Авторът - посланик Карлос СЕРСАЛЕ ДИ СЕРИСАНО,е
Началник дирекция “Международна сигурност, ядрени и космически въпроси”, член на Групата правителствени експерти по ракетите към ООН.

. . .

През последните години Аржентина оформи своя цялостна политика по отношение на неразпространението и разоръжаването: страната е член на пет действащи режима за неразпространение, а през настоящата година председателства два от тях - Режима за контрол на ракетни технологии и Споразумението от Ваасенар. Що се касае до разоръжаването, нашата страна е деен член на Конференцията по разоръжаване (със седалище в Женева) и на Първата комисия на ООН (със седалище в Ню Йорк), а също така е и член на Групата правителствени експерти по ракетите към ООН.
Аржентинското председателство на Режима за контрол на ракетните технологии (РКРТ) превръща страната във важен фактор на международната сцена в момент, когато се отдава все по-голямо значение - след събитията от 11 септември - на функционалните инициативи за борба с тероризма, целящи неразпространението на оръжия за масово унищожение.
В този смисъл, трябва да изтъкнем че през ноември 2003 г. Европейският съюз взе решение в отношенията си с трети страни или с регионални групировки да подчини сътрудничеството си в други икономико-политически области на политиката, която тези трети страни провеждат в областта на неразпространението.
Следователно може да се твърди, че избирането на Аржентина за председател на РКРТ е доказателство, че нашата страна днес е смятана за сериозен и надежден партньор по въпроси, смятани за жизненоважни от главните действащи лица на международната сцена.

Как функционира РКРТ

РКРТ е създаден през 1987 г. от страните от Г-7, като понастоящем наброява 33 държави-членки. Представлява доброволен съюз на 33 държави, от чийто общ интерес е: ограничаване разпространението на ракетите, годни да пренасят каквото и да било оръжие за масово унищожение (с най-малко 500 кг полезен товар и 300 км минимален обхват). За тази цел се прилагат общи насоки в експортните им политики, прилагани към списък от контролирани стоки, които всяка страна-членка въвежда в действие съгласно местното си законодателство.

За изпълнение на поетите ангажименти по РКРТ, държавите-членки се базират на следните документи:

1.- Принципи, директиви или насоки за действие на страните-членки. В тях се изброяват фактори, коите следва да бъдат взети предвид при оценката на прехвърлянето на въпроси, съдържащи се в Анексите.

2.- Списък на стоките (Анекси) поставени под контрол, разделен в две Категории.

Категория I включва самите пълни ракетни системи и системите за безпилотни летателни машини, годни да превозват оръжия за масово унищожение с най-малко 500 кг полезен товар и 300 км минимален обхват.

Категория II включва стоки с възможна двойна употреба, т.е. такива, които могат да бъдат използвани за или във разработването на ракетните системи.

Така или иначе, следва да подчертаем, че по отношение на ракетното разпространение, понастоящем РКРТ контролира разпространението на два типа технологии: 1) със западен произход (контролирана от членките на Режима) и 2) технология с произход от бившия Съветски съюз, плод на ракетните програми на държави като Северна Корея или Пакистан, която в наши дни се очертава като най-голямата заплаха за неразпространението и именно към тази област международната общност насочва най-много ресурси и усилия именно в тази област.


Пленарната среща в Буенос Айрес

Тъй като се касае за режим, а това означава отсъствие на институции, ежегодно той е председателстван от някоя от държавите.членки, избирана с консенсус. На годишната пленарна среща страната-домакин поема председателството на Режима и получава мандат за упражняването му. Всеки месец, в Париж се провеждат междусесийните събрания на Контактната точка (КТ), организирани от френското Външно министерство.

