На 26 юни т.г. Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) с подкрепата на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венецуела, Куба, както и на почетните консулства на Чили и Колумбия, организира в София кръгла маса на тема “Латинска Америка днес и България”. В дискусиите се включиха посланиците на латионамериканските страни у нас, представители на Народното събрание, МВнР, журналисти, университетски преподаватели. Акцентът бе върху процесите на промени, които протичат в ключови латиноамерикански държави и привличат вниманието на цялата световна общественост, но са слабо дискутирани в България.
Кръглата маса се съсредоточи върху следните теми:
- Присъствието на българската дипломация в Латинска Америка днес. Изказване на началника на управление “Латинска Америка” в МВнР Венцеслав Иванов.
- Присъствието на латиноамериканската дипломация в България днес. Аржентина днес. Изказване на посланика на Аржентина и доайен на латиноамериканските посланици Херонимо Кортес Фунес.
- Венецуела днес и процесите на интеграция в Латинска Америка. Алтернативи на предлаганото от САЩ Споразумение за свободна търговия. Изказване на посланика на Венецуела Рафаел Анхел Барето Кастийо.
- Куба днес. Изказване на временно управляващия на посолството на Куба в България посланик Херардо Суарес Алварес.
- Бразилия днес. Изказване на временно управляващия на посолството на Бразилия Педро Скалисе.
- Колумбия днес. Изказване на почетния консул на Колумбия Рафаел Алварадо.
- Чили днес. Изказване на представителя на почетното консулство на Чили Андрес Сааведра.
- Балканите и Латинска Америка: паралели в историята и в днешния глобализиран свят. Изказване на проф. Андрей Пантев.
- Културните хоризонти на Латинска Америка. Изказване на писателя Никола Инджов.
- Спецификите на моделите в Южния конус. Изказване на Йордан Стоичков, преподавател в Нов български университет и завеждащ катедра “Политическа икономия” в Националния университет на Буенос Айрес.
- Мексико и Централна Америка – избори и предизвикателства. Изказване на Валентин Петрусенко, Пловдивски университет.
- Валутният борд в България и аржентинският опит. Изказване на Минчо Христов, политолог и депутат.
- Икономическите отношения между България и Латинска Америка. Изказване на Татяна Дончева, главен експерт в Дирекция "Международно сътрудничество" на Министерство на икономиката.
- Икономическото сътрудничество между Латинска Америка и България. Изказване на Свобода Тошева, БАН (изказването ще бъде прочетено от неин сътрудник).
- Латинска Америка през призмата на културната антропология. Изказване на Лиляна Табакова, Софийски университет.
- България-Латинска Америка: какво липсва в журналистическата информация. Изказване на Къдринка Къдринова, председател на СИЖБ.


До Кръглата маса бе изпратено поздравление от вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин, което бе прочетено пред участниците. В него се казва:


Ваши Превъзходителства,
Уважаема г-жо Къдринова,
Драги членове на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България,
Дами и господа,

За мен е особена чест да се обърна към вас и да ви приветствам с настоящата инициатива, целяща да насочи вниманието на българската общественост към ключовите процеси, протичащи в страните от Латинска Америка, които отдавна са обект на интерес в целия свят. Бих желал отново да подчертая наличието на ясна политическа воля от страна на Република България за динамизиране и задълбочаване на отношенията между нашата страна и държавите от Латинска Америка. Придаваме особено значение на поддържане и повишаване на нивото на политическия диалог, на разширяването на междудържавните и междучовешките контакти, на активизирането на търговско-икономическите и културните връзки между нашите приятелски държави.
Израз на тази воля е и осъществяването на официално посещение на президента на републиката в Чили и Бразилия през 2005 г. и на посещението на министъра на външните работи в Чили, Уругвай и Бразилия, както и провеждането на политически консултации на равнище зам.-министър между МВнР на България и на Аржентина, Парагвай, Мексико и Куба през 2006 г.
Днес, когато нашата страна е пълноправен член на НАТО и има съществен принос за стабилизиране на Югоизточна Европа, в навечерието на необратимата перспектива да стане пълноправен член на Европейския съюз и неразделна част от една общност, към която винаги културно и духовно е принадлежала и обогатявала, ние искрено се надяваме нашите усилия и положителен опит в досегашното ни сътрудничество от взаимен интерес да дадат своите закономерни резултати.
С най-добри пожелания се обръщам към всички вас, уважаеми дами и господа.

