Учудване от учудването. Това предизвиква реакцията на управляващите в Буенос Айрес перонисти и на част от противостоящата им класическа десница при оповестяване на резултатите от състоялите се на 13 август първични избори PASO, с които гласоподавателите определиха кандидатите за същинския вот за нов президент през октомври. Пръв с около 30% подкрепа се класира ексцентричният крайнодесен либертарианец Хавиер Милеи, който от години е любим гост в студиата на големите телевизии и радиа с предизвикателния си език, умопомрачителната си прическа и склонността си към скандали. Клоунското му поведение и „анархо-капиталистическата” реторика не само го превърнаха в медийна звезда, но му осигуриха и избиране за депутат през 2021 г. плюс справедливото прозвище „аржентинския Тръмп” или „аржентинския Болсонаро”. Същият този персонаж, отдавна спечелил широка медийна публика с нападките си към „кастата” на традиционните партии, срещу която обаче излиза с крайнодесни рецепти за пълно срутване на социалната държава и за освободен от всякакъв контрол неолиберализъм, сега всъщност закономерно изпревари именно „кастата” и събра внушителен брой гласове сред отчаяното от досегашните управления и от несвършващите кризи аржентинско общество. Наистина е учудващо на какво отгоре се чудят на успеха му точно силите, създавали от години хранителната среда за тези резултати. Както и из други географски ширини, така и в Аржентина явно политиците много обичат да живеят в свои уютни балони и да изпадат в стрес, когато променливи атмосферни условия ги пукнат. Каква точно бе аржентинската обстановка преди гласуването на 13 август, „Барикада“ вече подробно описа.
30-те процента на Милеи, разбира се, са обида за интелигентността на аржентинските избиратели, които винаги са се славели с една от най-високите политически култури в Латинска Америка. Но времената на новите технологии и на индустрията на зрелищата явно вече са отгледали повече по-невзискателни и плоски умове, способни да се забавляват от изцепките на Милеи и да възприемат неговите фантасмагории за контактьорство с вещици и телепатични съвети от покойното му любимо куче като достоверни методи за преборване на икономически кризи.
Всичко това е несъмнена диагноза за подкопано обществено здраве и напълно очакван ефект от гнева на широки маси избиратели, чувстващи се непредставени в традиционната политическа палитра. Истински удивителното е, че управляващите аржентински перонисти – а перонизмът е исторически феномен, мастодонтска формация с многобройни, често противостоящи си вътрешни течения и крила, винаги раздвоен между „отговорния бизнес” и социалните ангажименти – не си извадиха поука от изиграния пред очите им експеримент в съседна Бразилия с управлението на близнака на Милеи, Жаир Болсонаро. В Аржентина сега почти буквално се повтаря същият сценарий. Реакциите на учудване са нелепи. Трябва да си съвсем откъснат от политическите реалности, за да се учудваш. И да, истински учудващото е, че толкова опитна в политиката сила като перонизма допусна тази нелепица.
Учудващо е също защо перонистите се вторачиха в пъпа си и толкова се увлякоха в търсене на собствените си вътрешни баланси между крила и лобита, та да харесат за компромисна фигура и да предложат на избирателите като свой водещ кандидат-президент не друг, а министъра на икономиката Серхио Маса. Човек от вечното статукво, който заради поста си е един от политиците, събиращи най-много антипатия сред страдащите от трицифрената инфлация и напредващото обедняване аржентинци. Да, широко известно е, че голяма вина за икономическия срив носи предишното неолиберално управление на десния президент Маурисио Макри в периода 2015-2019 г., който отгоре на всичко тогава взе и прахоса гигантски заем от МВФ, овесен сега на шията на аржентинските данъкоплатци за поколения напред. Да, известно е също, че големи усилия за предоговаряне на дълга положи настоящото перонистко управление на президента Алберто Фернандес. Но постигнатото леко смекчаване на условията на Фонда далеч не облекчи живота на народа и не свали напрежението на недоволството.
