероятното си поражение на „референдумните” парламентарни избори през ноември. Тогава ще трябва да се обновят 24 от 72-те места в Сената и 127 от 257-те в Камарата на депутатите.

Смята се за предопределено вече, те президентът ще направи размествания в правителството, като най-вероятно с постовете си ще се сбогуват министрите на икономиката и на вътрешните работи. Но откъм левицата – и сред перонистите, и по-наляво от тях – звучат гръмки гласове и за по-решителни ходове. Включително за по-радикални стъпки по болната тема с външния дълг, който очевидно е неизплатим. Иска се сформиране на извънредна комисия, която да се заеме форсирано с този въпрос.

Настоява се също за въвеждане на данък за най-богатите фамилии в Аржентина, за удвояване на минималната заплата, за контрол над цените най-вече над продуктите от първа необходимост, за повишаване на таксите за износ на селскостопанска продукция и т. н. Ако Фернандес тръгне по такава пътека, може да си върне част от изгубените избиратели сред най-ощетените социално, но ще отблъсне други, от бизнес-средите, с които перонизмът, дори онзи, който минава за ляв, винаги е бил близък. Но пък ако продължава да стои разкрачен между тези два бряга, без да прави нищо, накрая неизбежно ще падне в пропастта, бутнат от някой като вече излетелия от телевизорите ултрадесен шоумен Хавиер Милеи…

БАРИКАДА

 

Авторски анализи