Ивайло Калфин,
Вицепремиер и Министър на външните работи

София,
26.06.2006


Преглед на развитието на дипломатическите отношения между България и Латинска Америка направи директорът на управление "Латинска Америка" в МВнР Венцеслав Иванов.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).

ЛАТИНСКА АМЕРИКА В БЪЛГАРИЯ
Изказване на Херонимо Кортес Фунес, посланик на Аржентина

Всяко човешко познание идва посредством сетивата от външните въздействия, които ги обуславят.
Въз основа на тази констатация, ако под “присъствие” разбираме познанието и оттам и образа, които повече или по-малко образованото обществено мнение на България може да има за Латинска Америка, ще се осмеля да кажа, че това познание в най-добрия от случаите е ограничено. Нещо, което по подобни нещастни обстоятелства се отнася може би и за познанието, което може да съществува за България и нейната действителност в Латинска Америка.
В глобалния свят, в който ни е отредено да живеем, основната дейност на дипломацията се състои в усилието, което правителствата полагат чрез своите посолства, на първо място страната им да бъде позната в съответната държава (както се казва в поговорката: “Да говорят, макар и лошо, но да говорят!”) и на второ, да се опитат да напрявят така, че образът, който това познание отразява, да бъде положителен. Първият елемент – познанието, представлява съществено предварително изискване за всеки положителен образ. Това вие, журналистите, го знаете добре, тъй като мълчанието, орязването или отлагането при разпространяване на неподходящата или политически некоректната новина, да не говорим за неогласяването, което никога не е безкористно, или пък разпространяването на дезинформация, създадена “ad hoc”, са явления, които с много похвални и заслужаващи уважение изключения, не могат да ви изненадат. Поради тази причина в страна, в която се знае малко или нищо за Латинска Америка, да се говори за нея и още повече за нейната действителност, е повод, поради който не мога да не благодаря на г-жа Къдринка Къдринова, предоставила ни възможността да се опитаме да запълним тази празнина.
Латинска Америка (и специално Аржентина) има значително икономическо присъствие в България, което всеки заинтересован от този въпрос българин може да установи, просто като отиде в супермаркета. Ала познаването на социалната, културна и икономическа действителност, която преживява страната, и политическата промяна, настъпила като резултат от този начин на живот, са аспекти, които днес би трябвало да се опитаме да разкрием, най-вече като разчистим опростенческите схеми “всичко или нищо” или “добро или лошо”, с които догматизмът на “едностранчивото мислене” се старае да обясни фактите или да приспи съвестите на тези, които все още ги имат.
Разпокъсано от историята, това цяло, което в културно отношение може да се определи като една единствена вселена, тази Латинска Америка, която толкова пъти безплодно е искала да се запази за латиноамериканците, се опитва още един път, посредством растящата икономическа интеграция – плод на усилието на нейните обитатели и на взаимния обмен на услуги и блага, да се насочи приоритетно в полза на своите жители. Това усилие, от което организацията МЕРКОСУР, наскоро приела Венецуела сред членовете си, покрива 75% от брутния вътрешен продукт на цяла Латинска Америка, представлява гигантски опит да се преобърне историята и да превърне страните, които в миналото бяха истински сателити на звездна система, епицентрите на която се намираха извън Латинска Америка, в главни действащи лица и звезди на общата си съдба.
Знам, че речите изморяват, поради което няма да се опитвам да ви отегчавам повече с тях. Днес ще чуем различни оратори, които от името на страните, които представляват или с които са свързани, или от свое собствено име, ще се опитат да създадат представа по възможно най-ясен начин не само за това, което във всяка една от страните ни се случва днес, а и за това, което се очаква (някои – малобройни, с опасения, но повечето с надежда) да се случи утре. Преди да засегна въпроса за представянето на Аржентина днес, необходимостта да го направя заедно с това общо въведение върху Латинска Америка и България ме задължава да бъда възможно най-кратък. Ще ви помоля, когато разглеждате това, което се случва в Латинска Америка (или в който и да е край на света), освен да се опитате да се информирате добре (за да се противопоставите на “дезинформацията”, за която ви говорих в началото) да се запитвате винаги “защо” се случва и това, което се случва, в чий интерес е. След като направих това уточнение, ще използвам малкото време, което ми остава, за да ви кажа няколко думи за днешна Аржентина, т.е. за Аржентина след кризата, предизвикана от спирането на плащанията и девалвацията, с които стана прочута и заради които продължава да бъде помнена от някои...
МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ ГОДИНИ СЛЕД ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА КРИЗАТА, СЛЕД КАТО ВЪНШНИЯТ Й ДЪЛГ БЕ ПРЕДОГОВОРЕН И УРЕГУЛИРАН, АРЖЕНТИНА ПРЕЖИВЯВА И ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРЕЖИВЯВА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ГОДИНИ НАЙ-ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ПЕРИОД НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ, НЕЗАПОМНЕН ДОСЕГА, СЪС СРЕДНО И УСТОЙЧИВО ГОДИШНО НАРАСТВАНЕ НА БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ ОТ 8,5%.




