Ако беше се оказало вярно, на аржентинците щеше да им дойде много. Не стига, че най-голямата национална икона – легендарната закрилничка на „безризите” Евита Перон, навремето е била покосена от рак, ами сега страшната диагноза заплаши и втората най-популярна жена водачка в историята на Аржентина – току-що спечелилата втори мандат президентка Кристина Фернандес.
Драмата продължи 10 дни – от 28 декември, когато бе оповестена новината за установен при контролен преглед карцином на щитовидната жлеза на държавната ръководителка, до 7 януари, когато три дни след извършената й на 4 януари операция бе съобщено, че подробният анализ на изрязаното образувание не е открил наличие на ракови клетки.
Радостта на феновете на Кристина, дни наред изпълвали площадите в Буенос Айрес и обсаждали клиниката, където бе осъществена операцията, с плакати в нейна подкрепа и с колективни молитви за оздравяването й, се разплиска по латиноамерикански неудържимо. Ваканционният сезон (сега в Южното полукълбо е разгарът на лятото) най-после можеше да започне с леко сърце.
Черната десетдневка все пак си имаше и плюсове – прикова отново вниманието на света към „аржентинското чудо” и разбуди въпроси, все по-актуални на фона на сегашната финансова и икономическа криза в САЩ и Европа. Основният е как така точно 10 години след най-драматичното фалиране на държава от Втората световна война насам, сполетяло Аржентина през 2001-2002 г., днес тя се радва на годишен растеж от 9%, членка е на Г-20 като една от най-динамичните и влиятелни страни на планетата, а икономиката й се е разраснала с 54% за това последно десетилетие?
Отговорът опира до модела на управление, който няма как да бъде отделен от „човешкия фактор” – семейната двойка Нестор Кирхнер и Кристина Фернандес. Той бе президент на Аржентина от 2003-а до 2007-а, след което държавното кормило бе поето от нея – първият й мандат бе от 2007-а до 2011-а. Смяташе се, че на изборите през октомври м.г. може да се яви пак Нестор, но съдбата реши друго – той почина внезапно от инфаркт през октомври 2010-а. Така на събралата огромна вълна от национално съчуствие Кристина се падна да се кандидатира за втори мандат и тя го спечели с лекота още на първия тур. Получи 54% от гласовете, като остави далеч назад всички други кандидати. Класиралият се втори взе едва 11%.
Управлението на двойката вече е наричано „ерата К” (от фамилията на Кирхнер и името на Кристина). По-пунктуалните открояват „кирхнеризъм” и „кристинизъм” – като нов вид течения в голямата политическа традиция на перонизма.
Да, и Нестор, и Кристина са перонисти от „лявото крило” още от общото си следване по право през 70-е. Перонизмът е онова безподобно аржентинско движение, много разнородно по състав и ориентация на различните си поделения, което в най-общи линии следва идеите за социална справедливост и държавна закрила за бедните, лансирани и отстоявани навремето от генерал Хуан Доминго Перон и от неговата Евита. Официалното наименование на партията, наричана перонистка, е Хустисиалистка (от испанската дума за „справедливост” – justicia).
Та младите Нестор и Кристина са завладени именно от „хустисиализма” и стават студентски активисти. За Нестор е по-лесно. Просто момчето, родено през 1950 г. в далечния южен град Калафте в аржентинска Патагония, е израсло в семейство, което се прекланя пред Перон и Евита. Майката на Нестор е чилийка от хърватски произход (оттам и славянското му малко име) и предано следва бащата, който е с немски корени и е върл перонист. Във фамилията на Кристина, която е родом от град Ла Плата и е с испанско потекло, нещата са по-сложни – майката е перонистка, но бащата е радикал. На сватбата на Нестор с три години по-младата колежка Кристина през 1975 г. пламва лют политически скандал – родата на младоженеца запява перонитския химн, но таткото на булката кипва и спорът едва не стига до бой.
След военния преврат през 1976-а младото семейство живее и адвокатства в Рио Гайегос, административен център на родната за Нестор патагонска провинция Санта Крус. Там през 1977-а се ражда синът им Максимо, а 13 г. по-късно и дъщерята Флоренсия. Бруталната военна диктатура, продължила до 1983-а, оставя и до днес незарасналата рана с около 30 000 „безследно изчезнали” – предимно левичари, включително много перонисти, сред които и лични приятели и съидейници на Нестор и Кристина.
След връщането на демокрацията двамата продължават активните си политически изяви. Основават Сдружение „Хуан Доминго Перон” вътре в перонисткото движение. През 1989-а пламенната ораторка Кристина е избрана за депутатка в местния парламент на Санта Крус. Две години по-късно тя оглавява кампанията на съпруга си в изборите за губернатор на провинцията и Нестор побеждава. Той остава на този пост чак до кандидатирането си за президент през 2003-а. А тя междувременно – през 1995-а, е избрана за член на националния Сенат от Хустисиалистката партия. И бързо започва да блести на столичния политически небосклон със своята речевитост, с впечатляващите си социални проекти и с вкуса си към силния грим и изисканите тоалети.
