Един и същи кошмар е мъчил Нийл Уилкинсън почти всяка нощ десетилетия наред. Връщал го е все към случилото се на 27 май 1982 г. Аржентинско-британската война за Фолклендските (Малвинските) острови е в разгара си. Нийл е на 22 години. Служи като корабен артилерист на британския ескадрен миноносец Intrepid („Храбри”). В небето се появява вражески аржентински изтребител Skyhawk. Само преди два дни пак такива самолети са атакували друг британски миноносец – Coventry, при което са загинали 19 моряци. Нийл няма време дълго да мисли. Цели се в изтребителя и стреля с оръдието. Уцелва го. Самолетът пада някъде върху близките острови, оставяйки дълга следа от черен дим във въздуха. И кървава диря в душата на Нийл, който оттук нататък всяка нощ, щом затвори очи, ще се терзае, че е станал убиец – погубил е аржентинския пилот... Знае, че е защитавал кораба си, но все пак не може да преодолее болката, че е причинил смъртта на друго човешко същество.
Това продължава до 2007-а, когато Нийл попада на документален филм по повод 25-годишнината от Фолклендската (Малвинската) война. В него е включено интервю с вече пенсионирания някогашен полковник от аржентинските ВВС Мариано Веласко. Той разказва как на 25 май 1982-а, когато е бил 33-годишен пилот, участвал в атаката по Coventry. А два дни по-късно бил свален от британската противовъздушна отбрана, прелитайки над друг неприятелски кораб. Самолетът му паднал на островите, но той успял да се катапултира. С ранено коляно му се наложило да броди 16 км из крайантарктическата островна пустош, докато достигне човешка обител, откъдето дал сигнал за помощ и бил спасен от своите.
За Нийл тези кадри са истински катарзис. Той разбира, че това е „неговият” пилот. „Аз бях единственият, стрелял по аржентински самолет на 27 май,” обяснява той днес пред ВВС. Съпоставяйки дати и факти, той с радост се убеждава, че в крайна сметка не е причинил гибелта на аржентинеца. Заживява с мисълта да се срещне с по чудо спасилия се вече бивш враг. Специално пътува до Фолклендите (Малвините) и издирва точното място, където се е разбил изтребителят на Веласко. „Бе странно усещане да видя всичките тези парчета от самолета, пръснати и до днес там, и да изпитвам облекчението, че пилотът все пак е успял да се спаси”, обяснява Нийл пред ВВС.
В крайна сметка двамата се срещат сега, точно в навечерието на 30-годишината от войната, започнала на 2 април 1982 г. Мариано Веласко кани Нийл Уилкинсън в своя дом в Аржентина. Двамата се прегръщат сърдечно вече като приятели и сядат край масата с традиционното аржентинско asado (печено). „Добрите войници трябва да са способни да си прощават. Пък и какво им пречи да се сприятелят?” – казва усмихнатият Мариано пред ВВС.
Все пак, въпреки днешното помирение, Мариано и Нийл запазват позициите си по болния въпрос на коя държава трябва да принадлежат Фолклендските (Малвинските) острови. Нито единият от двамата не е променил мнението си. За Мариано архипелагът, разбира се, е аржентински. За Нийл – британски.
Темата е крайно парлива и на държавно ниво. Днешните власти в Буенос Айрес, които отдавна са се дистанцирали от някогашната аржентинска военна хунта, започнала войната през 1982-а, активно настояват въпроса за суверенитета да стане предмет на преговори под егидата на ООН. Още от 1965 г. е налице резолюция на световната организация, настояваща в контекста на процеса по деколонизация точно за преговорен процес. През годините тя е последвана от цяла серия други документи в същия дух. Великобритания обаче отказва категорично, аргументирайки се, че липсва предмет за преговори, тъй като населението на Фолклендите (Малвините) иска да остане под британска корона и следователно принципът на самоопределение е спазен.
Историческата истина е, че 1833 г., в суматохата след извоюването на независимостта на Аржентина от испанската корона, Великобритания си присвоява притежаваните допреди това от Испания острови и прогонва тогавашното им испаноговорящо (аржентинско) население, настанявайки там британци. Така че според аржентинското ръководство в случая не може да се приложи принципът на самоопределение, защото съставът на жителите е формиран изкуствено и защото съобразяването със създадената реалност би означавало „нарушаване на националното единство и териториалната цялост на Аржентина”.