На този фон Серхио Маса пак много постигна в сегашните първични избори – получи 21% подкрепа и така се нареди втори след Милеи.
Тук са необходими някои изрични уточнения. Доста световни информационни източници се увлякоха да посочват процентите, събрани при гласуването на 13 август от отделните политически партии и блокове. Това обаче е подвеждащо. Става дума все пак не за парламентарни, за президентски избори. И същественото са събраните от личностите на кандидатите проценти, а не сборът от процентите на различните кандидати в отделните формации.
Трябва да се има предвид, че гласуването в Аржентина е задължително и избирателите са санкционирани, ако не отидат до урните. Така че в първичните избори PASO, проведени в неделя, участваха всички избиратели и те гласуваха за всички кандидати, без значение кой от коя политическа тенденция е. Онези, които не харесват никой от претендентите, гласуваха с празна бюлетина или с „нула” – за такъв вот, впрочем, бе призивът на влиятелни групи от радикалната левица. Отчетено бе, че така са гласували около 6% от избирателите.
Още нещо важно в този контекст – макар че гласуването е задължително, избирателната активност в първичните избори на 13 август бе необичайно ниска за Аржентина: 70 процента. В Буенос Айрес беше още по-ниска – 60 процента. Тоест 30 (40) процента от избирателите са се чувствали толкова непредставени от предлагащите им се кандидати, че дори са предпочели глоба пред участие.
Това пък на свой ред засилва и енигмата около предстоящото на 22 октомври същинско гласуване за президент. Дали тези неучаствали 30 процента ще се включат тогава, след като вече са видели получилото се сега съотношение на силите, и ако да, накъде ли биха наклонили везните?
Но да се върнем към сегашните проценти. И така, Хавиер Милеи бе единствен кандидат на своята формация „Свободата напредва” – и персонално събра въпросните си 30% подкрепа.
Перонисткото обединение „Единство за родината” бе издигнало кандидатурите на Серхио Маса и на младия социален активист Хуан Грабоис – който априори бе възприеман повече като фигурант, призван да привлече младежки гласове и после да ги прелее към лансирания като фаворит Маса. И наистина, в крайна сметка Маса бе определен за кандидат на перонистите със своите 21%, а отпадналият Грабоис му обеща собствените си малко под 6%. Ето тук някои информационни агенции правят подвеждащото обобщение, че перонисткият блок е взел общо 27%. Аритметично е така, ако се съберат процентите на Маса и Грабоис. Но фактологично на избори отива само Маса със своите 21%.
Същото събиране се упражнява от същите източници и спрямо коалицията на класическата десница „Заедно за промяна”, доминирана от „макризма” (неолибералната линия на бившия президент Маурисио Макри). Съобщава се, че тя е взела общо 28% – и се поставя на второ място след Милеи. Обаче същинските резултати трябва да се отчитат все пак по личности. И тогава излиза, че утвърденият претендент на дясната коалиция се е класирал не втори, а трети. „Заедно за промяна” издигна двама кандидати – и двамата дори още по-непопулярни сред аржентинците, отколкото перониста Маса. Едната дясна кандидатка бе Патрисия Булрих, бивша министърка по сигурността при мандата на Макри, която си записа тлъсти черни точки с няколко шумни случая на насилие, репресии и физическа разправа от страна на силите за сигурност, останали ненаказани. Другият кандидат бе десният кмет на Буенос Айрес Орасио Родригес Лараин, също събрал много недоволство с антисоциалната си политика и с разрасналата се престъпност в столичния мегаполис. Гневът срещу него бе допълнително заострен след две знакови убийства в навечерието на вота на 13 август – на 11-годишна ученичка и на известен ляв активист. В крайна сметка Булрих получи малко под 17% и бе определена за кандидатка на „Заедно за промяна”, отивайки с процентите си на трето място след Милеи и Маса. А Лараин, който взе около 11%, отпадна. Изкуственият сбор от 28% в случая не важи при класирането на кандидатите.
