Къде другаде да си поговори човек от душа с по тропически темпераментната Йорданка Христова, ако не в чудната градина на кубинското посолство у нас, при близката приятелка на Данчето – посланичката на Куба Тересита Капоте, на по чаша неустоими „мохито” или „канчанчара” (коктейли с ром), под ритмите на някое лежерно болеро... Поводът за срещата ни е „120-годишнината” на Данчето, както тя самата обича да анонсира своя двоен юбилей – 70-ия си рожден ден и 50 години на сцената. Не крие възрастта си, изглежда отлично, прелива от енергия и се вълнува от всичко наоколо.

Данче, как ще отпразнуваш твоята „120-годишнина”?

Внушителна цифра, нали? Даже и на мен не ми се вярва! Празникът за личния юбилей – моя 70-и рожедн ден, който е на 10 септември, ще ми е подарък от Евгени Минчев. Дъщеря ми и синът не искаха да се натоварвам с никакво организиране, защото съм доста ангажирана с другото събитие – концерта за 50-годишнината ми на сцената, който ще е на 10 октомври. Стремя се да стане хем професионално, хем забавно за публиката, а това не е лесно. Искам да се запомни – не всеки ден се празнува половинвековен творчески юбилей.

Интересно се съчетават датите при теб – родена си на 10 септември, ден след 9 септември. Какво ти е отношението към значимите дати от историята? Към 10 ноември например...

Някои празнуват 9 септември, други 10 ноември. Аз обичам празниците. Нека да има повече. Нека хората се веселят, а не да се освиркват. Трябва да се научим на толерантност. Все се спори кое как е станало – и на 9-ти, и на 10-ти. Дали е спонтанно дело на народа, дали е провокирано отвън, кой от какво се е облагодетелствал. Но ние все още сме прекалено близко до тези дати, за да можем точно и безпристрастно да ги оценим. Факт е, че те засягат всички българи. Според нумерологията единицата, която виждаме в цифрата 10, символизира ново начало. А това винаги е хубаво – значи има развитие. Същевременно „да уцелиш десетката” винаги се е смятало за голям късмет, нали? Е, и аз съм уцелила да се родя точно на 10-ти, какво повече!

Как гледаш на това, което се случва сега в България?

Най-много се боя да не се стигне до драстични сблъсъци, до гражданска война. Цялата политика у нас ми прилича на мач между "Левски" и ЦСКА, сините-червените, сините-червените... Ужасно! И топката непрекъснато се прехвърля от едните на другите. Толкова сме уморени от едни и същи приказки, оправдания, безотговорност. Защо никой не мисли за нашата многоцветна и прекрасна България? А имаме и други примери. Да си спомним как в името на България Симеон Втори и президентът Първанов си стиснаха ръцете при подписването за влизането ни в ЕС. Нямаше я тогава тази скандална конфронтация, която ни залива сега. Кому е нужно това настройване на разни групички, партии, етноси един срещу друг! Нямаме един далновиден политик, зад когото да застанем и когото да слушат останалите лайкучки. Защото на мен повечето политици ми приличат на лайкучки.

Ти беше фенка на Бойко Борисов. Сега как гледаш на него?