В момента напрежението между Лондон и Буенос Айрес по фолклендската (малвинската) тема е стигнало доста високи градуси. Великобритания проведе военни маневри край островите, разположени на 13 000 км от британските и на 500 км от аржентинските брегове. В тях участва и британският престолонаследник принц Уилям, което бе възприето от аржентинската страна като „провокация”. Още повече изнервяне в Буенос Айрес предизвика обявеното изпращане към горещата зона на Южния Атлантик на супермодерния британски ескадрен миноносец Dauntless („Безстрашни”), който ще смени патрулирала там досега фрегата. Към него се присъединява и ядрена подводница. Аржентина алармира ООН, че Великобритания милитаризира района около спорните острови. Освен това чрез специална декларация на външния си министър Ектор Тимерман пред срещата за ядрена сигурност в Сеул Аржентина изрази своята и на Бразилия тревога от липсата на категорични гаранции, че Южният Атлантик ще остане зона, свободна от ядрено оръжие.
Буенос Айрес от своя страна предприе серия остри мерки, сред които организиране на общ бойкот на латиноамериканските държави срещу влизане в техни пристанища на кораби със знамето на Фолклендите (Малвините). От Лондон премиерът Дейвид Камерън обвини аржентинските власти в „колониализъм” заради настояването им да се преразгледа статута на спорните острови, което незабавно предизвика министър Тимерман да репликира: „Хората се смеят като четат това. Никой не разбира как страната, която бе символ на колониализма през ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ век, включително и през ХХ, може да обвинява в такива неща друга страна, която сама е била жертва на колониализма.”
Страстите се подклаждат и от напредващите британски разработки на богатите находища от нефт и газ в шелфа на островите. За разширяването им в края на миналата година в района бе инсталирана и нова нефтена платформа, която допълнително подразни Аржентина.
Експлоатацията на петролните запаси на архипелага започва още през 1998 г. и постепенно се разраства, осигурявайки внушителния местен бюджет от 55 млн. евро годишно. Разбира се, той гарантира доста добър живот на онези 3140 души, предимно риболовци, които живеят на островите. И подклажда желанието им да останат под властта на британската корона. Статистиката сочи, че 61,3% от тях са родени на островите, 29% - във Великобритания, 6,5% са чилийци и 2,6% са испанци. Само аржентинци там вече няма. Но пък на близкия континентален бряг има – и всички те си искат Малвините.

Поглед от София

Без да взима страна по аржентинско-британския конфликт, за преговори по спора в Южния Атлантик се обяви сформираната в София „група за подкрепа” от 15 изявени българи – университетски професори, депутати, общественици, бизнесмени и т.н. Сред участниците в групата са професорите от СУ „Св. Кл. Охридски” Христо Пимпирев, Искра Баева, Евгения Калинова, Иван Кънчев, Драгомир Драганов, депутатите Андрей Пантев и Светлин Танчев, треньорката Нешка Робева, кардиологът Иво Петров, шефът на „Юнион клуб” Христо Куртев и др.
На темата за ситуацията около Фолклендските (Малвинските) острови бе посветена и специална конференция в СУ „Св. Кл. Охридски”, която бе открита от проф. Искра Баева. Аржентинският посланик у нас Гийермо Асрак запозна студенти и преподаватели с историята на спора. Посланикът се спря нашироко и на 80-годишната история на българо-аржентинските дипломатически отношения. Аржентина е латиноамериканската страна с най-голяма българска общност. Тя е и третата държава извън Европа след САЩ и Иран, с която България установява дипломатически връзки. Контктите ни и в икономиката, и в културата са многостранни и активни. Особено ефективно е сътрудничеството ни по линия на Антарктида, за което говори и председателят на Антарктическия институт праф. Пимпирев – един от координаторите на „групата за подкрепа” по фолклендския (малвинския) въпрос. Той подчерта неоценимата подкрепа, оказвана от Аржентина на българските антарктически експедиции.