Венецуела днес и процесите на интеграция в Латинска Америка. Алтернативи на предлаганото от САЩ Споразумение за свободна търговия

Изказване на Рафаел Анхел Барето Кастильо, посланик на Венецуела

Добър ден. Благодаря на Асоциацията на испаноговорящите журналисти в България за организирането на тази кръгла маса, озаглавена “Латинска Америка днес и България”, на която присъстват колегите посланици на Куба, Аржентина, Бразилия, колеги от Чили и Колумбия. Благодаря за присъствието и на изтъкнатите представители на журналистиката, писатели, историци и политици. Благодаря също и на представителите на официалните български институции.

Темата, която ми бе възложена, обхваща кратко изложение върху Венецуела днес и процесите на интеграция в Латинска Америка. В тази връзка ще започна от второто, за да стигнем и до първото.

ПРОЦЕСИ НА ИНТЕГРАЦИЯ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА
ВЪВДЕНИЕ
Днес, през XXI век, светът изживява дълбоки промени. В политическата сфера сме свидетели на оформянето на нова международна реалност. В икономическата – техническите преобразования променят ускорено схемите на производство и потребление.
Финансовата ликвидност насища пространствата на спекулативните инвестиции. Революцията в далекосъобщенията скъсява разстоянията, приближава пазарите и налага световната конкуренция. Производствените процеси, търговските и международните инвестиционни потоци се разширяват, като предизвикват така-наречената “глобализация”.
Латинска Америка не убягва на положителните и нежелателни влияния на това явление от края на века. Международната конюнктура е резултат от парадоксални условия – от една страна, от спешния и неизбежен призив за сближаване между региони и страни, а от друга, от заплахата от маргинализация и действителна изолация на много хора. В тази обстановка страните търсят подходящото си присъединяване към конкурентната динамика на международните процеси.
Сближаването на всички с всички налага растяща интеграция на пазарите. Нарастването на междурегионалните търговски потоци в Латинска Америка (благодарение на реалистични стратегии и на споразумения за икономическо допълване и интеграция) е израз на усилието на нашите страни за модернизация на производствените си предприятия, като се набляга стратегически на растежа и разнообразяване на не традиционния износ. Това довежда в процеса на историческото развитие до постигане на договорености помежду им.