90-е са годините на двата мандата на президента Карлос Саул Менем – и той уж перонист, но десен, фен на свободния пазар и претворител на крайния неолиберализъм. Приватизира каквото му падне, пуска МВФ да се разпорежда с националните финанси, въвежда валутен борд, приравнявайки аржентинското песо към долара, свива максимално регулационните функции на държавата. Резултатът е скок на външния дълг, спекулата и корупцията, бързо обедняване на населението, деиндустриализация на страната, пълна зависимост от международните финанси. Така се натрупват предпоставките, които в края на 2001-а довеждат до банкрута на Аржентина. Конкретният повод за рухването на страната е отказ на МВФ да предостави договорен вече заем на тогавашния президент Фернандо де ла Руа заради неизпълнение на предписания на Фонда. Следва панически отлив на капитали – около 14 милиарда долара или 20% от тогавашния БВП „изтичат” в чужбина. И икономическият министър Доминго Кавальо решава да ограничи драстично тегленето на банкови депозити от гражданите – до 250 песос на седмица. Настъпва още по-голяма паника, започват и улични бунтове, разграбвания на магазини. Държавата обявява, че няма да плаща външния си дълг. Властта се тресе. За броени седмици се сменят четирима президенти. Задържалият се най-дълго – перонистът Едуардо Дуалде, през 2002-а отменя валутния борд и девалвира песото, което поевтинява три пъти спрямо долара. Но така намалява и външният дълг, и персоналните дългове на граждани и фирми. Вярно, стопяват се и спестяванията. С депозит в песо, който преди дефолта е стигал за апартамент, след това едва може да се купи кола.
Такава е обстановката, в която през 2003-а Дуалде подготвя и президентски избори, лансирайки на тях като кандидат на перонистите почти неизвестния в Буенос Айрес губернатор на Санта Крус Нестор Кирхнер. По онова време далеч по-популярна е жената на Нестор – сенаторката Кристина Фернандес, спечелила си вече прозвището „патагонската пантера” с лютите си критики срещу неолибералния курс на Менем и сие. Когато Кирхнер се включва в надпреварата за президент, за мнозина той е просто „мъжът на Кристина” или „протежето на Дуалде”. Парадоксалното на онази кампания от 2003-а е, че другият основен кандидат е пак перонист, но десен – все същият велик комбинатор Менем. Преди балотажа обаче той се отказва от състезанието, защото става ясно, че всички други кандидати предпочитат да подкрепят неизвестния патагонец пред „аржентинския Ал Капоне”. Така Кирхнер става държавен глава със „служебна победа”.
Веднъж стъпил в „Каса росада” (президентския дворец), той бързо показва, че няма да се нагажда към никакви предишни схеми и системи, съумявайки в същото време да си осигури подкрепата на водещи структури в перонисткото движение. Изработва си собствен стил на управление и реформиране на държавата. Неизменна съратничка и помощничка остава жена му, която продължава да е сенаторка. Ренационализират се водещи сектори на икономиката, които да носят приходи в хазната, прилагат се социални стимули и субсидии за повдигане на жизнения стандарт и засилване на потреблението, което води до икономическо оживление, въвеждат се преференции за националния бизнес, създаващ работни места, контролната функция на държавните органи над финансовите операции и разпределението на националното богатство се засилва, акцентира се върху експортната ориентация на икономиката, разнообразяват се външнотърговските партньорства, сред които с особено внимание се ползват латиноамериканските съседи и Китай (предимно към тях е насочен масираният и доходоносен износ на автомобили и соя).
Една от най-решителните стъпки, предприети от Кирхнер, е еднократното и спестяващо лихви за около 1 млрд. долара изплащане на целия аржентински дълг към МВФ в края на 2005-а със средства от държавния резерв, както и прекъсването на отношенията с Фонда. Самият Кирхнер нарича този си ход „смяна на епохи”, обвинявайки МВФ, че дотогава е налагал на Аржентина „политика, спъваща растежа и пораждаща болка и несправедливост”.
Президентският мандат на Кирхнер съвпада с надигането на „лявата вълна” в цяла Латинска Америка, начело на която застават все лидери със сходни политически биографии – всичките са от поколението, преживяло ужаса на военните диктатури и безконтролния неолиберализъм. Решени са да докажат, че „един друг свят е възможен”. Пристъпват към изграждане на икономическа интеграция, базирана на принципите на солидарността и социалната справедливост. Нестор Кирхнер и Кристина Фернандес са активни радетели и участници в този процес.
Като сенаторка Кристина лансира и разработва цяла серия социални и образователни програми, стартирали още под президентството на мъжа й и продължили по-късно и през нейния първи мандат. Например, изплащането на помощи от по 50 долара за децата под 18 г. от бедни семейства. Или осигуряването на портативни компютри за всички ученици в училищата.
