Лявата вълна в Латинска Америка изненадва Буш в гръб


Докато САЩ се заплесват по антипатичните им Ирак и Северна Корея, в "задния им двор" - Латинска Америка, ново едро габърче се търкулна в тексаските ботуши на Джордж Буш. Към бодливата компания на кубинеца Фидел Кастро, венецуелеца Уго Чавес и еквадореца Лусио Гутиерес се присъедини и "новият Алиенде" - левичарският профсъюзен кумир Луис Инасио Лула да Силва, който на 1 януари официално встъпи в длъжност като президент на "латиноамериканския локомотив" Бразилия.
На тържествата в бразилската столица се събраха ентусиазирани народни тълпи и антиглобалисти, които развяваха червени знамена и портрети на Че Гевара. Сред официалните гости на Лула пък тържествуващо сияеха Кастро и Чавес.
Венецуелецът, който през пролетта оцеля след инспириран от САЩ пуч, а сега е стиснат в клещите на продължаваща втори месец обща стачка, получи уверения за подкрепа от новоизпечения си бразилски колега. Впрочем, още преди да встъпи в длъжност, Лула успя да удари рамо на Чавес, като в края на декември му прати бразилски петрол и така даде глътка живот на колабиращата заради стачката в петролния сектор венецуелска икономика. Ако Чавес успее да се удържи на власт с помощта на Лула, това ще е доста дразнещ сигнал за САЩ и моментално ще циментира бразилеца в графата им "нежелан и опасен".
57-годишният ветеран от бразилските профсъюзни барикади, който сега поема най-голямата латиноамериканска държава, и без венецуелските си забежки е достатъчно предизвикателство за американското спокойствие в "задния двор".
Без никога да е бил комунист като най-големия от шестте си братя, Лула съсредоточава в личността, политическата си кариера и социалната си база всичко онова, което през 60-те и 70-те години обвърза леворадикалните движения в Латинска Америка с комунизма.
Той е

РОДЕН СРЕД ИСТИНСКИ ПРОЛЕТАРИИ

в Гаранюнс, щата Пернамбуку. Вижда баща си едва 5-годишен - дотогава главата на многолюдното семейство осигурява прехраната с каквото дойде в промишления гигант Сау Паулу. Когато малкият Лула става на 11 години, цялата фамилия се мести в Сау Паулу. Там момчето работи последователно като помощник в бояджийница, телефонист и ваксаджия. 4 години по-късно е взет на обучение за стругар в Националната служба.
В края на 60-те влиза в синдиката на металургичните работници в Сау Бернарду ду Кампу. Батко му - Фреи Шику, пък става член на Бразилската компартия. Лула не стига чак дотам, но братските напътствия бързо радикализират възгледите му и го надъхват за профсъюзни баталии.
През април 1980 г. Лула оглавява най-голямата стачка, продължила 41 дни, разпространила се в целия щат Сау Паулу и обхванала 270 000 наемни работници. Работническият водач е арестуван и прекарва 31 дни в предварителния арест, след което военен съд (тогава Бразилия се управлява от военни) го осъжда на 3,5 години затвор. През същата година Лула основава своята Работническа партия, която бързо започва да набира мощ като

АЛТЕРНАТИВА НА ДОТОГАВАШНАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА

с призиви за социална справедливост.
През 1983 г. заедно с други синдикалисти той създава и Единната работническа централа, която отхвърля действащото трудово законодателство, прието още в края на 60-те години при диктатора Жетулиу Варгас. През 1986 г. печели депутатско място във федералната Камара на депутатите и участва в Учредителното събрание, гласувало провеждането на първите свободни избори за президент на републиката след 29 години военни режими. През 1989 г. Лула стига до втория тур на президентските избори със 16 милиона гласа, но губи с разлика от 6% в полза на Фернанду Колор ди Мелу, свален по-късно при скандал за корупция.
На изборите през 1994 г. Лула води месеци наред в сондажите, но е победен от Фернанду Енрике Кардозу на първия тур. През 1998 г. е победен пак от Кардозу.
Докато най-после - на 27 октомври м.г. - триумфира със смазващите 63% от гласовете над поредния си съперник - социалдемократа Жозе Сера.
Победата му веднага вдъхнови медиите за

