Малко демократично избрани лидери са встъпвали в длъжност с толкова малко подкрепа, както аржентинският президент Нестор Кирхнер. Той беше четвъртият поред кандидат в листата на собствената си Перонистка партия, получи само 22 процента от гласовете през 2003 год., и спечели едва след като бившият президент Карлос Менем се оттегли от надпреварата.
Но след като постигна безспорен успех в преструктурирането на държавния дълг /кредиторите, притежаващи 76 на сто от облигациите, по които Аржентина обяви мораториум върху плащанията, приеха да загубят безпрецедентните 65 на сто/, легитимността и популярността на Кирхнер достигнаха нови висоти.
Моментът е благоприятен. На парламентарните избори, които предстоят през октомври, той може да се изправи пред тежка битка за контрола в неговата Перонистка партия, докато в същото време се опитва са разшири влиянието й в правителството. Въпреки очакванията, че може би ще изразходва новопридобития си политически капитал за реформи, последните му действия подсказват, че вместо това ще продължи да го трупа - чрез атакуване на чуждестранните бизнес интереси.
Потребителските цени скочиха с 25 на сто през първите три месеца на годината и напомниха за ужаса от хиперинфлацията от 80-те години. Когато миналата седмица Шел увеличи цените на горивата с близо 4,2 процента, Кирхнер призова към бойкот на нейните бензиностанции, което причини спад със 70 процента на продажбите на англо-холандскaта компания.
По-малко от една от пет засегнати бензиностанции действително е собственост на Шел. Но Кирхнер не показа особено съчувствие към местните собственици на бензиностанции, заявявайки, че биха могли да работят вместо това с Енарса или Петролеос де Венесуела, държавни петролни компании, съответно в Аржентина и Венецуела. Това подхрани предположенията, че бойкотът срещу Шел е замислен, за да улесни продажбата на нейните вериги за търговия на дребно на тези две компании - както бе предложил венецуелският президент Уго Чавес.
Като цяло аржентинската икономика едва ли би могла да пострада повече. Правителството не планира официални мерки срещу Шел и компанията обяви, че остава в Аржентина. Но много наблюдатели се притесняват, че след като би всички рекорди по своeволие, Кирхнер може да се изкуши да приложи подобна твърда тактика и срещу други международни компании.
След като Аржентина излезе от мораториума, преговорите с компаниите за енергийни и комунални услуги - чуждестранна собственост, станаха приоритет в икономическата програма на Кирхнер. По време на финансовата криза 2001-02 година правителството обърна техните деноминирани в долари цени в девалвирани песо и оттогава ги държи замразени - въпреки инфлацията от близо 60 на сто.
Правителството отказва всякакво увеличаване на цените за вътрешните потребители, въпреки че е предложило общи увеличения на тарифите, всичките под 20 процента. Повечето фирми ги отхвърлиха.
След като преговорите бяха блокирани, компаниите за енергийни и комунални услуги отнесоха искове за около 20 милиарда долара до Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка. Решенията по жалбите се очакват по-късно този месец. Но Кирхнер ясно показа, че ще пренебрегне всяко решение срещу правителството, въпреки че при неподчинение може да последват икономически санкции.
Като президент той постоянно произнася гневни речи срещу предполагаемите врагове на аржентинските интереси. Световната банка и чуждите компании може да се превърнат в нови съблазнителни мишени на атаките му.
"Политиката му може да се определи като конфронтация и поляризация, това е политика на ежедневен плебисцит, " твърди Хорхе Кастро, бивш министър на стратегическото планиране. "Той има нужда от противници, срещу които да се обяви. Това не се дължи на темперамента му; това е разработена стратегия."
Кирхнер започва и свади в собствената си партия, която показва съмнителна лоялност към него, откакто го издигна за президент. Говори се, че за предстоящите избори иска да определи половината от кандидатите на Перонистката партия в многолюдната провинция Буенос Айрес - задача, традиционно изпълнявана от местния партиен лидер и бивш президент Едуардо Дуалде. Ако Дуалде откаже да отстъпи, Кирхнер може да реши да наложи кандидатурата за сенатор от Буенос Айрес на популярната си съпруга и настоящ сенатор от Санта Крус, Кристина Фернандес де Кирхнер, отправяйки директно предизвикателство към Дуалде.
Но за него ще е рисковано да наложи на местната партия кандидатурата на съпругата си или открито да подкрепи опозицията, както наскоро направи в местните избори. Един открит конфликт в партията може да доведе до загуби: само преди месец кандидатът за губернатор на Перонистката партия, подкрепен от Кирхнер, беше отстранен в провинция Сантяго дел Естеро. Но конфликтите в партията може да имат и полезен ефект за засилване процеса на изграждане на многопартийна демокрация в Аржентина, в която Перонистката партия доминира от падането от власт по време на икономическата криза на радикалното правителство на Фернандо де ла Руа.
Ще се задоволи ли Кирхнер с един несигурен контрол над перонистите? Едно е да се заяжда с мултимилиардни корпорации е едно, а друго - пренебрежението към партийната машина, която го е издигнала на власт.Това може да се окаже най-трудното предизвикателство за него досега.