ПРОЦЕСИ НА ИНТЕГРАЦИЯ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА. ЗАРАЖДАНЕ НА МЕРКОСУР.
Малко сред създаването на "European Coal and Steel Community" през 1954 г. и на "European Economic Community" през 1957 г. Латинска Америка беше в състояние да направи първите си крачки към икономическата интеграция на общностите.
Първият опит бе направен през 1960 г. със създаването на "AЛАЛК" (Латиноамериканска асоциация за свободна търговия), която заработи задоволително през първите години, но през 70-те изгуби ролята си в реалната търговска практика.
Андинската общност на нациите (КАН) е надрегионална органиация със статут на международно юридическо лице. Съставена е от Боливия, Колумбия, Еквадор, Перу и нашата страна – Венецуела, която в началото бе големият двигател за постигането на интеграционно споразумение, но се видя принудена да се оттегли от нея по причини, които е трудно да се изброят в настоящото изложение, но основно поради нарушаването от страна на страните членки на споразумението. След като пренебрегнаха установените в него първоначални норми, подписаха двустранни споразумения със Съединените щати, противоречащи на интересите на Андинската общност.
В КАН членуват и организации и институции от Андинската система за интеграция (САИ). Нейното съществуване започва през 1969 г., когато се подписва Картагенското споразумение, известно и като Андински пакт. КАН започна да действа през август 1997 г.
• КАН осъществява търговска интеграция, характеризираща се със създаването на зона за свободна търговия, обща външна митническа система, общи нормативи за произход, конкуренция, технически правила, здравни изисквания, митнически инструменти, ценови пояси, автомобилен сектор и либерализация на търговията и услугите. В областта на външните отношения КАН води преговори с МЕРКОСУР, Панама, Централна Америка и КАРИКОМ (Карибска общност). Поддържа връзки с Европейския съюз, Канада и Съединените щати. Участва в АЛКА y СТО и всички страни членки имат обща външна политика.
Тази организация положи големи усилия за установяването на физическа и гранична интеграция в областта на транспорта, инфраструктурата, граничното развитие и телекомуникациите, както за интеграцията в областта на културата, образованието и социалните въпроси.
• Като общ пазар КАН изпълнява задачи, свързани с координация на макроикономическите политики, интелектуалната собственост, инвестициите, търговията в обществения сектор и общата селскостопанска политика.
През 1980 г. се създаде Латиноамериканската асоциация за интеграция (АЛАДИ), която замени АЛАЛК (Латиноамериканска асоциация за свободна търговия). Тази система подобри предишния опит и подготви региона, за да постигне такава интеграция на пазарите, която да осигури ефективни търговски отношения.
В рамките на АЛАДИ Аржентина и Бразилия подписаха през 1986 г. дванадесет търговски договора, които бяха първата конкретна стъпка, направена от тези страни за постигането на свободна търговия, насочена към осъществяването на действителна териториална интеграция. По този начин отново Аржентина и Бразилия подписаха през 1988 г. Договор за интеграция, сътрудничество и развитие, като създадоха условията за изпълнението на десетгодишен план с постепенното премахване на всички търговски тарифи и бариери, както и хармонизиране на икономическите политики между тези страни.
При това ново предложение за интеграция беше посочено, че предимствата на договора ще бъдат отворени за всички латиноамерикански страни.
След присъединяването на Уругвай и Парагвай през 1991 г. бе подписан нов договор, според който се създаде официално МЕРКОСУР – общ пазар на четири страни. И тъй като засега той е най-значимият, ще се спра по-подробно на него.
ЗАДАЧИ НА МЕРКОСУР
Основната задача на Общия пазар на Юга – МЕРКОСУР, е да се увеличи ефективността и конкурентноспособността на икономиките на участващите страни, като се разширят съществуващите пазари и се ускори икономическото им развитие чрез ефективно използване на наличните ресурси.
Други задачи: опазване на околната среда, подобряване на комуникациите, координация на макроикономическите политики и взаимно допълване на различните отрасли на техните икономики. От друга страна създаването на общ пазар е подходящ отговор на укрепването на големите икономически пространства в света и откликва на необходимостта да се постигне уместно международно включване.

ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Търговска либерализация и координация на политиките
Създаването на МЕРКОСУР се разви по два успоредни пътя, които не винаги проявяваха еднаква динамика – от една страна започна прогресивното и автоматично намаляване на митата и не митническите ограничения за търговията; от друга, се предприе хармонизация на макроикономическите и отраслови политики, които нямат автоматичен характер и изискват споразумения, преговори и постигане на компромиси между правителствата.
При тази схема (като се съди по степента на конкретния напредък в хармонизацията на политиките) съществуваше риск през 1994 г. да се стигне до пълното премахване на митата, без митнически ограничения, без извънредни списъци и без защитни клаузи (тоест без никакъв механизъм, който да ограничава търговията), но с недостатъчно хармонизирани и дори противоречиви национални политики.