Ще ти обясня. Аз отначало бях безразлична, защото не се занимавам с политика, не искам да взимам страна, искам да си запазя трезвия поглед върху нещата. И като наблюдавах, започнаха да ми харесват някои действия на Бойко Борисов. Първо, това, че можеше да се извини, когато е сбъркал, и се опитваше да поправи грешката си като веднага смени този или онзи, за да се свърши работата и да не се губи време. Хареса ми също, че веднага обърна внимание най-много на инфраструктурата. Не може една съвременна страна да няма свестни пътища. Те ще ни донесат и приходи. Защото ще дойдат повече туристи, ще получат достъп до всички изключителни природни красоти и исторически паметници, които имаме. Това е, върху което трябва да се съсредоточи цялата нация. Харесва ми дори, ако щеш, малко авторитарното отношение – всеки да си знае мястото. Защото по начало ми се струва, че ние не уважаваме йерархиите и хората, които са постигнали нещо. Това беше една от грешките на старата система – че всички са равни. Не е така. Всеки трябва да си тежи на мястото, да се занимава с работата, от която разбира. И да спазва законите, да си плаща данъците, да уважава другите – това е демократичното общество. Но ние трудно ще го изградим, защото сме свикнали само да недоволстваме и да плюем. За собствените си провали обвиняваме околните. Вместо да се вгледаме в себе си и да се запитаме всеки от нас какво е дал на тази страна, та да има право утре да изисква нещо. Ако лъжем, крадем, гледаме да завъртим по някоя незаконна далаверка – тогава какво? Как ще се справи държавата? В Германия и Япония е друго, защото има ред и дисциплина. А що се отнася до Бойко Борисов, аз много ценя хората с чувство за хумор и с бързи реакции. Той ги има, може би от спорта. Виж даже колко бързо подаде оставка. Сега и това не му харесват, прекалено бързо било. Ами защо го принудиха?

Ти не харесваш конфронтацията, но Бойко Борисов я подклажда сега...

Така ли? А онези, които си докарват контрапротестиращи с автобуси?

Ами и ГЕРБ докара...

Виж сега, мен точно това мерене ме възмущава! Започват протестите и веднага отсреща казват: ние пък ще си направим други протести. И пред президентството се появява една дружинна, която седи с мегафона и я дават по телевизията всеки ден. Е извинявам се много! Кой нормален човек ще я слуша. Основателното негодувание на хората беше яхнато от политически сили. Ужасно е!

Да разбирам ли, че по принцип си против използването на организирани клакьори от коя да е партия?

Да! Истинските протести са протести срещу липсата на морал у всички политици. Възмущението не е конкретно към една или друга партия, а към цялата политическа класа. Натрупва се, натрупва се и в един момент кипва. Защо няма осъден политик у нас? Виж докъде докараха държавата за толкова години! А и световна криза се разрази. Погледни гърците как накараха цяла Европа да се занимава с тях. Никога няма да си върнат дълговете! При нас такова нещо няма как да стане. Ние нямаме политици, способни да проявят характер. Нашите са послушковци. Кажат им: дайте си блоковете на АЕЦ. И те: взимайте ги, ама моля ви се, нали ще ни приемете после в ЕС? Лесно се правят такива подаръци на гърба на народа. Ако бяхме като поляците, щяхме да цъфтим и да връзваме. Швейцария не, ами и отгоре.

Какъв е изходът според теб? Не трябва ли политиците да седнат и да разговарят, да водят разумен, цивилизован диалог?

Да, точно, но нека наистина да е разумен. Защото аз се уморих да слушам едно и също. Като започна парламентът и тръгнаха едни лицемерни речи, все едно още е предизборна кампания. Сергей Станишев точно това направи. Умен мъж, а как се подхлъзва и той, иска да се хареса. А пък тези назначения, които предизвикаха втория бум на протестите... Аз пея на 18 езика и уважавам всички хора по света. Знам, че по такъв груб начин не можеш да си позволиш да дразниш никой народ, особено своя. Такива грешки са недопустими. Веднага си подаваш оставката и изчезваш! Така се прави другаде.

Контрааргументът е, че статуквото ще се повтори при нови избори, защо да губим време и европари...

Те ще си измислят всичко, за да си намерят извинение. Защо тогава бойкотираха Бойко, който взе най-много проценти на последните избори? Защо управляват с един глас в плюс? При това на Волен Сидеров.

Ти за нови избори ли си?

Аз се питам кой ще дойде след тях и се страхувам кой ще управлява.

Ти кого би искала да видиш?

Не знам! Чудя се кой каква метла ще яхне и кой кого ще купи. Това е най-страшното. Защото виждаш, хората вече са толкова бедни, че се продават за едни кебапчета. Не за 50, за 10-15 лева са готови на всичко. Политиката ни вече е като битак, не е дори бизнес. Никоя партия не мисли как да подобри живота на хората, интересува се само да си запази местенцето на политическата сцена. Не им и хрумва да се притесняват, че след 4 години няма да има кой да гласува за тях, убедени са, че пак ще си направят комбинацийките.

