Европейските социалдемократи се събраха тази седмица за първи път в Латинска Америка. Те се срещнаха с бивши партизански бойци, с едно ваксаджийче, което стана президент и с дъщерята на мексиканския революционер Емилиано Сапата.
Въпреки че 22-ят Конгрес на Социалистическия интернационал се състоя в Бразилия, за да приветства завръщането на лявото лидерство в Южна Америка, делегатите скоро разбраха колко трудно е да се съчетае латионамериканската пищност с европейския социализъм.
Председателят на Интернационала, бившият португалски премиер Антониу Гутериш, каза, че Сан Паулу е бил умишлено избран за срещата: "Искаме да създадем визия, която идва от Южното полукълбо, но служи на интересите на всички, включително и на Северното полукълбо".
Представителката на Никарагуа Маргарита Сапата, дъщеря на мексиканския революционер Емилиано Сапата, заяви, че Бразилия е естественият избор за увертюра в Латинска Америка. Лидерът на бразилската Партия на трудещите се, Луис Инасио Лула да Силва, известен сред масите като Лула, стана през 2002 г. първият широко избран ляв президент на Бразилия. "Лула е пример за всички нас в Латинска Америка", добави Сапата.
Бразилският президент е истински герой на работническата класа - започва с лъскане на обувки и работа във фабрика, а след това се обръща към политиката.
Въпреки че Социалистическият интернационал може да е готов за Латинска Америка, Латинска Америка може да не е готова за специфичния вид социална демокрация на Интернационала.
"До известна степен Лула може да ръководи Латинска Америка точно сега, но регионът си остава както винаги капризен", каза политологът Дейвид Флейшър от Бразилския университет. "Както винаги да се говори общо за Латинска Америка е трудно". В крайна сметка Партията на работещите дори не е член на Социалистическия интернационал.
"Те биха искали Лула да стане един от тях, но лявото крило на партията смята, че социалдемократите са твърде умерени", каза Флейшър.
Някои членове на Социалистическия интернационал са споделяли преди крайнолеви позиции. Боливийското Движение на революционната левица /ДРЛ/ например изостави въоръжената борба в началото на 90-те години и започна да управлява страната заедно с бившия диктатор, който стана демократ - покойния генерал Уго Бансер, някога безмилостен враг на движението. Лидерът на ДРЛ Хайме Пас Самора сега е един от 23-та вицепрезиденти на Социалистическия интернационал.
Венецуелското Движение към социализъм /МАС/ участва в тазгоднецуелското Движение към социализъм /МАС/ участва в борбишната среща като наблюдател. Някои от лидерите му през 60-те години бяха партизани, но след като прегърнаха демокрацията бяха избрани за конгресмени. Дори никарагуанският Сандинистки революционен фронт отхвърли пътя на революцията.
Латиноамериканците твърдят, че Социалистическият интернационал е препълнен с европейци. Гутериш отбеляза, че тазгодишната среща е фокусирана специално върху създаване на многостранен подход към световните проблеми.
Хармония обаче между сивите европейски социалисти и яркоцветните им латински колеги не бе постигната. Куба бе ключовото изпитание.
Предложението комунистическият режим на Фидел Кастро да бъде заклеймен за нарушения на човешките права срещна опозицията на латиноамерикански делегати, водени от Никарагуа. Декларацията бе одобрена едва когато се постигна съгласие едновременно с това да бъде осъдено и американското икономическо ембарго срещу Куба.
Делегатите се изправиха пред второ изпитание, когато Никарагуа поиска британската Лейбъристка партия на Тони Блеър да бъде изключена от Социалистическия интернационал. Ходът бе осуетен от Гутериш. "Винаги постъпват по този начин", каза Ернан Естрада от никарагуанската делегация по адрес на европейците.
През последните години напредъкът на социалдемократическите партии в Латинска Америка не е еднакъв.
Чилийският президент Рикардо Лагос е един от малкото лидери в района със социалистическо миналагос е един от малкото лио. Перуанският Алехандро Толедо бе избран като социалист през 2001 г. Флейшър обаче смята, че Толедо е изпаднал в трудно положение заради стачките, уличните протести и постоянната безработица.
Президентът на Аржентина Нестор Кирхнер, технически от левицата, тъй като ръководи Автентичната Перонистка партия, изгуби повече време да възстановява страната си от бюджетната криза, отколкото да прокарва прогресивна социална реформа. Той не участва в конгреса.
Най-яркият представител на левицата, венецуелският президент Уго Чавес е отделен случай, според Флейшър. Заради популистката си реторика и своеволни политически тактики, Чавес бе изолиран от латиноамериканските лидери и е изправен пред вероятността да бъде отстранен от власт.
Дали не е дошло време за социална демокрация от латиноамерикански вид?
Генералният секретар на Социалистическия интернационал, чилиецът Луис Аяла смята, че е така. "Латинска Америка има нужда както от икономически растеж, за да преодолее крещящите различия, така и от политическа демокрация, да за сложи край на нестабилността. Социалдемократическите партии предлагат път за напредък и по двата фронта", каза той.