Несъответствия
Координацията на политиките не се състои само в това правителствата да се въздържат да прилагат определени национални политики, но изисква и да се взимат съвместни решения, за да се премахнат несъответствията между различните икономики (обикновено предизвикани от правителствени действия или пазарни смущения, които поставят в неравностойно положение производители, данъчни системи върху капиталовложенията, различни тарифи на услугите, разлики в административните и бюрократични изисквания, различни законодателства по икономически и финансови въпроси, разминавания в политиките по опазване на околната среда и т.н.
Както координацията и хармонизацията на политиките, така и премахването на основните несъответствия са в напреднал стадий на развитие.
Можем да говорим и за обща външна митническа граница, произведствена реконверсия, трудови пазари, социални разходи, селскостопански отрасъл, промишлен отрасъл и др. Ала въпросът не е само интересен, той е широкообхватен и техническите му аспекти ще бъдат представени по друг повод. По-важно е да засегнем присъединяването на Венецуела към МЕРКОСУР.
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ВЕНЕЦУЕЛА КЪМ МЕРКОСУР
На 9 декември 2005 г. в Монтевидео, столицата на Уругвай, Боливарска република Венецуела официално се присъедини като пълноправен член към Общия пазар на Юга – МЕРКОСУР, с решение на Съвета на президентите на организацията.
По този повод президентът Чавес заяви: “Смятам, че МЕРКОСУР не е политически проект на елитите, нито на олигархията, нито на мултинационалните компании, нито на чисто икономическите интереси, а на народите. Той трябва да бъде колективен проект”, уточни.
При какви условия се присъединява?
Боливарска република Венецуела вече се освободи от зависимостта от международните пазари. Пазари, които бяха разработени от световния капитализъм, за да владее народите, да им наложи хегемонистични и в много случаи колониални политики, какъвто е случаят с МВФ (Международния валутен фонд).

Освен това венецуелската икономика отбелязва окуражителни показатели, които са привлекателни за останалите страни от региона. Според Националния статистически институт безработицата спадна от 15,5% през януари 2005 г. до 11,4% през октомври миналата година. Инфлацията в края на октомври възлезе на 0,6%. Цената на барел суров петрол възлезе на малко над 45 долара. Накратко икономиката отбеляза тази година растеж от над 10% на брутния вътрешен продукт – най-високият в Латинска Америка в процентно съотношение.

Президентът Чавес се стреми също така с подкрепата на правителствата социалният аспект да се превърне в основно знаме на организацията.
“В МЕРКОСУР ще се посветим със страст на премахването на тези пречки, тези тежки проблеми, от които страда няшият народ – изолация, неграмотност, мизерия, глад и бедност. Да създадем фонд, който да бъде структурен, и да ни позволи прилагането на програми като мисиите с участието на доброволни начала на обществото, на интелектуалците и на актьорите, така че със съвместно усилие да се постигне целта социалният аспект да се превърне в основно знаме на интеграцията.

Нашият президент Чавес предостави в служба на страните от региона опита на социалните мисии. Не става дума само за теоретично предложение, защото практиката доказа, че те представляват добро средство за решаване на конкретни проблеми. А това е ВЕНЕЦУЕЛА ДНЕС - С ХУМАННА, САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ И КОНКУРЕНТНОСПОСОБНА ИКОНОМИКА, ПОСТАВИЛА В ЦЕНТЪРА НА РАЗВИТИЕТО ЧОВЕКА, с твърдо поставената цел този човек да се разплати с големия обществен дълг, който толкова години се е натрупвал, и е причина за бедността и мизерията, понесени от нашите народи.
Досега са създадени следните 17 социални мисии:
Само ” МИСИИ”
В квартала
Наука
Култура
Водждът Гуайкайпуро
Жизнена среда
Идентичност
Майки от квартала
Меркал (Хранителен пазар)
Чудо
Миранда
Hегърката Иполита
Пиар
Рибас
Робинзон I
РобинзонII
Сукре
Обърнете лице
Сaмора