Наистина, в коментарите си пред медиите в следизборната нощ Серхио Маса заяви, че аржентинското политическо пространство се е разделило на три приблизително равни части – имайки предвид тъкмо сборните резултати на кандидатите на перонистите (27%) и традиционната десница (28%), съотнесени към 30-те процента на Милеи. Но повечето сериозни анализатори обръщат внимание, че това са много аморфни данни и доста условни обобщения, тъй като никога електоратът, избрал една или друга личност, не се прелива автоматично към друга, препоръчана от загубилия му фаворит.
Също така далеч не се знае доколко категоричен в избора си ще остане електоратът на самия Милеи, след като вече е ясна цялостната получила се картина. Като се има предвид, че „анархо-капиталистът” очевидно е събрал и доста ирационален, спонтанно протестен вот, осмислянето на резултатите може да доведе до ново преливане на симпатиите. От друга страна, несъмненото е, че въпреки всички крясъци на Милеи срещу „кастата”, той с радост ще приеме подкрепата на дясната „каста” (с която са от едно тесто), ако след гласуването на същинските избори на 22 октомври му се наложи да отиде на балотаж с Маса на 19 ноември.
Разбира се, перонистите също ще се постараят да мобилизират максимално не само своите редици, но и всички сектори от центъра до крайната левица. Няма съмнение, че акцентът ще е върху всички онези социални щети, които допълнително ще понесат аржентинците, ако победата отиде било при Милеи, било при Булрих. Върху това Серхио Маса акцентира и в речта си на следизборния перонистки митинг. Той изтъкна: „Изправени сме пред спора дали отиваме към страна, отворена безкритично към вноса или отстояваща националната индустрия; дали отиваме към платени университети или ще продължим с обществените университети; дали ще се върне частната система за пенсиониране или ще продължим с безплатните лекарства и с повече гъвкавост при пенсионирането; дали отиваме към пазар на труда с повече права или с по-малко; дали ще бъдат отменени или не платените отпуски, бонусите и колективните трудови договори; дали ще имаме достойни трудещи се или ще осъдим народа си да е роб”.
Маса се постара да подхрани и оптимизма на привържениците си и с неизбежен за аржентинския натюрел футболен хъс. Той увери: „Остава ни още второто полувреме, продълженията и дузпите. Ще се борим до последния момент, защото сме убедени, че в бъдещето на Аржентина трудът, производството и защитата на нашите права трябва да бъдат ценности, които няма да се променят”.
На свой ред еуфоричният Милеи също превърна празничния си следизборен митинг в трибуна за ултрадесните си постулати. Той заяви например: „Социалната справедливост е дефект”. И още: „Край вече на зловредната практика, че там където има потребности, трябва да има и права”.
Феновете му го приветстваха със скандирания „Кастата я е страх” и „Да си ходят всички”.
Милеи ги насърчи със слово, от което стана съвсем ясно, че мишената на неговата настървеност не е цялата политическа „каста”, която логично би трябвало да включва и „макризма”, не е дори общо перонизмът, а конкретно „кирхнеризмът”. Така в Аржентина наричат политиката на широки социални програми, упражнявана по време на президента перонист Нестор Кирхнер (2003-2007 г.), починал през 2010 г., и на президентствалата след него в продължение на два мандата негова съпруга и днешна вицепрезидентка Кристина Фернандес де Кирхнер. Ето какво каза Милеи: „Тези избори не само ще сложат край на кирхнеризма, но и на паразитната, нагла, ненужна каста, която кара страната да потъва”.
Редом до Милеи, който не е женен, на митинга беше сестра му Карина, най-близкият му човек и основен двигател на деловите въпроси в кампанията му, включително на финансирането. Още миналата година се появиха твърдения, че тя продавала на желаещи кандидат-депутатски места от формацията „Свободата напредва” срещу 50 000 долара. Трябва да се има предвид, че ако в досегашния парламент партията на Милеи имаше само трима депутати, един от които самият той, сега ще има 41. А в Сената, където въобще не беше представена, получава 8 кресла.