С оглед организирането на Пленарната среща в Буенос Айрес, както и за упражняването на аржентинското председателство, е създадена междуведомствена работна група – координирана от Министерство на външните работи – включваща представители на Министерство на икономиката, отбраната, Митническата полиция, Института за научно-технически изследвания на Въоръжените сили (CITEFA), Националната комисия за дейност в космоса (CONAE), Секретариата по разузнаване (SIDE) и Съвместния генерален щаб, като по този начин се отключват механизми за сътрудничество и междуагенционен диалог, които са съдействали за по-ефикасната работа и оценка на потребностите и интересите на деня по време на аржентинското председателство на РКРТ.

Заслужава внимание факта, че експерти от тези институции дават постоянни консултации на Председателя при подготовката на дейностите насочени към разширяване, в съответствие с техническите изисквания на всяка от тях.

От 19 до 26 септември 2003 г. в Буенос Айрес се проведе ХIХ-та Пленарна среща, на която присъстваха 31 от 33-те държави-членки на режима, както и 250 служители на Министерствата на външните работи, отбраната, разузнавателните служби и Митниците.

Бяха взети важни решения относно приемането на нови членове, по въпроси свързани с държави, които не са членки на Режима, регионалното разпространение, контрола върху износа и новите насоки на Режима. Също така бяха приети три окончателни документа: съобщение за печата, доклада на председателя и резюме на решенията на срещата. Тези три окончателни документа очертават насоките на дейностите, които аржентинското председателство предвижда да проведе до октомври т.г.

Работна програма на Председателството

Аржентинското председателство си поставя следните цели и приоритети: а) засилване дейността на РКРТ по отношение на регионалното разпространение, б) ускоряване въвеждането и прилагането Насоките и Техническите приложения на Режима, в) увеличаване броя на консултациите с държавите, които не са негови членки; и г) използването на РКРТ като инструмент за борба с тероризма.

Това са именно целите, към които се стреми Председателството в своята дейност насочена към разширяване. Тези цели се състоят в посещения на страни, които не са членки и на които да бъде обърнато внимание върху опасността от разпространението на оръжия за масово унищожение и на превозни средства за тях, както и да бъдат запознати с контрола върху износа, както изискват Насоките и Техническия Анекс на Режима. Тези посещения се допълват с организиране и участие в семинари по конкретни актуални въпроси, свързани с проблемите на неразпространението, като пренасяне, посредничество, подставени фирми и др. И накрая, на Пленарната среща в Буенос Айрес, Председателят на РКРТ получи мандат от страните-членки да представи Режима и неразпространението на ракети на различни регионални форуми.

Аржентинското председателство разработи амбициозна работна програма, съответстваща на мандатите получени на Пленарната среща в Буенос Айрес. През декември бе направено представяне на РКРТ на регионалното съвещание на тема “Challenges to Non Proliferation and Disarmament in East Asia” (“Предизвикателствата пред неразпространението и разоръжаването в Източна Азия”), проведено в Жежу, Южна Корея, под патронажа на ООН. Също така, на 8 и 9 декември бе направено подобно представяне в рамките на “Warsaw Global Missile Inventory Conference”, организирано от полското правителство.

Към днешна дата председателството на РКРТ е провело работни срещи в Либия, Кипър и Израел, както и първия тур от експертните преговори в Париж с правителството на Китайската народна република.

Още с поемането на председателството беше взето решение отношенията развивани през последните години между РКРТ и Китай да бъдат считани за приоритетни. Китай е единствената страна-членка на Съвета за сигурност, която не членува в Режима, като освен това е най-големият производител на ракети извън рамките на същия. Поради това, незабавно бе установена връзка с китайското правителство, с оглед да бъде координирано организирането на среща за ускоряване обмена на мнения относно техническите аспекти на Режима.

На 3 декември 2003 г. Китай представи “бял документ” посветен на неговата политика за неразпространение, в който подчертава отношенията си с РКРТ и своето присъединавяне към неговите Принципи още през 1992 г. В документа се посочва също така, че през август 2002 г. Китай приема Закон за контрола върху износа на ракети и на свързани с тях стоки и технологии, съответстващи на контрола изискван от РКРТ.