Днес ще засегнем постиженията само на някои от тях (СЕДЕМ)
1. Мисия “Робинзон І”
Мисия Робинсон е най-голямата гражданско-военна операция в републиканската история на нашата страна, която има за цел да формира сърца за свободата, като обучава над един милион венецуелци от цялата страна да четат и да пишат. Чрез знанието властта се приближава до хората.
2.Мисия “Робинзон II”
Целта й е участниците да завършат шести клас от основното училище, да се гарантира заздравяването на знанията, натрупани по време на ограмотяването, и да се предоставят други възможности за подготовка в различни професии. Мисия Робинзон ІІ се базира на метода: “Мога да продължа”, който се използва от телевизията, във видеокурсове и публикуването на помощни листовки в образователната стратегия.
3. Мисия “В квартала”
Гарантира достъп до здравеопазването на неприобщеното население чрез интегрален модел за управление на общата медицинска помощ, насочен към постигането на по-добро качество на живот посредствам създаването на народни лекарски кабинети и клиники вътре в общностите, извън народните болници, за да се обхване по-широк кръг от населението.
4. Мисия “Наука”
Започна да действа от 19 февруари 2006 г. и е насочена към създаването на нова научно-техническа култура, която да обхваща колективната организация на науката, диалога на познанието, интегралността, интердисциплинарния характер на науката и участието на различни фигури в областта на научно-техническото развитие на страната с цел да се постигнат по-високи равнища на суверенитет. Една от задачите й е да привлече масово социално ангажирани личности, като се използва интензивно познанието и диалога между институциите посредством икономически, социални, академични и политически мрежи за самозараждащо се развитие и латиноамериканска интеграция.
5. Мисия “Жизнена среда”
Обхваща всички аспекти на жизненото обкръжение, предлага отговори на проблемите на семействата и общностите не само в сферата на строителството, но най-вече в областта на развитието на жизнената среда и поставянето на началото на интегрални градски схеми, които да разполагат с всички видове услуги – от образование до здравеопазване. Една от задачите е оценката на терени, които да бъдат предназначени за строителството на самозараждащи се и самозадоволяващи се системи за развитие.
6. Мисия “Меркал” (Хранителен пазар)
Основната цел на мисия “АД МЕРКАЛ” е постоянно осъществяване на търговия на едро и дребно на хранителни продукти и други стоки от първа необходимост, като се осигури качество, ниски цени и лесен достъп, за да да се поддържа стабилно снабдяването на венецуелското население, по-специалн на хората с ниски икономически възможности.
7. Мисия “Чудо”
Безплатна операция на уврежданията на зрението на гражданите с ниски финансови възможности. Започна през юли 2004 г. като част от споразуменията, подписани между Куба и Венецуела. В началото бяха лекувани само венецуелски пациенти. Сега услугата обхваща всички латиноамерикански страни.
Видове операции: перде, птеригиум, палпебрална птозис.
• Оперирани пациенти: 12.596
• Брой операции: 13.009
• Оперирани венецуелци: 10.765
• Оперирани чужденци: 1.816
• Оперирани в Куба: 176.955


Мисия “Култура”
Програма, която обхваща висше образование, социално-политическо развитие и социално-общностно и културно развитие. Възниква съвместно с Университет “Симон Родигес”, с който е сключен договор посредством Националния съвет за култура (октомври 2004 г.)
Мисия “Култура”
Мисия “Гуайкаупуро”
Възниква на 12 октомври 2003 г., в името на миналото, настоящото и бъдещето за възстановяване на правата на коренните жители и техните общности. Общата цел е спазване правата на коренното население съгласно Конституцията на Боливарска република Венецуела. Изпълнител на тази мисия е министерството на околната среда и природните ресурси.
Мисия “Гуайкаупуро”
Мисия “Идентичност”
Програма на Боливарска република Венецуела, която осигурява за няколко минути лична карта както на венецуелци, така и на чужденци. В това направление работят съвместно Националният изпълнителен съвет и Националната служба за самоличност и чужденци, за да може да бъде осигурено обслужване на всички нуждаещи се.
Мисия “Идентичност”
Мисия “Майки от квартала”
Мисията “Майки от квартала” има за цел да подкрепя домакините в нужда, за да могат заедно със семействата си да преодолеят крайната бедност и да се подготвят за излизане от бедността в своята общност посредством включването им в социални програми и мисии на общинско равнище и отпускането на икономическа помощ.
Указ N° 4.342 (06 март 2006 г.), публикуван в Държавен вестник N° 38.404 от 23 март 2006 г.
Мiсия “Майки от квартала”
Мисия “Миранда”
Основна задача: организация, обхват, регистрация, контрол и преподготовка на резерва на Националните въоръжени сили с цел да се допринесе за обединяването на географското пространство посредством военната отбрана, сътрудничеството и поддържането на вътрешния ред, както и активното участие в националното развитие.
Мисия “Миранда”
Мисия “Негърката Иполита”
Започва да действа на 14 януари 2006 г. и е насочена към преодоляването на маргинализацията, както и да подпомогне всички деца от улицата, подложени на ударите на бедността. Целта е да координира и стимулира всичко, свързано с всеобхватни грижи за децата, юношите и възрастните от улицата, както и за бременните, хората с увреждания и възрастните в състояние на крайна бедност. Изпълнението на тази мисия е осигурено от комитетите за защита и общинските организации, които да установят съциалното положение на хората от своята територия.
Мисия “Негърката Иполита”
Мисия “Пиар”
Тази мисия е пряко свързана с Интегралния план за устойчиво развитие на миньорските общностти, който разработи правителството на президента Уго Чавес-Фриас чрез министерство на енергетиката и въгледобива за подобряване на качеството на живот на миньорите, като стимулира рационалното и организирано използване на ресурсите, съобразно с мерките за опазване на околната среда.
Мисия “Пиар”
Мисия “Рибас”
Образователна програма, която правителството на президента Уго Чавес-Фриас провежда от ноември 2003 г. с цел да се включат всички хора, които не са завършили средното си образование. Създава условия на гражданите с основно образование, които желаят, независимо от възрастта си, да завършат средно образование.
Мисия “Рибас”
Мисия “Сукре”
Мисия на венецуалската държава и боливарското правителство, която има за цел да засили връзката между институциите и привлече участието на общините за осигуряване на достъп без квоти до университетско образование на всички, завършили средно образование,
Мисия “Сукре”


