– Г-н Посланик, връзките между България и Куба преди промените от 1989 г. бяха много активни. В Куба работеха хиляди български специалисти. Някои от тях построиха язовири, хладилни складове, индустриални предприятия. За Куба се изнасяха машини, лекарства, храни в замяна на захар, меласа, медикаменти. Имаше и специална корабна линия между двете страни. Какво стана след това? Как Куба устоя на разпадането на СИВ, на социалистическата общност и на СССР?
– Връзките на Куба с България и с целия социалистически лагер бяха обширни в политическата, търговската, икономическата и човешката сфера, затова ще бъдем вечно признателни на хилядите специалисти, които отдадоха своята помощ и знания за построяването на едно справедливо общество в страната ни. За съжаление, с разпадането на СИВ, на социалистическата общност и на Съветския съюз, с които се извършваха 85 процента от нашата търговия, Куба загуби тези контакти. Започна един тежък период за нашата икономика, наричан от нас „специален”. Вътрешният икономически продукт на страната намаля с над 35 процента, което имаше тежки последици за жизненото равнище на хората. Това ни принуди да отложим много от нашите планове и да съсредоточим усилията си за спасяване на нашата независимост и суверенитет, но нито за миг не пожертвахме социалните придобивки на народа, на първо място безплатното образование и здравеопазване и грижата ни за най-уязвимите слоеве от населението: възрастните хора и децата. И всичко това на фона на една жестока икономическа блокада от страна на САЩ, които искаха да се възползват от трудностите и да задушат страната ни. Ако все пак успяхме, дължим го на далновидната стратегия на нашето правителство и на единството на народа ни.
– По телевизията станахме съпричастни на тежките последици на урагана „Катрина” в най-богатата и могъща страна на планетата – Съединените щати. Как Куба успя след три урагана през 2005 година да постигне ръст на БВП с 11,8 на сто, два и повече пъти от този на България, а чуждестранните туристите достигнаха 2,3 милиона души, при това хора платежоспособни, имащи достатъчно средства, за да заплатят самолетния си билет до Куба?
– Още през 1994 година страната ни се „оттласна” от дъното и постигна среден икономически ръст от 4 – 5 процента годишно, като през 2005 година постигнахме рекордните 11,8 процента ръст. А за преодоляване на последиците от ураганите повлия прекрасната организация на гражданската ни защита, която ни помага преди всичко да избегнем човешките жертви. Що се отнася до урагана „Катрина”, ние съжаляваме за тежките щети от липсата на ефективност на защитата на малцинствата в Съединените щати и дори им предложихме помощта на хиляда кубински лекари, както постъпваме с толкова други страни в Латинска Америка и други части на света, но Вашингтон отклони предложението ни. През 2005 г. туризмът нарасна с над 12 процента и се превърна в двигател на кубинската икономика, която днес вече не е монокултурна, разчитаща само на износа на захар, а в по-голямата си част разчита на никела, на медикаментите и биотехнологиите, на цитрусите, на туризма и на другите видове услуги.
– През 1959 година революцията завари в Куба 6 хиляди лекари при население малко над 6 милиона души. Половината от лекарите емигрираха, а Куба днес изнася лекари в цял свят.
– Да, това бе част от икономическия саботаж и изтичането на мозъци от слаборазвитите страни. Въпреки това днес в Куба има над 60 хиляди прекрасно подготвени лекари, а чрез своите лекарски бригади в над 40 страни ние изнасяме здраве. Нещо повече, в Куба получиха безплатно висше медицинско образование над 40 хиляди младежи от цял свят, включително от САЩ, сред тях над 32 хиляди студенти от Африка. Кубински лекари има в цяла Латинска Америка, над хиляда заминаха в помощ на поразения от земетресението Пакистан, а хиляди жители на Панама и на други страни лекуват зрението си у нас в рамките на т.нар. „Операция Светкавица”. Вече не само сме в състояние да решаваме собствените си проблеми, но и тези на десетки страни от Третия свят. Както казах, предложихме помощта си и на САЩ, но те не я приеха.
– Всичко това обяснява защо въпреки блокадата от страна на САЩ детската смъртност в Куба е три пъти по-ниска от тази в България, а средната продължителност на живота е 77 години.
– Това стана възможно благодарение на социалната политика на правителството, чиято основна цел е съблюдаването на едно от основните човешки права – правото на живот и здравеопазване. Затова и през най-тежките години на „Специалния период”, въпреки недостига на медикаменти и други средства, Куба не затвори нито една болница, нито едно училище, а през последните години се строят или модернизират нови болници и поликлиники. В ход е програма за нарастване на средната продължителност на живота до 80 години и за специално внимание към възрастните хора, някои от които тепърва започват да следват в университетите. Нещо повече, у нас беше създаден „Клуб 120”, с членове от цял свят, чиято цел е запазване на физическото и умственото здраве до 120 години. В момента в Куба има над милион и половина души в пенсионна възраст, а броят на столетниците е над сто.
– Имат ли успех опитите на САЩ да изолират Куба в света и в международните организации?
– Въпреки всички блокади, Куба поддържа дипломатически отношения с почти всички в страни на света, а неотдавнашната кубинска резолюция против блокадата на Куба бе подкрепена от 182 страни срещу 4 на страната на САЩ. В Латинска Америка пък сме свидетели на истинска лява вълна, която включва страни като Венецуела, Бразилия, Аржентина, Уругвай, а отскоро и Боливия и Чили, за да не изброявам по-малките страни. Всички те поддържат тесни отношения с Куба.
– Да се върнем на българска почва. Как се развиват днес отношенията между Куба и България?
– Днес те преживяват момент на оживено развитие и нормализиране. Контактите в различни области са все по-активни, в процес на подготовка е Шестата комисия за икономическо и търговско сътрудничество в средата на месец февруари. В политическата област има съвпадане между двете страни по много от основните въпроси. България гласува в ООН за отпадане на ембаргото против Куба. Засилват се контактите между външните министерства на двете страни и се надяваме в близко време да се повдигне нивото на дипломатическите ни представителства.
– В последно време десни кръгове у нас, оглавявани от Филип Димитров и субсидирани от Вашингтон и от някои организации в Чехия и Словакия, правят опити за създаване на антикубинско движение в България. Как гледате на това?
– Тези опити за подкрепа на усилията на Буш да създаде настроения против Куба не намират почва в България. Тук съществуват дълбоки и трайни симпатии и приятелски отношения към кубинския народ. Хиляди българи, които са живели и работили на острова, знаят добре смисъла и целта на усилията ни за съхраняване на нашата национална независимост. Не случайно в 14 града на България има филиали на Дружеството за приятелство с Куба.