Съответно перонистите ще имат 96 депутата и 35 сенатора, а „макристите” – 107 депутата и 27 сенатора.
Маурисио Макри също присъства на следизборния митинг на своята коалиция „Заедно за промяна”, за да окуражи Булрих в горчивото ѝ лансиране като кандидат-президентка – защото малцина се съмняват вече, че тя ще е аутсайдер на вота на 22 октомври, където очевидно основният сблъсък ще е межу Милеи и Маса. Думите, изречени от Макри на митинга, показват, че тази уж класическа десница вече се вижда едно цяло с ултрадесния Милеи в общия устрем срещу перонизма. Макри каза: „Като съберем полученото от Хавиер Милеи и от нас, получаваме огромно количество аржентинци, изискващи толкова дълбока промяна, колкото никога не е имало в Аржентина”.
Междувременно към Милеи вече се сипят и поздравления от негови чуждестранни съмишленици като например лидерите на крайнодесни партии в Испания и Чили Сантяго Абаскал и Алехандро Каст.
Но пък Уолстрийт е притеснен от възможна дестабилизация на Аржентина покрай втурването на Милеи във върхушката на аржентинската политика, твърди агенция „Блумбърг”, цитирана от аржентински медии. Тревогата идва от прекалената ексцентричност на либертарианеца, който нееднократно се е заканвал, например, че ако вземе властта, ще въведе долара като официална валута в Аржентина и „ще подпали Централната банка” на страната.
Ето едно от мненията на инвеститори, споделени пред „Блумбърг”: „В страна като Аржентина с 40-процентна бедност едно значително увеличаване на безработицата и/или разрастване на неформалната икономика би засилило огъня под вече нажежената тенджера под налягане. Социалните вълнения могат да достигнат нива, подобни на онези от началото на 2000-те години, поставяйки нови рекорди по рискове за инвеститорите – в политическата сфера, сигурността и социалното равновесие”.
В повечето цитирани в този обзор мнения се акцентира, че резултатите от предстоящите на 22 октомври избори за нов президент изобщо не са предопределени и че те ще са „отворени” за всякакви развития. Голямо внимание се обръща на фактора с 30-те процента неучаствали в сегашното предварително гласуване. Ако на 22 октомври те решат да се включат, могат да произведат съвсем непредвидим обрат. Между редовете на тези пожелателни прогнози доста ясно прозира притеснението на Уолстрийт от шарлатанина Милеи и надеждата, че все пак няма да стане президент. Не, че там харесват перонистите. Насърчението им е към мобилизиране и реванш на близките им, понятни и вече изпробвани във властта „макристи”.
Либертарианецът обаче вече е в атака, за да убеди големите пари на Север, че именно той е техният човек. Даде и специално интервю, за да обясни как смята да общува с МВФ и откъде ще изцежда средства за изплащане на грамадния дълг на Макри: „МВФ няма да има проблеми с предвидената от нас програма, защото ние предлагаме дори още по-големи бюджетни орязвания, отколкото иска самият Фонд”.
И още малко от възгледите му: „Програмите за безработни увеличават безработните, програмите за намаляване на бедността увеличават бедността. За тези изкуствено създадени права някой трябва да плаща. А щом някой трябва да плаща, така се посяга на собствеността и свободата на други хора. Резултатът е още по-лош”.
Дано все по-внимателно го слушат и онези, които си поиграха на протестен вот с бюлетина за него. Също и неучаствалите сега, и гласувалите в бяло или с „нула”. А на 22 октомври да гласуват с главите си, не със справедлив, но сляп гняв, от който да спечели убиецът на социалната политика Милеи. Аржентина не заслужава това навръх 40-годишнината от възстановяването на демокрацията си.