Впоследствие, на 10 и 11 февруари в Париж бяха проведени “Технически консултации РКРТ-Китай”, чиято цел бе да се направи сравнителен анализ между китайското законодателство от август 2002 г. и Техническите анекси на РКРТ. Макар и срещата да имаше експертен характер, китайската делегация бе ръководена от Ли Жией, Генерален директор на “Оръжеен контрол и разоръжаване” високопоставен служител в Министерство на външните работи на Китай, а от страна на РКРТ съставът на делегацията (включваща делегати от 15 държави-членки и ръководена от председателя на Режима) беше показателен също и за значението, което страните-членки отдават на засилването на диалога между РКРТ и Китай, с оглед определяне степента на участие на тази държава в Режима.

На 12 февруари мисия на РКРТ посети Триполи и се срещна с представители на либийското правителство, с цел постигане напредък по ангажиментите поети с Декларацията от 19 декември в областта на неразпространението. Няколко месеца по-рано би било немислимо делегация на РКРТ да направи посещение в Либия, която е сред държавите заподозрени в най-голяма степен в разпространение на ракетна технология, а също и един от главните клиенти на Северна Корея.

Това посещение стана възможно поради благоприятната обстановка създала се след Декларацията на Либия от 19 декември, в която Министърът на външните работи на страната, г-н Чалгам, оповести като една от мерките свързани с отказа от програмите за оръжия за масово унищожение, че Либия се ангажира да унищожи всички балистични ракети с обхват над 300 км и полезен товар над 500 кг. Тази част от декларацията от 19 декември позволи либийският режим и РКРТ да сближат позициите си.

В състава на Мисията на РКРТ влизаха делегати на някои държави-членки на Режима и тя бе приета от либийския външен министър г-н А. Чалгам, както и от началниците на ведомствата за проучване и развитие в областта на ракетното производство. Либийското правителство показа забележително благоразположение за сътрудничество с РКРТ и доведе до знанието на неговия екип, че либийската политика оповестена на 19 декември е необратима и че тя е в съответствие с доверието, прозрачността и отвореността, с които Либия е взела решение да проведе този процес на промяна. Това е началото на процес на сътрудничество между РКРТ и Либия, който ще доведе до включването на регламентите на РКРТ в либийското законодателство и със сигурност представлява принос към неразпространението на ракетите. Либийската позиция е пример, който се надяваме да бъде последван от други страни от района (Близкия Изток). Заедно с Южна Азия и Североизточна Азия той е един от трите района, които особено много тревожат Режима що се отнася до ракетно разпространение.

Двете горепосочени срещи имат голямо значение поради факта, че всяка страна реши по собствено усмотрение да промени едностранно своята политиката в областта на неразпространението - Китай постепенно и значимо, а Либия по изненадващ и категоричен начин, с цел да се приобщи към международната общност при по-добри условия.

Коя ще бъде следваща държава, която ще председателства Режима? На първо място, както за Китай така и за Либия се предвижа втори кръг срещи. На 13 и 14 април в Париж ще се състои Срещата на Подсилената контактна група, като това е най-важната среща преди пленарната през октомври, която ще се проведе в Корея и където Председателството ще представи първия си подробен доклад и равносметка на дейността си към тази дата. Освен това, на 16 април председателят на РКРТ ще посети Република Сърбия и Черна Гора. Установен е контакт с правителствата на други държави, притежаващи ракети, с оглед председателството да програмира дейността си свързана с тях. Във всички случаи става дума за държави, считани за “повод за тревога, свързани с разпространение”, поради което всякакъв обмен с РКРТ би бил сметнат за истинско постижение.

Очевидно целите, които си поставя аржентинското председателство предполагат широкомащабни предизвикателства, но ние сме убедени че политиката на нашата страна в областта на неразпространението може да послужи като пример за подражание от такива страни, които като Либия най-сетне си дават сметка, че скъпоструващи политики, провеждани в продължение на години, не са дали очакваните плодове, а напротив - са довели техните страни до международна изолация.