И Нестор, и Кристина споделят такава концепция за устойчивото развитие на обществото, която залага преди всичко на развитието на човешкия фактор. Двойката подхранва такива нагласи и в цялото общество, радвайки се на широк кръг от подкрепа сред най-различни слоеве. Ето например какво пише в този контекст авторитетният преподавател в бизнес-школата на Аржентинсикя католически университет Сенон Биагосч: „Необходимо е да се повишава качеството и количеството на човешкия капитал (като организация, труд и предприемаческа креативност), тъй като той в днешното общество на знанието и глобализацията вече е решаващ фактор в продуктивността и източник на богатство, по-важен от финансовия капитал и физическия капитал (природни ресурси, машини и оборудване)... Необходимо е да се отделя специално внимание на обучението по етика, за да се формират добри предприемачи и ръководители на фирми, способни да взимат решения, балансирани и хармонизирани между индивидуалния интерес и общото благо, отдадени на задачите си, честни, компетентни и пропити от социална чувствителност – тя е онази, която ще предотврати заслепяването им от любовта към богатството”.
В доминирана от подобни възгледи среда Нестор и Кристина успяват да спечелят симпатиите не само на най-бедните, чийто живот подобряват с директни субсидии, но и на загрижения за стабилността на страната бизнес, който също е „заразен” с афинитет към социалната солидарност.
Тези процеси се разширяват и задълбочават, когато след 2007-а президентската лента ляга на раменете на Кристина. „Звезда” в нейното правителство става назначеният за министър на икономиката Амадо Буду – рокер, рокаджия и възпитаник на известен с неолибералния си уклон аржентински университет. Идейно обаче Буду е в пълен синхрон с левия перонизъм. Предлага и прокарва национализация на частните пенсионни фондове, което позволява финансирането на други социални програми. Кристина го цени толкова високо, че го издига и за свой вицепрезидент при току-що започналия й втори мандат начело на държавата. Ето какво мисли много харесваният от младите аржентинци Буду: „Днешната световна криза е свързана с оттеглянето на държавата от данъчната дейност. Когато няма кой да отправя поглед към цялото, а се гледа само парцелирано, винаги някой сектор набъбва несъразмерно. Икономиката се върти около финансовата система, а трябва да се занимава повече с труда и инвестирането, за да може да е устойчива”.
За Кристина внезапната загуба на Нестор през октомври 2010-а е тежък личен удар. Но това буди силно съчувствие към нея, а и самата нея прави по-земна, по-близка до хората. Голяма подкрепа й оказват децата й – дъщерята Флоренсия, която прекъсва следването си в САЩ, където учи кино, за да е с майка си, и синът Максимо, който е „моторът” на едно мощно младежко движение в поддръжка на „ерата К”. Движението се нарича La Cámpora (по името на един от аржентинските президенти перонисти). То става главен организатор и на кампанията, окуражаваща Кристина в дните, докато още не се знае, че раковата диагноза ще излезе неверна.
Кристина нито за миг не допуска да се покаже притеснена от болестта. Тя дори се шегува в единствената си публична реакция, разказвайки как в телефонен разговор с венесуелския президент Уго Чавес се заканила, че ще му отнеме председателството на един бъдещ конгрес на латиноамериканските президенти, надвили рака. Чавес, който бе опериран в Куба миналата година от злокачествен тумор и още продължава лечението си, бе първият чуждестранен лидер, който се обади на аржентинската си колежка, за да я подкрепи. А идеята за въпросния конгрес била подхвърлена от бившия бразилски държавен глава Лула да Силва, който бе опериран от рак на ларинкса през октомври м.г. Противоракови операции преживяха също настоящата президентка на Бразилия Дилма Русеф и лидерът на Парагвай Фернандо Луго. След първоначалното оповестяване на диагнозата и на Кристина Чавес допусна в свое изявление, че е възможно САЩ да са усвоили технология за заразяване с рак, защото болестта сполетявала все леви латиноамерикански лидери. И предупреди да се пазят президентите на Боливия и Еквадор Ево Моралес и Рафаел Кореа. От Вашингтон се възмутиха от версията му.
Скоро след това се обади и мексикански ясновидец, който все пак предрече, че още двама държавни глави от Латинска Америка ще се разболеят от рак. Но че Кристина ще оздравее. Ден по-късно наистина лошата й диагноза беше отменена.
Очаква се до 20 януари Кристина Фернандес, сега замествана от вицето си Буду, отново да е в президентския дворец. Чака я отчет за ефекта от въведените ограничения в купуването на чужда валута, целящи да пресечат отново засилилото се напоследък изтичане на капитали в чужбина. Предстои й да укрепва баланса на третата най-бързорастяща икономика в света след китайската и индийската.
