Седмата Среща на Америките на върха в Панама предварително беше обявена за историческа. Всички чакаха да видят едно ритуално и емблематично ръкостискане. Между президентите на САЩ и Куба Барак Обама и Раул Кастро. И то наистина се случи, запечатано от всички световни медии. Които в хор заговориха за „нова ера” в междуамериканските отношения.
Изненадани нямаше. Отдавна се знаеше, че в Панама за първи път от учредяването на този форум през 1994 г. в Маями сред участниците ще е и социалистическа Куба. На предишната подобна среща в колумбийския град Картахена през 2012 г. повечето от латиноамериканските президенти предупредиха американския си колега Барак Обама, че вече няма да се включват в тези форуми, ако Куба продължава да бъде държана в изолация.
Обама днес явно няма разминавания с тях – особено след като през декември м.г. синхронно с кубинския лидер Раул Кастро обяви стопляне на отношенията между Вашингтон и Хавана и предстоящо взаимно откриване на посолства в двете столици. Започналите след това преговори по нормализацията на американо-кубинските отношения подгря нетърпението на публиката най-после да види „на живо” и официално ръкостискане между Обама и Кастро. Не като онова, уж случайното, на поклонението на Нелсън Мандела в Южна Африка през 2013-а. А „истинско”. И панамската междуамериканска сбирка се превърна в идеалния фон за това.
Самите Обама и Кастро след продължилата около час среща помежду си подхраниха общата еуфория с обобщенията си. „Студената война свърши вече. САЩ гледат напред,” заяви Обама. И допълни: „Няма съмнение, че това е историческа среща. Сега можем да напредваме по пътя към бъдещето”. На свой ред Кастро отбеляза: „Готови сме да разговаряме за всичко, но трябва да сме търпеливи, много търпеливи. Днес можем да се разминаваме за нещо, за което утре ще стигнем до съгласие”.
В речта си пред форума кубинският водач се изказа с голяма симпатия за Обама, нарече го „почтен човек”, който не носи вина за предходната антикубинска политика на САЩ. Но не пропусна и да дръпне пламенна и дълга реч „като един истински Кастро”, както коментира испанският в. „Ел Паис”. В нея той заклейми империализма и всички жертви, изпитания и щети, нанесени от него на Куба и на латиноамериканските народи. Раул оправда просрочения регламент за изказвнията с шегата, че сега се реванширал за всичките години, през които на Куба не е била давана думата.
Речта му ентусиазира левицата в Латинска Америка, доста объркана след началото на сдобряването между Куба и САЩ. Кубинският лидер сега я успокои, като ясно заяви, че страната му няма да отстъпва от социализма, а ще го актуализира и доусъвършенства, че ще води диалога със САЩ само при взаимно уважение и зачитане на различията, че категоричното условие за напредък е да се вдигне изцяло американското ембарго срещу Куба.
Обама също е за отмяна на ембаргото, както обяви още през декември, но това зависи не от него, а от Конгреса на САЩ, където републиканското мнозинството не е особено добронамерено към Хавана. Иначе американският президент очевидно не се помайва със собствените си инициативи по темата – два дни след края на форума в Панама той внесе в Конгреса предложение за изваждане на Куба от списъка на страните, подкрепящи тероризма. Тя е била включена вътре през 1982 г. заради контакти с партизански движения в Латинска Америка. Повечето страни на континетна, впрочем, по онова време са управлявани от брутални и репресивни военни диктатури, поддържани от Вашингтон. Куба винаги е отричала да подкрепя терористи и е твърдяла, че напротив, самата тя е била жертва на терористични атаки по нейни граждански обекти и на заговори за сваляне на правителството й, стимулирани и финансирани от САЩ. В момента Куба е домакин на мирните преговори, които се водят на нейна територия между партизаните и правителството в Колумбия – и този факт е изтъкван от Обама като аргумент за изваждането й от прословутия списък. Но и тук пак думата ще има Конгресът.
Интересното е, че след срещата в Панама всички се смятат за победители. И левичарите, които традиционно са внушителна сила на този континент. И екипът на Обама. Първите – защото любимият им Остров на свободата вече е на равна нога с Империята и дори диктува своите условия. Вторите – защото отиващият си от властта Обама наистина си запазва място в историята като президентът, пръв протегнал ръка с уважение към „задния двор”. Сложните кубино-американски преговори просто няма как да свършат в рамките на неговия мандат, така че повечето от горещите им точки ще останат за неговия наследник в Белия дом. А любимата му „мека сила” междувременно ще работи пак за американските интереси, прониквайки в латиноамериканските общества чрез по-приятен за местната чувствителност диалогичен език и чрез по-елегантно наместване на американските капитали в регионалните икономики. Междувременно в разклатените през последните години от подозрително сходни по сценарий вътрешни дестабилизации Венесуела, Бразилия и Аржентина усилено се подготвя почвата за смяна на властта или за притискане на управляващите да завият към удобни за Вашингтон отстъпки.
Многозначително е, че другият латиноамерикански лидер освен Кастро, с когото Обама се срещна индивидуално, бе бразилската президентка Дилма Русеф. Сдобряването с нея също бе деликатна задача. Миналата година Дилма демонстративно отмени отдавна подготвяното си посещение в САЩ след разкритията, че и тя, и много други бразилски институции са били подслушвани от САЩ. Сега обаче явно е настъпило помирение – медиите снимаха целувка и прегръдка между нея и Обама, а след срещата американският президент обяви, че бразилката най-после ще осъществи визитата си във Вашингтон. Току виж и протестите срещу нея из бразилските градове спрат...
В Панама дори силно ядосаният на САЩ венесуелски президент Николас Мадуро обави в речта си пред форума, че е готов „да протегне ръка” на Обама, а после успя и пряко да поговори с американския президент в кулоарите. Което се тълкува от наблюдателите като знак за спадане на напрежението и между Каракас и Вашингтон. През март Обама обяви Венесуела за „заплаха за националната сигурност на САЩ” и й наложи санкции заради извършени там арести на опозиционери, които обаче властта обвинява в заговор за преврат. Мадуро организира масово събиране на подписи из цял свят под петиция за отмяна на тази американска мярка. Венесуелската делегация докара в Панама кашоните с тези подписи, които според нея наброявали 10 милиона. Те бяха представени на протеклата успоредно със срещата на държавните глави Среща на народите, в която участваха социални, синдикални и леви движения от двете Америки.
Дали междуамериканската перестройка ще проработи, ще проличи от това, доколко държавни глави и народи са готови да излязат от отделните си срещи и да се съберат на една обща.