В Аржентина отдавна се знае - когато народът излезе по улиците, на власт идват или перонистите, или военните.
Засега дойдоха перонистите в лицето на временния президент Адолфо Родригес, който трябва да подготви извънредните избори на 3 март. Въпросът е кой ще ги спечели, а и дали няма да ги изпревари някое вече многократно репетирано в тази страна по-радикално решение.
Всичко, което сега става в Аржентина, вече сме го виждали пак там поне два пъти за последните 30 години. Първо през 1976-а, когато овдовялата втора съпруга на аржентинската легенда Хуан Доминго Перон - Мария Естела Мартинес да Перон, бе пуснала юздите на икономиката, управлението и гигантските злоупотреби в ръцете на довереника си и глава на няколко министерства Хосе Лопес Рега. Резултатът - финансова криза, улични боеве и... военен преврат.
Генералите въведоха железен ред и останаха на власт 6 години, по време на които избиха и вкараха в списъците на безследно изчезналите над 30 000 души. Паднаха след безумна война с Великобритания за никому ненужните Малвински (Фолклендски) острови и в резултат на залялата в началото на 80-те години Латинска Америка вълна на връщане към демокрацията.
Първото управление след диктатурата на президента Раул Алфонсин също завърши през 1989 г. в подобни на днешните конвулсии - замразени банкови влогове, бунтове на празните тенджери, разграбване на супермаркети... Е, по онова време имаше и петцифрена инфлация, а сега няма. Защото явилият се на смяна на Алфонсин перонист Карлос Саул Менем въведе валутен борд, върза националната валута за долара, укроти инфлацията и върна на аржентинците самочувствието, че живеят в нормална държава.
Направи го впрочем не лично Менем, а сръчният му министър първо на финансите, а после на икономиката Доминго Кавальо. Същият, когото повикаха като икономически ас и в екипа на наследилия Менем на президентския пост Фернандо де ла Руа. Същият, когото наричаха "баща на аржентинското икономическо чудо". Същият, когото сега проклинат из улиците на Буенос Айрес, Росарио, Кордоба, Мендоса и чиято оставка на 20 декември бе посрещната сред тълпите с шампанско от разбитите магазини. Впрочем реалното управление де факто бе наистина у Кавальо, за което сочи и фактът, че на неговата оставка се радваха повече, отколкото на последвалото оттегляне от поста и на безличния президент Де ла Руа.
Ретроспекциите подсказват два възможни варианта за спасител на закъсалата пак Аржентина. Единият е винаги готовият за нов мандат Менем. Той бе пуснат от домашен арест в самото навечерие на сегашните вълнения след проточило се следствие по обвинение в контрабанда на оръжие за Еквадор и Хърватия в средата на 90-те. И още на следващия ден след излизането си на свобода прокламира, че държавата изпитва остър дефицит от лидери, поради което лично той пак ще се хвърли да я спасява като кандидат за президент в изборите през 2003 г.
Главоломните събития обаче за негова радост му дават шанса да вземе своя реванш още сега. Макар и вече 71-годишен, вечният плейбой кипи от енергия, ходи навсякъде с новата си 36-годишна руса съпруга и някогашна "Мис Вселена" Сесилия Болоко и не е загубил умението си да наелектризира тълпите с емоционални популистки речи в стила на легендарната Евита Перон. Менем има наистина големи шансове да спечели наложителните след оставката на Де ла Руа извънредни избори.
Има обаче и едно "но". Все пак черният сега за всички аржентинци Кавальо, който им замрази влоговете и оряза заплатите, е много повече обвързан с двата досегашни мандата на Менем, отколкото с недовършения на Де ла Руа. Отгоре на всичко Кавальо също е подследствен по скандала с незаконния износ на оръжие за Еквадор и Хърватия. За Менем ще е доста сложно да се отърве от сянката му.
Истината изисква да се отбележи, че Кавальо бе повикан в екипа на Де ла Руа едва преди 7 месеца, когато икономиката вече беше достатъчно забатачена и безработицата беше стигнала 18%. Ходът му със замразяването на влоговете и орязването на заплатите доведе до взрив, но той наистина нямаше друг избор.
Така или иначе аржентинците не искат и да чуят за Кавальо и вместо да залагат на обвързания с него Менем, могат да изберат другия многократно изпробван в историята им вариант - униформеният. Въпреки кошмарните спомени от последната военна диктатура и раните, които тя остави в толкова осиротели семейства, сегашната криза определено поражда жаждата за твърда ръка и ред. Може би нещо в стила на първото управление на Перон, тогава още млад полковник с Евита до него - най-романтичната тръпка в аржентинската история.
Новият полковник впрочем може да изкласи и от уличната армия - така наречения Народен фронт за борба с бедността, който оглави протестите и тия дни дори организира свой плебисцит. Участвалите в него одобриха "алтернативна социална и икономическа програма за преразпределение на богатствата".
Въпросът е доколко тази програма ще се окаже по вкуса на МВФ и САЩ, без чийто мощен гръб едва ли някой сега е в състояние да оправи Аржентина. Ако те заложат на сегашния временен президент Адолфо Родригес, може да се стигне до вътрешнопартиен взрив при перонистите, защото Менем няма лесно да миряса, ако го пренебрегнат. И изборите може просто да бъдат изпреварени от поредния военен преврат.