Затова все по-малко хора гласуват, а младите бягат по света...

И никой не може да ги обвини! Въпреки че и светът вече е едно врящо гърне... Виж с новите технологии колко лесно се палят бунтове къде ли не. Пишеш в интернет – и хайде готово, тръгва верижна реакция: Турция, България, Бразилия... От една страна интернет е нещо фантастично, но е и много опасно, трябва да си дадем сметка.

За Сирия какво ще кажеш? Пяла ли си там?

Много ми е мъчно за Сирия! Пяла съм там през 70-те, през 80-те, през 90-те. Изпълнявах и песни на арабски. Идваха да ме слушат и много български възпитаници – лекари, реализирани специалисти, невероятни хора. Това е една от най-прекрасните арабски страни и беше една от най-спокойните и добре уредените. С образовано население, интелигентно, културно, с много религии, които отлично се погаждаха. Но за беда е на много стратегическо място, точно между Турция и Израел. Затова я разпердушинват сега. Трябва да се спре въоръжаването на тези бандити, стига с тази игра на стражари и апаши. Ще дойдат фундаменталистите, като в Египет, тази чудесна страна, която обожавам и където също много съм пяла. Ако ударят Сирия, нали се сещаш, че и Иран ще реагира, както предупреди – ще вземе на мушка Израел. И ще стане страшно!

В кои други източни страни си била?

В Япония, Китай и Индия. Това са три вселени. И всяка е невероятна. Индия покрай йогата ми е много близка.

Занимаваш се с йога?

О, да! Така си поддържам и духа, и физиката. Индия ми е близка и защото ми харесва да мисля, че нашите, българските корени, са някъде в Тибет... Китай също ме възхищава. Уникална страна! С философията на Конфуций са израснали толкова поколения. И днес Китай е навсякъде по света. А Япония ме пленява със своя перфекционизъм, със своето отношение към изкуството. Те са като порцеланови статуетки, имат едно вечно изящно присъствие. То личи във всичко – в отношението им към едно клонче дори, към едно цвете. А музиката им е като някогашната хубава българска фестивална песен, много ми харесва. Изпълнявам и песен на японски. На китайски също, разбира се. И няма да забравя как ме поканиха в едно китайско радио за интервю и ме провериха – накараха ме в студиото да изпея на живо китайската песен. Може би са си мислели, че на концертите само си отварям устата на фона на запис и не съм си направила труда да науча текста на езика им. Бяха много впечатлени, че я изпях безпогрешно.

Не можем да пропуснем любимата ти Куба в географията на твоите музикални пътешествия. Знае се колко те обичат там и колко много пораснали вече момичета са кръстени на теб.

Любопитното е, че вече започнах да откривам и момчета, кръстени Йордан. Така се казва например един от най-добрите им играчи на бейзбол.

Кога за първи път си пяла в Куба?

През 1967-ма, на два пъти – през февруари и ноември-декември, на фестивала във Варадеро. После ходех всяка година или през година. Редувах ги – ту в Египет, ту в Куба. Така 10 години си изкарвах зимите на топло. След 1981-а доста години не бях стъпвала в Куба и започнах отново от 1997-а, когато празнувах 30 г. от първата ми поява на острова. Сега почти всяка година съм там, понякога и повече от веднъж.

Дали твоето отношение към Бойко Борисов няма нещо общо с възхитата ти от Фидел Кастро, от силния мъж, силния лидер?

Те двамата нямат нищо общо. Фидел е философ, възпитаник е на училище на йезуити, после е бил адвокат и т.н. Всъщност, общото е, че имат дар слово, умеят да говорят и са харизматични. Иначе е много трудно да владееш масите. И разбира се, държа – ако е мъж да е мъж.

Какво е Куба за теб? Как се живее там?

