За Джордж Буш едва ли е много здравословно да запретва ръкави за бой с Иран и да се разсейва за дуела, който му се пече в гръб – с олевялата Латинска Америка. Тази седмица подгряването за сблъсъка доста покачи градуса.
Първо милионите латиноамерикански имигранти в САЩ изпълниха заканата си и навръх 1 май масово не излязоха на работа по американските ферми, закусвални, фабрики - в знак на протест срещу отдавна оспорван законопроект, който превръща нелегалното проникване на щатска територия в престъпление и постановява експулсирането на “престъпниците”.
Паралелно на бойкот го удари и Мексико – страната, откъдето най-често и най-лесно латиносите щурмуват “американската мечта”. Точно на 1 май там бе обявен общонационален “Ден без гринговци” и отказ да се купуват американски стоки. Протестно шествие мина покрай посолството на САЩ и завърши със зрелищен митинг на централния площад “Сокало” в мексиканската столица, на който енигматичният лидер на Сапатистката армия за национално освобождение субкоманданте Маркос призова: “Да експулсираме от Мексико капиталистите, включително североамериканските!” След два месеца в страната предстоят избори и прогнозите са за победа на левицата, макар и по-кротката от Маркос.
Първомайски привет на Буш отправи и триото на най-стресиращите го латиноамерикански лидери – кубинеца Фидел Кастро, венецуелеца Уго Чавес и боливиеца Ево Моралес. Точно в навечерието на борческия трудов празинк те се събраха в Хавана и подписаха помежду си “договор за регионално сътрудничество и търговия”. Пактът нееднозначно дава заявка не само за икономическа интеграция между трите най-леви управления в Латинска Америка, но и за политическо париране на влиянието на САЩ в региона.
Прекият му резултат беше обявената от Ево Моралес още на следващия ден след връщането му от Куба в Ла Пас национализация на газовите и нефтените залежи на Боливия. Първият индианец на боливийското президентско кресло обяви, че така изпълнява предизборните си обещания да върне природните богатства на народа на своята страна, която въпреки впечатляващите си ресурси е сред рекордьорките по бедност в Латинска Америка.
Любопитна подробност е, че сред най-засегнатите от хода на Моралес се оказаха бразилската държавна компания “Петробраз” и испанско-аржентинската “Репсол”, които имат ключови дялове в нефтено-газовата индустрия на Боливия. А лидерите и на Бразилия, и на Аржентина, и на Испания са също леви, демонстрират приятелски чувства към Ево и не се разбират с Буш.
Любителите на конспиративни теории може да поразсъждават дали боливийският предводител не е бил подведен за революционното си решение с прозрачната цел да се вбие клин между противниците на американската хегемония. По-експанзивно-романтичните натури обаче, широко разпространени из тези географски ширини, са склонни да видят в меката реакция на Бразилия, Аржентина и Испания знак за солидарност с предизвикателството на Боливия, Венецуела и Куба да премерят собствените си модели за социално развитие с американския.
Там определено тепърва ще става интересно.