АНАЛОГИИ СЪС СОЦИАЛИСТА САЛВАДОР АЛИЕНДЕ,

който стана президент на Чили през 1970 г. също с демократични избори, но 3 години по-късно бе свален и убит при кървав военен преврат, открито инспириран от САЩ.
Прилики наистина има. Най-съществената и може би най-провокатиращата към драматични пророчества е, че Лула, както Алиенде навремето, успя да спечели президентските избори, но не успя да си осигури мнозинство в парламента. Точно както и в чилийския случай, той има на своя страна едва една трета от гласовете в Конгреса. "При това положение Лула може да изпадне в изкушението на Алиенде - да реши да управлява без подкрепата на Конгреса," писа испанският в. "Ел паис". Този подход обаче "изяде главата" на чилийския предтеча на Лула. Вбесена от радикалните му декрети, опозицията блокира правителството на Алиенде със стачки и демонстрации и накрая пусна военните да съвршат най-мръсната работа.
Подобен сценарий още преди Алиенде бе разигран и с най-левия допреди Лула бразилски президент - Жоао Гуларт, управлявал от 1964 до 1968 г. и също свален от военните. "Предпочитаните от него методи бяха плебисцитите, блокадите и организирането на масови демонстрации, които имаха за цел да окажат натиск върху Конгреса отвън и да предизвикат разпускането му," припомня "Ел паис". Резултатът бе пак военен преврат.
Нещо подобно става и сега във Венецуела. С тази разлика, че самият скаран с опозицията и с американците Уго Чавес е бивш военен и поне засега държи по-голямата част от армията на своя страна.
Макар и да му обеща подкрепа, по-възрастният, а и по-обиграният в политиката Лула у дома си със сигурност ще се помъчи да избегне конфронтация с опозицията и с парламента. Няма съмнение, че той си е извлякъл поуки от горчивия опит и на Гуларт, и на Алиенде, и на Чавес.
Въпреки прочувствените си обещания да осигури на всички бразилци "закуска, обяд и вечеря", Лула ясно си дава сметка за деликатната икономическа и външнополитическа ситуация, в която е Бразилия, и затова непрекъснато прави уговорките, че промените "няма да станат за един ден".
Той определено

ЩЕ ПАЗИ ПОВЕДЕНИЕ ПРЕД МВФ,

който през лятото обеща безпрецедентен заем от 30 милиарда долара за съвземане на поразената от криза бразилска икономика. Ясно е, че заемът може и да не бъде отпуснат, ако Лула прекали със социалните си ангажименти и раздразни мощните финансово-промишлени колоси.
Ролята на балансьор явно е отредена на вицето на Лула - милиардера Жозе Аленкар, собственик на голямата текстилна компания "Котеминас". Пред избирателите Аленкар афишираше произхода си - от обикновено семейство - и репутацията на съвременен предприемач, който е чувствителен към социалните нужди на работниците. Във властта обаче най-вероятно ще се прояви повече другото му лице - на делови мъж, който умее да управлява и голяма фабрика, и голяма държава, и големи пари. А това не винаги е в хармония със социалните обещания.
Ако въпреки всичко Лула се хлъзне по пистата на популизма и продължи да си другарува с неприятни на Вашингтон лица като Кастро и Чавес (еквадорецът Гутиерес - макар и наричан "клонинг на Чавес", засега е прекалено дребна риба за северната акула), контрамерките ще са крайно рискована работа. Бразилия не е Чили, нито Венецуела. Не е вече и Бразилия от 1964-а. Едно днешно дестабилизиране на "латиноамериканския локомотив" би довело до сътресения с непредвидими последици за икономиките на Южния конус и на цяла Латинска Америка, повечето от които са тясно обвързани с бразилската. Такова дестабилизиране би могло да погребе и лелеяната от САЩ идея за общоамериканска безмитна зона, за чието осъществяване те досега много разчитаха тъкмо на Бразилия.
Другата беда е, че последното десетилетие де факто

ПРОВАЛИ В ОЧИТЕ НА ЛАТИНОАМЕРИКАНЦИТЕ

т.нар. "Вашингтонски консенсус", който наблягаше на свободната търговия и на свободните пазари. Той направи богатите на този континент още по-богати, а бедните - още по-бедни. И отвори пътя на нова спирала в радикализирането на обществените настроения.
Затова на Буш ще му бъде много трудно да изтръска латиноамериканските габърчета от ботушите си. По-добре е да свиква с тях. Идат и избори в Уругвай...

Авторски анализи