Куба ми е втора родина! Там се чувствам прекрасно. Приели са ме като кубинка, обичат ме. Вярно, живее се трудно. Не може иначе при тази блокада. Не знам как издържат. Но има неща, които много ми харесват. Имат големи успехи в медицината, здравеопазването, образованието, спорта, културата. Възхищавам им се, страхотни неща постигат. Детската смъртност е рекордно ниска. Има неща, по които са пример в света, въпреки всичките проблеми, които имат. И са прекрасни хора, добри, уникални. Като чуят музика и забравят всичко останало. Това им дава сили. Имат си своя философия. Отдават се напълно на живота. Не присъстват формално в него, наслаждават му се. Толкова талантлив и приветлив народ! Няма друг такъв. И никой не ни обича нас, българите, колкото кубинците. Чак да им се чудиш защо! Чакай, че Тересита ще ме убие!

Намесва се кубинската посланичка Тересита Капоте:

Не давам на никой българин да говори лошо за България и за българите! Вие имате само един недостатък – не знаете колко сте прекрасни! А за Йорданка мога да кажа едно – не само сме връстнички и ни харесва да пеем заедно, но тя ми е като сестра, много я обичам! Тя толкова е направила за Куба! Кубинците над 50 години живеем в жестока американска блокада, така че много ценим солидарността на хората, които ни разбират и обичат като Данчето. Тя е пример за голяма певица и е представителка на България, която аз обичам като втора родина! Ако Данчето е полукубинка, аз съм полубълкагрка!

Данче, откъде според теб идва тази топла връзка между българи и кубинци? Сигурно нашите специалисти навремето са оставили добри спомени?

Хиляди българи са работили там през годините. И наистина кубинците се разбираха с нашенците най-добре в сравнение с останалите пратеници от соцлагера. А Фидел беше влюбен в нашето селско стопанство. Искаше Куба да стане като България. Когато беше тук през 1972-ра, видя как всичко у нас е подредено, обработено, красиво, нищо пустеещо, цъфти и ражда. Сега така ми е мъчно да гледам тези празни ферми и необработени ниви!.... Не може да сме хранили навремето бившия соцлагер с плодове и зеленчуци, а сега да внасяме картофи и лук от Полша, домати от съседите ни. При положение, че няма по-вкусен от българския домат. Бясна съм! Такава липса на държавна политика! Във Франция това никога не може да стане! Те си държат на тяхното производство, стимулират го.

Гостуваш често и в САЩ, там живее сестра ти. Изнасяш и концерти. За българи ли пееш?

Предимно българи идват, но винаги си водят и свои приятели американци. А често и латиноси – нали знаят, че пея и на испански. Трудно е в САЩ. Винаги съм се чудила още от първото ми посещение как можеш да живееш на кредит цял живот. Че и родителите ти така са живели, и децата ти така продължават. Това е основната разлика между нас и тях. Добре, че българинът не е устроен така, държи да си има поне дом. Там нямат, постоянно им взимат жилищата за неплатени ипотеки. Това е страшно.

В коя още страна ти се ходи, къде не си пяла?

Във Виетнам не съм била, така че може би ще се запътя натам. Бях на приема за националния им празник и ме наобиколиха едни прекрасни жени, учили у нас, които обожават песните ми. Не знаех, че съм толкова популярна във Виетнам! Така че скоро ще имам и песен на 19-ти език в репертоара ми – на виетнамски. Но не смятам до края на живота си да обикалям и да пея. Замислям едно прощално турне, пък после ще пея, само ако ми се пее.

Ти си известна с оптимизма си. Виждаш ли нещо оптимистично за България?

Ох... Да, оптимист съм наистина, но... Първо се надявам да не се стигне до сблъсък, да не пострадат невинни хора. Който иска, да протестира, но мирно. И да се избистрят тези протести, участниците да се групират около хора, които да ги представляват при бъдещи избори. Защото иначе всичко се обезсмисля. Толкова дни демонстрации, толкова хвърлена енергия... За мен единственото хубаво във всичко това е, че протестиращите тръгнаха да ходят пеша. Софиянци много са се обездвижили. Помниш ли, като тръгнаха от центъра – та чак до немското посолство. Разкошна разходка. Много полезна за здравето. Навикат се, разтоварят се и като се приберат вкъщи, не се карат, кротки и мили са. Ето, успяхме да стигнем до оптимистичен финал!