Mисия “Обърнете лица”
Целта на тази мисия е да осигури включването на творческата мощ на народа в производството на блага и услуги, като се преодолеят условията на липса на достъп и бедност, предизвикани през последните 40 години, както и да се постигне достойно качество на живот за всички венцуелци посредствам участието на целия народ заедно с революционното правителство.
Mисия “Самора”
Нейната цел е да се преустрои собствеността и ползването на селскостопански земи, за да се изкорени латифундистката система. Това е конституционно изискване, което е част от революционния процес, изживяван от Венецуела, за да се постигне социално равенство и равнопоставеност в изпълнение на член 307 от Конституцията на Боливарска република Венецуела.

RАЗМИСЪЛ:
Тези социални постижения, тази визия за покриване на задълженията към латиноамериканците – това е, което предлага Боливарска република Венецуела на МЕРКОСУР... в това се състои и Боливарската алтернатива за Америка “АЛБА” - поглед към сърцето на Юга, алтернатива, пред която правителствата трябва да се изправят сега. Защо?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Защото интеграцията на Латинска Америка не може да се разглежда изолирано. Тя има своята история и е континент, в който непрекъснато са властвали различни сили през различните етапи на нейното развитие, като Испания и Англия допреди 200 години (колониален етап), а след това – Съединените щати до наши дни. Минали и настоящи войни са причина за нашите трудности и тежки проблеми. Но нашите народи са противодействали смело и начело на тях са се появявали хора като Симон Боливар, Сан Мартин и Хосе Марти, които са отдали всичко, дори живота си, за нашата свобода. Един от тях – освободителят Боливар, още отдавна предупреждава континента за опасността, като казва: “Съединените щати изглежда са призвани от провидението да потопят в мизерия народите на Америка в името на свободата” и призова за обединение и интеграция на американските народи, като свика преди 180 години Панамския амфиктионичен конгрес, за да постави основите на това единство, но всичко това не можа да се развие заради пречките, поставяни от Съединените щати.
Днес, верните следовници на Боливар посредством Боливарската революция се борят на целия континент, за да се освободим от тази Североамериканска империя, която се смята за непобедима така, както са мислели римската или византийската империи.
При всички случаи трябва да се има предвид, че регионалната интеграция се осъществява в рамките на друга интеграция. Интеграцията, която свързва страните от Латинска Америка със световния пазар.
За Венецуела интеграцията й в МЕРКОСУР е успешна крачка, поради факта, че той й осигурява много предимства, движения на производствени фактори, възходящи икономики, инвестиции, сближаване и др.
Нашият президент предложи алтернатива, която обединява Латинска Америка и Карибите, наречена AЛБА, Боливарска алтернатива за Латинска Америка.
Боливарската алтернатива за Латинска Абеника и Карибите (АЛБА) е предложение за различен вид интеграция. Докато зоната за свободна търговия в Америка (АЛКА) отговаря на транснационалните интереси и преследва пълната либерализация на търговията на блага, услуги и инвестиции, АЛБА поставя ударението върху борбата срещу бедността и социалната изолация и изразява по този начин интересите на латиноамериканските народи. АЛБА се основава на създаването на механизми за постигане на кооперативни предимства на народите, които да позволят да се компенсират същуствуващите несъответствия между страните от западното полукълбо. Основава се на кооперирането на компенсаторни фондове за коригиране на различията, които поставят в неблагоприятно положение слабите страни по отношение на големите сили. По тази причина предложението, съдържащо се в АЛБА, отдава предимство на латиноамериканската интеграция и на подрегионалните блокови преговори, като отваря нови пространства за консултации с цел да се задълбочи познаването на нашите позиции и се открият сфери на взаимен интерес, позволяващи установяването на стратегически съюзи и излагането на общи позиции в процеса на преговорите. Предизвикателството е да не се допусне разсейване в преговорите и да се избегне опасността братските народи да се разединят и да бъдат погълнати от водовъртежа на упражнявания натиск за бързо съгласие в полза на АЛКА.
