Южна Америка - общност
Мястото за подписването беше сензационно избрано. В старата столица на инките Куско на перуанското плато 12 държави от Южна Америка се споразумяха да създадат Южноамериканска общност на нациите. Единствено Френска Гвиана не се присъедини към инициативата. С 360 милиона жители новата общност ще бъде трета в света след Европейския съюз и създадената от САЩ, Канада и Мексико северноамериканска зона за свободна търговия НАФТА.
Домакинът на срещата Алехандро Толедо Манрике, първият перуански държавен глава от индиански произход, изрази волята на южноамериканските президенти за създаване на регионално обединение след дългогодишни напразни опити. "Най-после ние сме една държава с 360 милиона жители, а един ден ще имаме единна валута, единен паспорт и един парламент", каза перуанският президент. Съвсем предпазливо домакинът не спомена срокове за реализацията на това амбициозно намерение предвид сегашните трудности в съвместната работа между съществуващите два пазарни блока - южноамериканския общ пазар МЕРКОСУР, в който членуват Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай, и Андската общност, включваща Колумбия, Венецуела, Еквадор, Перу и Боливия.
Най-стабилната от политическа и икономическа гледна точка
държава в региона - Чили, е асоцииран член на двата блока.
Не е изненадващ фактът, че бразилският президент Луис Игнасио Лула да Силва се закле в "мечтата за регионална интеграция". В крайна сметка той има големи заслуги за обединението от Куско, а срещата беше организирана от усърдната бразилска дипломация, която в последните години значително се преобрази. Предишната резервираност на Бразилия към южноамериканските съседи отстъпи на активна политика, целяща сътрудничество. С територия от 8,5 милиона кв.км. и население от 180 милиона души бразилската държава всява страх у своитe съседи. Това се отнася преди всичко за Аржентина, която беше най-богатата страна в региона в средата на 20-и век и "младшият партньор" на Бразилия в МЕРКОСУР. Отсъствието на аржентинския президент Нестор Кирхнер на срещата в Куско беше показателно за съществуващо напрежение.
Ако се сравнят интеграционните усилия на
латиноамериканците през последните години с тези през изминалите векове, може да се констатира, че има голям напредък. В Куско не бяха обсъждани само дългосрочни планове, а бяха договорени 31 инфраструктурни проекта на стойност 5 милиарда долара, които трябва да улеснят обвързването на националните икономики. Това определено говори за растящ реализъм. В Южна Америка има находища от всякакви полезни изкопаеми като нефт, природен газ и въглища, но липсата на инфраструктура затруднява използването им. Проблем за сигурността на Южна Америка са наркотиците и престъпността, но регионът, силно повлиян от католическата религия, е свободен.