Латинска Америка явно може да е изкусителна не само в латиносериалите, но и на световната геополитическа сцена. За сърцето й, стратегическите бонуси и енергоресурсите вече се надпреварват двама видни ухажори – Китай и Русия. В рамките на броени дни китайският лидер Ху Цзинтао и руският президент Дмитрий Медведев почти се настъпваха по петите по време на визитите си из необятните простори на южния континент.
Пръв беше Ху Цзинтао, който направи многозначителни посещения в Куба и Коста Рика преди да кацне в Перу за срещатата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Китайският ръководител недвусмислено потвърди интереса на страната си към разширяване и активизиране на сътруднчеството с латиноамериканските държави. Търговският обмен Китай-Латинска Америка вече надхвърля 100 млрд. долара. Само за сравнение – през 2000 г. той бе едва 13 млрд. Интересното е, че най-активният латиноамерикански партньор на Китай е Чили, 40 % от чийто износ заминава в азиатско (предимно китайско) направление.
Спирката в Куба при сегашната обиколка на Ху Цзинтао не бе изненада за никого, защото реформите на Острова на свободата отдавна вървят по предпочитания от Раул Кастро “китайски модел” и Хавана много цени заемите от Пекин. Странно обаче изглеждаше отбиването в малката Коста Рика. Но само на пръв поглед. На втори всичко си дойде по местата – Коста Рика се отказа да признава Тайван и призна КНР. А това не е маловажно решение в район като Карибието и Централна Америка. Именно там са разположени 11 от общо 23-те държави в света, които още предпочитат Тайван пред Китай. Затова Коста Рика бе поощрена с китайско президентско посещение и с китайски футболен стадион.
От своя страна руският президент Дмитрий Медведев, който също бе на срещата на АТИС в Лима, след форума тръгна на собствено покоряване на Латинска Америка. Неговият маршрут мина през Бразилия, Венецуела, Куба. Обиколката бе венец на серия високопоставени руски визити в региона през последните месеци. Емблематична за нея стана фразата, произнесена от говорителя на руското МВнР Алексей Сазонов по повод откриването на руско посолство в Парагвай: “Русия се връща в Латинска Америка и се връща завинаги”.
В коментарите на американските медии, особено чувствителни към случващото се в “задния двор” на САЩ, интересът бе закован най-вече върху пристигналите пак тази седмица в Карибско море руски военни кораби за участие в руско-венецуелски военни маневри. Това бе тълкувано и като прословутия “асиметричен отговор” на Русия на разполагането на американски системи за противоракетна отбрана в Чехия и Полша, и като знак за новоизбрания президент на САЩ Барак Обама, че Русия държи да е глобален играч.
Самите маневри бяха окачествени от Венецуела като “обмен между две суверенни свободни държави”. В този контекст се предстая и проекта за строеж на АЕЦ по руска технология във венецуелския щат Сулия, и позиционирането на “Газпром” и “Лукойл” във Венецуела и т.н.
Официална Москва чрез руския външен министър Сергей Лавров така определи целите си в Латинска Америка : “Да се засили износът на високи технологии и сътрудничеството в енергетиката, в производството и преноса на газ и петрол, в машиностроенето, в металургията и транспорта, в използването за мирни цели на ядрената енергия и в космическите изследвания”. Явно Русия подхожда към Латинска Америка с подобаващ размах.
“Форбс” припомня, че “Лукойл” преговаря с испанската “Repsol” за закупуване на 30% от акциите й. “Repsol” е с ключови позиции в латиноамериканския нефтодобив. Така че, ако сделката се реализира, “Лукойл” ще стане сериозен транснационален фактор, включително в Мексиканския залив. Още повече, че и Куба наскоро обяви за открито край бреговете й голямо нефтено находище. А Русия вече обеща на острова на свободата държавен кредит от 335 млн. долара.