АЛБА е предложение за изграждане на консенсус, за преосмисляне на споразуменията за интеграция с цел да се постигне национално и регионално самозараждащо се развитие, което да изкорени бедността, изправи социалните неравенства и осигури растящо качество на живот за народите. Предложението АЛБА се присъединява към усилията за събуждане на съзнанието, което се изразява в появата на ново политическо, икономическо, социално и военно лидерство в Латинска Америка и Карибите. Днес, повече от всякога, трябва да се даде тласък на латиноамериканското и карибско единство. АЛБА, като боливарско и венецуелско предложение, се присъединява към борбата на движенията, организациите и националните кампании срещу АЛКА, които стават все повече и се проявяват все по-ясно надлъж и нашир из континента. Тя е израз на историческото решение на прогресивните венецуелски сили да докажат, че е ВЪЗМОЖНА И ДРУГА АМЕРИКА.
МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО.


Временно управляващият на Посолството на Република Куба в България посланик Херардо Суарес Алварес се спря на характеристиките на кубинската действителност днес.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).

За Бразилия днес говори временно управляващият Посолството на Бразилия в България Педро Скалисе Нето.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).

Колумбия днес бе обрисувана в изказването на почетния консул на Колумбия в България Рафаел Алварадо.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).

За Чили днес говори представителят на Почетното консулство на Чили в България Андрес Сааведра.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).

За паралелите между Бълканите и Латинска Америка в историята и в днешния глобализиран свята говори проф. Андрей Пантев.
(Изказването ще бъде публикувано допълнително).


ДРЕВНИТЕ ОЧЕРТАНИЯ НА НАСТОЯЩЕТО

Някои културни хоризонти на Латинска Америка

Изказване на писателя Никола Инджов

Колкото и да е разнообразно и разнопосочно универсалното развитие на Латинска Америка, колкото и да е активен авангардът в съвременното изкуство, почти във всяко творческо дело, почти във всеки по-дълготраен процес (например магическият реализъм в литературата или монументализмът в живописта) мощно и непреодолимо се долавя влиянието на културната древност на континента. Необозримото минало облъчва книги, филми, театрални спектакли, художествени изложби, концерти, балетни постановки, а също така масови народни тържества като карнавалите и традиционни художествени занаяти като тъкачеството, керамиката, резбарството, наивистичните украшения.
Днешните културни хоризонти на Латинска Америка са видима проекция на три хилядолетни доиспански духовни пространства във времето, а именно:
- културата науатъл с кулминация в Теотиуакан (периода ІV-ІХ в.) и при толтеките (периода ІХ-ХІІ в), прекъсната със завоюването на Мексико;
- културата на маите, процъфтяваща в периода ІІІ – ХІІ в. на полуостров Юкатан, в източната част на мексиканския щат Чиапас и на териториите на Гватемала, Хондурас и Белиз, спряла развитието си по неизяснени все още причини;
- андинската цивилизация, чийто класически период е между ІV и Х в., обхващаща днешните територии на Перу, Еквадор и Боливия до северни чилийски и